Румен Леонидов: Карбовски да спре да си мери пишката

– Г-н Леонидов, как бихте коментирали нападките на Мартин Карбовски, които се сипят от известно време върху главите на „старата гвардия”, включително и върху вашата?

-Мога да го коментирам като пълна глупост. Старите писатели не могат да пречат на никого. Те са пречили някога, по времето на социализма, когато бяха на власт, когато бяха в Съюза на писателите, когато помагаха или пречеха на някого. Карбовски има един основен проблем, че го тресе комплексът на литературно непризнатият герой. Той е талантлив журналист, добър публицист, като телевизионер се проявява отлично, но като писател се харесва само в неговия тясно-гъзарски кръг и има комплекс на непризнат поет. Затова се дразни от Стефан Цанев и от Недялко Йорданов. Всеки си има своя аудитория. Само че на Цанев и на Йорданов, а и на когото и да е друг, тя е по-широка от тази на Карбовски, но те не са виновни за това. В годините на социализма се обръщаше особено внимание на културата и на литературата за разлика от сега. Имаше понятие „опасни стихове, „остри стихове”.

-В своите разсъждения Мартин Карбовски пряко обвинява Иван Гранитски, че пречел на творчеството му и по-точно на неговото разпространение?

-Това между другото му е находка, защото досега никой не го е казвал. Карбовски е по-млад и затова не знае, че Иван Гранитски работи за този свой успех от началото на демокрацията. Като много активен член на БКП, след това и на БСП той оглави издателство „Христо Ботев”. Тогава започна да купува души, които по време на социализма не са успели да издадат книги. Той започна да издава т.нар. „леви писатели”, само и само да има влияние над интелигенцията. Това беше много хитър ход от страна БСП, защото не можеш да крепиш властта без културното влияние над избирателите. Постепенно Гранитски прецака това издателство, направи си свое – ИК „Захари Стоянов”, което благодарение на своето нахалство, обезкостява български кметове – червени, сини и кафеви, и получава в името на българската литература, която издава, огромни субсидии от местната власт. Тук Карбовски е прав – след като Гранитски всеки ден се показва по телевизиите, всеки ден пътува из страната с куфари, пълни с книги, естествено е читателите, които все повече оглупяват да вярват и да вървят след онези, които са най-шумни. Аз обаче не съм убеден в качествата на личното творчество на Карбовски, но ако мисли, че със стихове, написани на салфетка с цинизми, оргазми и полови органи, може да впечатли по-голяма част от селското население, което не чете въобще, просто е поел в грешна посока. Изпитали сме тези неща отдавна, защото сме по-стари момчета и знаем, че моментът на етическа провокация, спрямо широката аудитория, вече е отминал. Консервативното ни общество иска други неща и за това се ориентира към сълзливите попфолк певци.

– Делят ли се творците на млади и стари?

– Не. Има талантливи и бездарни. Но глобалният протест на Карбовски му вкарва автогол. Никой не му е виновен, че се е родил по-късно. Той се обявява дори за новия машинист на влака. Това е смешно, защото първо в България влак няма. Второ – той като машинист какво иска да бъде, работническа класа ли? Той не знае, че по времето на социализма имаше хиляди писатели, които атакуваха издателствата. От тях останахме десетина. Една част, която отиде при Гранитски, все още участва в литературния живот. Другите, които сме по-млади от тях, се изпокрихме из университетите. Все пак показваме някакви жизнени сили. Например последните книги на Владимир Зарев и на Шумналиев, показаха, че тези момчета имат много качества. Карбовски обаче не ги чете, а завижда на автори като Владо Даверов и Виктор Пасков. И двамата са много талантливи автори. Показали са го и при социализма, и при капитализма. Човек, който ги критикува, явно не разбира нищо от литература.

– В споровете се споменават и книгите на застреляния Георги Стоев, които нямали никакви литературни качества…

– Смехотворно е книгите на Георги Стоев да се определят като фалшиви. Никой не е казал, че това е висока литература, те са приложна литература, те са тип вестник, затворен в корица. Те се кльопат от населението, което не чете нито Владо Даверов, нито другаря Карбовски. Това е за друг вид публика. И това, ако той като журналист и като публицист, все още не го е разбрал, значи има някакъв чарк в главата му, който отсъства или просто се прави на ударен с мокър парцал. Освен това не може да наречеш книгите на Стоев фалшиви, след като момчето си заплати за тях с живота. Когато застрелят Карбовски за негови стихове или предавания, тогава аз ще му се извиня в рая, ако го видя. Нека не се държи като пълен безбожник и като мастурбатор, както обича да употребява подобни думи, да спре да си мери пишката, а да сяда да пише, макар че се съмнявам в качествата му на писател. На Запад има два вида творци – писатели и автори на книги, и това Карбовски отлично го знае. Там издаването на книгата гарантира голям успех, защото издателствата дават пари. Всичко друго пише книги, които всеки може да сътвори – криминални, еротични и пр. И да не бърка Георги Стоев с Владо Даверов. Всеки трябва да оцелява, но не всеки може да взима 7000 лв. заплата на месец във вестник, за да пише изключителни глупости, като Карбовски, а останалите да чакат и само да го четат. Той няма право да казва на Пасков и на Даверов какво и как да пишат. Впрочем като говори за стари писатели, трябва да знае, че книгите на Радичков все още се издават в чужбина. Аз никога не съм имал проблеми с възрастните писатели, напротив, когато те са истински ставаме приятели. Това, че Карбовски се сърди на всички, които сме по-дърти от него, това си е негов детски проблем. Той наскоро стана татко, но явно още не е изпитал бащинското чувство.

Frognews.bg