Румен Петков: В БСП има хора, които се дразнят от АБВ
– Г-н Петков, какво е вашето усещане за отношението на ръководството на БСП и на хората в партията към президентската формация Алтернатива за българско възраждане (АБВ)?
– Очевидно се приема нееднозначно, защото има хора, които изразяват безпокойство, без да могат да го мотивират, или поне за мен мотивите звучат неубедително. Има хора, които са съвършено ясно ангажирани с АБВ, и от тази гледна точка мисля, че (а и го казах от самото начало) ни е необходима една много по-спокойна и трезва оценка на потенциала на левицата. Способна ли е БСП сама да спечели предстоящите избори? Очевидно, не. Необходимо ли е консолидационните процеси в левицата да продължат? Безспорно, да. АБВ, дори отчитайки спектъра на хората, които са ангажирани там, излиза извън формата на БСП и на левицата. Полезно ли би било едно такова партниране? Безспорно, да. Така че въпросът е на анализ и на оценка. Въпросът е какви цели си поставяме. Ако целите ни са да участваме на базата на „Ура, дайте да дадеме!”, е едно. Ако целите ни са да спечелим предстоящите местни и президентски избори, консолидационният процес е неизбежен. Аз съм по-скоро на мнението, че е нужно да осигурим партньорство на принципна основа. Партньорство, което по никакъв начин не накърнява интересите на БСП. Защото демотивацията на хората е много голяма. Включително и на част от левицата. Според мен е необходим много по-балансиран подход много по-улегнало отношение, от което ще спечелят всички – на първо място лявото и българските граждани.
– Има ли двойнствено отношение – да се харесва и да се подкрепя президента Първанов, а да се недолюбва това, което се опитва да прави АБВ като формация. Да се разделят двете неща – неговото влияние и самата формация?
– Това би било някаква шизофренна и трудно обяснима позиция. Е, вижте, в неговата формация… В АБВ има много стойностни хора и не бива да бъде подценявана. Например, един Костадин Паскалев, да на отивам и нататък. Достатъчно стойностна фигура, но има и други. А и се проведоха няколко дискусии – например, за образованието, за енергетиката, за перспективите пред страната, които родиха качество. Качествена политика и качествени послания, едно усещане за способност да се генерира политика или не. Така че разделението в случая не мисля, че, ако някой го прави, го прави на чисто принципна основа.
– Има ли хора в БСП, които се страхуват от АБВ?
– Страхът може да бъде породен само от чувство за безсилие. Не казвам, че няма хора, които се страхуват. Има хора, които се дразнят и то очевидно. Страхът може да бъде само от чувство за безсилие, което би било жалко.
– Вече се лансираха няколко имена от структурите на БСП за президентската кампания. Какъв трябва да бъде кандидатът за президент на БСП? Фигура от партията или външен играч като Меглена Кунева?
– Според мен тази дискусия днес БСП да я води по медиите не е уместно. Първо, кандидатът за президент трябва да бъде приет от членовете и симпатизантите на БСП, от симпатизантите на левицата като цяло. Защото натрапен кандидат за президент ще доведе до катастрофален резултат на местните избори. Натрапен, неприет кандидат за президент ще демотивира нашите членове и симпатизанти, те няма да излязат да гласуват. Това означава, че те няма да гласуват за кметове на населените места и за общински съветници. Това е първият критерии. Това предполага една много широка дискусия вътре в партията и сред нашите симпатизанти. И тогава вече можем да говорим за типажа. Тогава вече ще можем да говорим за във или извън БСП трябва да е кандидатът. От БСП ли трябва да бъде излъчен кандидатът или да е фигура, която е близка до БСП? Трябва ли да е приета от БСП? Трябва ли да е подкрепена нееднозначно от БСП. Днес да се говори за имена и фамилии, без да е ясен профилът – от БСП или извън БСП, не мисля, че ще е коректно.
– Силов министър като Цветан Цветанов оглави щаба на ГЕРБ за президентските избори. Как приемате това?
– Да, правилно. Цветанов е “силов министър”, а не силен министър. Между двете има огромна разлика. Това, първо. Второ. В случая трябва да говорим за морал. Очевидно Цветанов е човекът, който потопи усещането за морал и принципност в управлението на ГЕРБ. Като казвам потопи, имам предвид трудно обяснимото му забогатяване. Фактът, че накисна родителите на съпругата си… Не може 90 процента от служителите на МВР да мизерстват, а министърът им, който също е служител на МВР, да има шест апартамента. Не е нормално това. За да стигнем до абсурда вътрешният министър, независимо от качествата му, независимо от това кой е той, да е председател на предизборния щаб. В момента, в който аз бях избран за вътрешен министър, си подадох оставката като председател на предизборния щаб на социалистическата партия точно поради тази причина – за да не създавам усещането за решаване на политически и партийни проблеми с ресурса на вътрешното министерство. Това е изключително непочтено, изключително некоректно към обществото и държавата ни. Аз съм сигурен, че гражданите ще разберат това и ще го накажат. Друг е въпросът дали това наказание ще наклони везните в полза на социалистическата партия.
– Загатнахте темата, че вие вече бяхте вътрешен министър и знаете как работи системата. Защо сега се превърнахме в държавата на СРС-ата?
– Пак казвам. Вие сте прав в констатацията си, че става дума за силов, а не силен министър. Специалните разузнавателни средства са един от инструментите, които използва правоохранителната система. И не случайно законът е предвидил, че този инструмент се използва само при определен тип тежки престъпления. Имало е периоди, в които за 6000 СРС-та годишно, когато аз бях министър, в парламента се разрази невероятен скандал. Как може толкова много СРС-та и т.н. Аз твърдя, че за миналата година са над 20 000. Защо? Защото съдът оповести, че са 20 000. В това число обаче не са включени тези специални средства, които се разрешават от министъра за 24 часа. При тях няма съдия, няма прокурор. При тях бройката е зашеметяваща. И тук трябва да кажа, че подходът, съзнателно или не, обслужва организираната престъпност. Тоест, казвам го съвършено ясно. Системата е такава, че не може ефективно да борави с повече от 7-8 хиляди СРС-та годишно. Просто не може. Системата се удавя, тя се задъхва, тя не може… Повече от 7-8 хиляди СРС-та правят системата абсолютно неефективна. Давам пример. По мое време имаше заповед и споразумение с прокуратурата, че СРС-та се изготвят максимум в тридневен срок от деня на събитието. Тоест, днес сме 14 април, 15-ти ли най-късно или 16 април службата заявител трябва да е предоставила в прокуратурата веществените доказателства. Защо? Защото, ако наркотрафикантът говори с наркодилъра, който ще мине да му остави наркотиците вдругиден, а вещественото доказателство бъде предоставено на прокуратурата след 6 месеца, какъв е смисълът. Всичко става безпредметно. С този огромен брой специални средства очевидно вътрешният министър обслужва организираната престъпност. Ако гражданинът “Х” каже на служителя от обществената администрация, че ще мине да му остави рушвета след една седмица, а веществените доказателства бъдат извадени след 5 месеца… Какво правим? Случаят с подслушването на Ваньо Танов е достатъчно показателен. За 4 месеца и половина, както стана ясно от следствената информация, в прокуратурата са предоставени 27 справки. Нали разбирате, че той за 4 месеца и половина не е говорил само 27 пъти по телефона си. Тоест, имаме злоупотреба с власт. И то злоупотреба с власт, която е насочена към откровено обслужване на интереси вън от тези на държавата и обществото. Използването на разузнавателни средства в такъв обем очевидно не цели противопоставянето на организираната престъпност и корупцията, въобще на престъпността, а натрупването на масиви информация, с които да бъдат изнудвани определени хора. Както се случи и включително с министър-председателя.
– В известен смисъл се получи се ефектът на бумеранга…
– Да, за това става въпрос. И в случая абсолютно ненужно бе обвинена агенцията за национална сигурност. На всички е ясно, че без вътрешният министър това няма как да стане. И няма как министър-председателят, който е достатъчно опитен, да не кажа предостатъчно опитен, да не си дава сметка, че, казано на квартален език, го е “врътнал” точно вътрешният министър.
– Забелязва се добро партниране между ГЕРБ и американския посланик Джеймс Уорлик, което се изразява в коментари по едни и същи теми и появяване на едни и същи места?
– Това говори лошо за ГЕРБ. Този посланик е едно ярко недоразумение, с опростащено поведение на неосъзнат чиновник, попаднал на неподходящото място. Нали разбирате, че ако в Румъния американският посланик обяви Румъния за земетръсна зона и посъветва енергично и публично там да не се строи атомна централа, той ще бъде изгонен тутакси. В България, досега два публични фактора, говоря институционализирано, са правили забележки на Уорлик. Това са президентът и председателят на Народното събрание. Когато оставяш един човек, който очевидно има проблеми с мисленето, да се вихри по този начин, създаваш впечатления за държава, която е преди Третия свят. Не в Европейския съюз. Оставям настрана въпроса, че той е откровен лъжец. Това е друг въпрос. Просто е много лошо за ГЕРБ, че продължава да се идентифицира с него.
– Докъде стигна вашата комуникация с посланик Джеймс Уорлик?
– Изпратил съм нещата, където трябва. Искам да подчертая пределно ясно, че не е въпросът във визата. Аз в САЩ съм бил три пъти, срещал съм се с всички фактори, с които е предполагало служебното ми положение. И сме работили изключително добре. Въпросът е в заявлението срещу мен, че срещу мен се води разследване. Затова казвам, че той е откровен лъжец и клеветник. Той толкова месеци вече не казва – води ли се, или не се води разследване. А само твърди, че каквото е имал да каже, го е казал. Странното е, че той няма какво да каже. Аз като го видя и се сещам за тази мисъл: “Човек, ако си беше мълчал, хората нямаше да разберат какво представляваш.” Той пропусна този шанс. Той ще остане позорното петно на Съединените щати в България.
– В момента в ГЕРБ тече един интересен елемент на самоконтрол. Депутатите пишат оценки на министрите. Вие каква оценка бихте писали на управлението им?
– Нещата вървят на зле. Това означава слаба оценка. В социалната сфера, в икономиката, по една или друга причина, вървим от зле на по-зле. Не може да замразиш доходите в тези условия. Не може да пипаш пенсионното дело, не може ръстът на безработицата да надвишава този в Европейския съюз. Не може да имаш възможността да осигуриш 7-8 хиляди работни места за година и половина и ти да я пропилееш. Имам предвид проекта “Белене”. Не може да имаш възможността да изправиш икономиката на България – имам предвид строителния сектор, металопреработването, фината индустрия, да ги изправиш на крака, и ти да го пропуснеш. Да отлагаш с трудно обясними мотиви. Според мен бяха направени много грешки. Здравеопазването е най-крещящият пример затова, а за това плащаме всички ние.
– Нека да излезем с няколко въпроса извън сферата на политиката. Вие сте председател на организационния комитет на Гран при на България. Как мина надпреварата, която се състоя преди броени дни?
– Бих казал, че България направи изключително представяне. България вече е рекордьор. За първи път в историята на мотокроса на старта на първото състезание за годината от световния шампионат участваха 32 нации. В това число Австралия, Бразилия, Венецуела, както и традиционните участници Италия, Франция, Русия, САЩ и др. Стана много силно състезание. Поставихме и медиен рекорд, защото 81 медии от над 150 страни предаваха от Севлиево. Такова нещо не се е случвали и на финали, да има такъв интерес. Причините са две. Първата е, че България е №1 като организатор. Трасето в Севлиево е №1 в света. Втората е възможността на трасе №1, което без съмнение е обект на интерес от най-големите световни медии, всеки един състезател да покаже своите качества. България от миналата година има тимов играч – в лицето на Петър Петров, а в Севлиево бяха и най-големите лидери в мотокроса като тимове. Фактът, че събота и неделя времето бе лошо, защото на моменти духаше много силен вятър, не отказа феновете и на трасето имаше 40 000 зрители, е достатъчно показателен.
– Когато протегнахте ръка на Богдан Николов и се присъединихте по-усърдно към идеята на мотокроса, очаквахте ли, че Българя ще се превърне в световен лидер като организатор и собственик на трасе?
– Никога не съм очаквал, че години наред ще бъдем №1 в света. Познавайки Богдан Николов, бях сигурен, че ще постигнем много добър резултат и ще имаме успех. Но не съм очаквал, че толкова време ще се задържим като №1 в света. Това нито една нация не го е постигала. Ние се мерим с Великобритания, Испания, Франция, Италия, Белгия, САЩ, Русия и вече толкова години държим първото място и в мотокроса, и в супермотото. Нещо повече. Трасето в Долна Митрополия се показва като трасе от XXII век. Това не може да не ни радва, но и много ни задължава. Богдан е един много способен и амбициозен човек, много коректен. Той е човек, за когото трибагреникът е много повече от стотинката. И така трябва да бъде. Но когато си постигнал резултати, вече знаеш какви са очакванията на тези 40 000 души, които бяха в Севлиево, на тези 40 000 души, които ще бъдат сега на Великден в Троян, на тези 40 000 души, които ще бъдат в Долна Митрополия. И сега е трудното, защото ако не отговориш на тези очаквания, хората ще се разочароват. А това, повярвайте ми, товари много.
Калин Каменов