СБЖ не обича свободната практика

До БТА, БТН, БНР, БТВ, ТВ 7, ТВ+,НТВ, До частните агенции БГНЕС, Фокус, Блиц, До ежедневниците и седмичниците, До Сайта Афера.бг. (Част от изказването на Евгени Христов, член на дружеството  на журналистите на свободна практика „Д-р Иван Богоров”- София – направено на годишното му събрание на 12.06. 2014 г. в сградата на СБЖ на ул. Граф Игнатиев 4)

Уважаеми приятели,

Дойде му времето ( перифразирам „червения цар” Г-н Сакскобурготски)  да заговорим за мафията в културата и в частност в електронните медии и вестниците. На предишни събрания сме обсъждали, че СБЖ може да е банка или борса за работа за журналистите, които са членове на съюза, а и за други способни пера. Защо това не се получава, отговаряно ми е, че има причини. И все пак не на щатна работа, тя се дава с връзки, за определени хора винаги се намира място, писането за нас си остава съдба. Както в банално известната поговорка – бивш комунист, бивш негър и бивша проститутка няма. В романа си „Най-прозрачната област” мексиканският писател Карлос Фуентес допълва този ред – че няма още и бивш полицай и бивш журналист. Някой са прехвълили апогея си, но останалите сме все пак в зряла творческа възраст и не бива да бъдем изхвърляни в кошчето за смет. Системата се е установила и в медиите, те са  уж подчинени на пазарните принципи, а действителност на  най-наглото уреждане на близки и познати. Повечето сме изубили илюзията, че ще намерим работа в голям вестник или в  по-малки с материална осигуреност на интелектуалния си труд. Мафия има във всички области и на всички нива, по-високи или по-ниски. Болката ми е сега е за това, че вече няма и къде да пуликуваме. Пишещ журналист съм, работил съм във вестник „Демокрация”. Привъженик съм на латинската максима „Scriptum manet” – Написаното остава. Сега в интернет може да се публикува всичко, няма цензура, но всъщност за читателя е трудно да го открие, на него ще попаднат едва хиляда. Истинското общуване с аудиторията  си остават вестниците и то големите вестници, в електронен или традиционен вид. С тиражите си те са по-важни от книгите, които съобразено с българския пазар, излизат в 500, 1000 или най-много няколко хиляди бройки. За съжаление малка нация сме и не даваща пари за култура, за да подпомага интелигенцията си. Очевидното е, че в последните години , може би десетина помазаните от редакциите започнаха да си печатат само своите материали и на приятели. Заех се да пиша на културни теми за миналото и основно за писатели класици. Коментарите и анализите са запазена територия, тъй като вестниците имат вече за цел да се занимават с политика и се съобразих с това. Те имат такива формати или по-ясно казано рубрики –ретро, забавно разказани биографии и истории , които все пак събуждат интереса към великите . Подобни материали се пишат бавно, не на прима виста, с много проучвания и дооправяне. Намериха се обаче най-шаблонни и цинични начини да ми откажат. Писал съм на босовете и на двете големи медиийни групировки в момента – Венелина Гочева и Дилян Пеевски, но не ми отговориха. Явно смятат това  за нормално. Конкретни промери има много. Щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. затова повечето ще ги премълча. Отказват ми публикуване на материал, без да са го прочели. Или ми отговарят за минути с не, все едно са го обсъждали с началниците си ( от вестник „Монитор”).  Редакционна политика е да не се приемат материали от външни автори ( в „Стандарт”, в „България днес”). Не мога да не спомена момчетата с високо самочувствие от списание „Биограф”. Не беше справедливо да посочвам само тези издания, защото практиката е установена във всички без изключение. И.д. шефът на СБЖ отказва да ни уреди среща със собствениците на вестниците, за да им се каже, че това не е в техен интерес. Така тиражите им стават все по-кухи. А интелигенцията се обезверява, унижава и  изхвърля като боклук. Куриозно е, но световно неизвестните журналисти от редакциите отказват да публикуват материали и на професори -светила в областите си.

Eвгени Христов