Само миналото време е наше

Липсата на лидери, дефицитът на идеи, безпринципното коалиране, издигането на губещи кандидатури, гарнирани с обилна порция корупционни скандали в Столичната община (където всички изброени отново бяха на една маса) доведоха до сегашната незавидна роля на партията. Сега сините са на път да загубят и последното, което им е останало – себеуважението.
Предизборната прегръдка на СДС с хора като Софиянски, Бакърджиев, Праматарски и Дилов-син е вид политически мазохизъм. На практика това са хората, които с действията си през годините доведоха до компрометирането на "синята идея" и постепенното превръщане на СДС в клиентелистка партия със затихващи функции. В тази компания липсват само Христо Бисеров и Йордан Цонев, които се ориентираха навреме и успяха да намерят пристан в редиците на ДПС. С някогашното им отлъчване от своите редици СДС показа воля за скъсване с клиентелизма. Това беше първа необходима стъпка за изчистване на името на партията, но тя не беше последвана от реално прочистване на самата политика. Лозунгът "Всичко на масата", с който СДС за последен път спечели избори в София, беше разбран като "всички на трапезата". Достатъчно е да припомним скандалите с "Общинска банка" и "Софийски имоти".
Сегашното реабилитиране на старите муцуни е доказателство, че СДС е изчерпан проект. Партия, която разчита на спомени за миналото и късата памет на своите избиратели, няма бъдеще в политиката.

В. Капитал