« Върни се назад Публикувано на 07.09.2014 / 20:01

Самодивите на Бойко. Без Кеворкян. И … Гунди.

KEVO177KEVO177Кеворк КеворкянВеднага след като свърши разговора на Кеворк Кеворкян със Сашо Диков, защото обратното би било нечестно спрямо онези, които са гледали „Дикoff”, прегледах набързо първите отзиви в т.нар. медии. Нищо от важното. Всички си плюли в устите какво рекъл Тодор Живков на Кеворкян през ноември 1990 година за Иван Костов.

Ни дума за самодивите, налазили Бойко Борисов. За тях Кеворкян говори знаково и умно – право в очите на Сашо Диков, който мигаше на парцали. Диков поне си призна, че е атакувал единствено Цветан Цветанов, „а нататък?”, както го заби Кеворкян, визирайки Борисов, замълча.
Сашо Диков притежава качеството, когато насреща му има дълбок събеседник, да не квичи като „самодива”, търкаща цици в Бойко Борисов.
Няма да преразказвам какво точно изрече Кеворкян. Онези, които имат сетива да го чуят, а не само да слушат,  на сайта на Нова телевизия.
Да го прослушат и „самодивите”, защото когато Кеворкян обрича на гибел „самодивите” на Бойко Борисов, при положение, че нийде няма взор за Караджата, „голите им цици” увисват до пъпа. А Борисов не е от дащните, които дават пари и за силиконов тунинг.
Кеворк директно нарече Сашо Диков „една от мъжките самодиви на Бойко”. Диков не реагира.
Ако някой наистина се гмурне в дълбочината на монолога на Кеворкян, ще разбере точно защо „Всяка неделя” ПАК не е на екран. Ще усети и защо в България дъното няма мярка, както и че „още по-лошо ще става”.
А ще става все по-лошо, дори и заради това, че Сашо Диков не посмя и да гъкне, когато Кеворкян брилянтно нацепи президента Плевнелиев като наръч дърва. Не гъкна и когато Кеворк „качи” „протестиращите” на комина, от който „дори не могат да слязат”, воглаве с правосъдния си министър, набутал се в правителството на „бившия съветник на Тодор Живков“.
Докато Кеворк смазваше „самодивите” на Бойко с убийствено снизхождение, в зала „Армеец” същият този „Бойко”, обръщайки се към ГЕРБ, изрече нещо, заради чието лицемерие, би трябвало да има небесно въздаване: „Защо всички обичаха Гунди и му се радваха? Защото преди всичко той беше човек и най-вече със своята човечност беше кумир на цяла България. Неговото поведение да копираме: на терена – раздаване докрай. Извън него – човечност.“
Човечност у освирепелите тьотки – дебелани „самодиви”, които отсега са размахали брадвите?
Човечност у ГЕРБ като тази на Гунди? Паралел между Гунди и един Цветанов? Човечност у високомерния „Човекът от Банкя“, чиято народнящина е просто фалшиво прикриване на налудничаво его?
„Така ще бъде”, отсече за финал Кеворк Кеворкян.
След „новия Стамболов”, „българският Чърчил”, сега и … „Гунди”.
Дано не ни слушат или четат на Оня свят.
Веселина Томова

«