САМО ПЕДАЛСКИ ПОДХИЛКВАНИЯ СРЕЩУ МЪКАТА В РУСИЯ

Зло сполетя Русия, но всички мълчат.

Някъде се прокрадват съчувствия, мрънканията са такива, както ако бяха увеличили цената на чесъна, в реакциите няма нищо мъжко, нищо братско… Само педалски подхилквания и синдрома на щрауса.

Нападната е не само една общност а човешки същества, които трябваше да се приберат вкъщи. И това „трябваше“ мултиплицира проблема, така щото мъката става петорна. Мъката на чакащите и помръкнали майки, бащи, братя, дядовци и роднини… Невинни хорица, отишли да се позабавляват.

Аз съм бил водещ на шикозна програма в Крокус сити мол и мога да си представя детайлно и цветно всичко. И си спомням тази даряваща и благодарна руска публика, благодарните и очи, аплодисментите. И това няма нищо общо с… онова.

Не очаквах руски знамена да красят профилите ви. Не очаквах тънката нестинарска походка на дружелюбието, не очаквах да замените покоя си със съчувствие.

Очаквах просто да сте хора, каквито не сте. Защото човек е повече от анатомично понятие. Той е Божествен потомък и се кръсти в името Му. Къде е днес тази благородност, тази съпричастност… Че, хора, от вас не се изискват крясъци и да привличате внимание, изискват се, очакват се, предполагат се, топли думи и запалена свещ за душите на покойните и пострадалите. Очаква се и молитва за душите на грешниците.

Иначе- това няма да спре.

Евгени Минчев