Румен Леонидов: БСП ще пази до последно козовете си срещу Бойко Борисов
Румен Леонидов е 54-годишен, роден е в София, завършил българска филология в Пловдивския университет. По време на комунизма е работил във в.„Студенска трибуна”, „Средношколско знаме”, сп. „Факел”. Сътрудничил е на нелегалните дисидентски списания „Мост” и „Глас” в края на 80-те години. След това работи в „Литературен вестник”, сп. „Български месечник”, БНТ, сп. „Власт”, сп. „Бизнес уик”, в. „Поглед”, в. „Класа”. Уволняван е общо 6 пъти.
– Каква зима ни очаква в политически контекст г-н Леонидов?
– Зимата на нашето политическо недоволство няма да се състои. Идват Коледни и Новогодишни празници, ядене и пиене до припадък, шумни гостувания, после дни на светци. Битовото ни недоволство ще цъфне в края на януари, но задаващата се икономическа криза сякаш повече плаши народонаселението, отколкото сметките за парно и ток. Имаме слаба опозиция, която освен да кряка и фряка, не може нищо читаво да предложи. Старите десни партийки нямат нови идеи, Атака и ГЕРБ със сигурност ще бъдат в следващия парламент, но освен пенсионирани ченгета и бивши военни фуражки, нямат нито един читав икономист за цяр. Но народът ще гласува за тях, защото не са били на власт и не им знае кусурите. Въпреки че и двете партии отдавна са представени в местните органи и по места хората вече видяха за какво става дума. Като няма риба, и ракът е риба, казват старите, и дъвчат каквото им подадат в устата. За да си я затваря. И мълчат дъвчейки, с опънати бузи преживят рачешките щипци като рибени кости. Докато хлябът и мръвката са ни по-мили от свободата, от личното достойство и от национално самочувствие, ще бъдем клатени от всеки наглец, комуто му се преиска да ни изклати.
– А в икономически?
– Икономическата зима вече започна – най-вече в строителството и между играчите на борсата. Спомнете си какви разправии имаше за бюдежтния излишък, какви идеи хвърляха политици от ляво и дясно, а всички вкупом не забелязаха, че в Америка се сриват банки – от 600 фалираха над 100, че в Русия държавата, подобно на САЩ, раздава милиарди на частниците за да ги спаси от фалит, а нашите нискостебленици дори не бяха информирани за задаващото се цунами. Провинциални селяндури от селски тип, това са мнозинството наши политически мъжлета. И малкото умници, които ги има сред тях, са принудени да работят в смръдливата им среда.
– Къде очаквате да се случи следващия голям скандал в държавата?
– Следващият скандал може би ще бъде преизборен – вече го отнесе „Лидер”, които аха-аха се бяха качили на файтона и щяха да седнат неканени на парламентарната трапеза. БСП ще пази до последно козовете срещу Борисов. Може и да не ги извади, защото ГЕРБ ще управлява заедно с БСП, а Бойко е злопаметен като невестулка. По вероятно е скандалите около САПАРД да продължат, но и те ще се разминат с връщане на парите и приключване на делата. Очаквам.jpg)
да гръмне някоя от европейските банки, които са се разположили и у нас. И тогава паниката ще прелее и в другите. Не го пожелавам, но е логично да стане догодина…
– Кои политици принадлежат на историческото бунище, а отказват да го признаят и продължават, въпреки всичко да стоят на политическата сцена?
– Вече не смятам, че е възможно радикално да бъдат отстранени от политическата сцена всички шушумиги, боклуци и боклукджии. Революциите вече са невъзможни, ще стенем под китайското капково мъчение на еволюцията. Нашият народ като цяло е ниско образован в политическо и икономическо отношение, той е потребителски настроен и никога няма да бъде доволен, ако не краде като някои българи или не получава нещо аванта, както е свикнал при социализма. Толкова сме се обуначили, че не можем да се видим отстрани – никой не разговаря с душата си, защото иска да живее тук и сега, с две кила пържоли и три дамаджани вино. Липсва самосъзнание. Липсва реална оценка на личните възможности. Липсва чувството за риск. Всчки чакат съседите им да се разбунтуват и те да гледат саир. Политиката е място за мързеливи тарикати, селски хитреци и дрянови бастуни – вижте им само мутрите и по тях ще ги познаете. Те не търпят нищо различно от своята порода и ако усетят, че някой се е промъкнал между тях, свекавично го измитат като гюбре.
– Къде остана моралът в българското общество днес?
– Морал няма и няма да има. За морал не говори Буш, нито Путин. Нито китайският партиен секретар. Моралът е личен избор, нелегален и опасен душевен товар, скъпоценност, която днес е обезценена до цената на кило нокти и копита. Българинът е имал морал по турско. Защото не е бил на власт. След това го качват на властта и почва да предпочита да го осребрява и да чуждопоклонничи. Не случайно викаме мерси, вместо благодаря. Елитът ни е бил отчаяно франкофонски. По-късно се посъветничи, писахме се за славяни, за да бъдем братя с руснаците. Но не сме славяни – генетичните ни кодове нямат нищо общо със сърбите, а само с македонците и донякъде с румънците. За какъв морал може да говорим в държава, в която нихилистите и безбожниците са огромно мнозинство? Затова и сега говорим с ангосаксонски щампи и банализми.
– Как гледате на българската култура днес?
– Българската култура не е от днес и за днес. Тя е по-голяма от хляба и сиренето, от чергата и бъклицата, от дедите ни и от децата ни. Тя е вечна и свята. И може без нас, след като ние можем без нея. Културата иска пожертвувания, иска гениални царе и управници, които да търсят със свещ поборниците на духа. Днес на почит са придворните социолози, политолози, домашни икономи минаващи за икономисти, партийни послушници, обслужващия капризите и мание персонал. Но културата не се храни с трупове, а с живия живот на своите създатели. Има ги и днес, но няма кой да ги забележи. Защото те са хамали на духа, а не извратени герои по публичните коктейли.
– Кои български поети и писатели се открояват с качествени произведения напоследък според вас?
– Константин Павлов, Бог да го прости. Напусна ни наскоро. Четете го и го препрочитайте. Ще видите що е гений и има ли той почва у нас.
– Какво е за литературата интернет и телевизията?
– Светът е публичен дом и литературата днес, в световен мащаб, е публична пикла. Голямата литература я няма, защото злото и доброто си размениха местата, а писателите не искат да повярват, че това става пред огворените им очи. Свеговната криза в ценностите извикаха демоните от Ал Кайда, предизвикаха финансовата криза, която ще удари и реалната икономика. Алчността работи! Това е девизът на днешна Америка. Щом този смъртен грях алчността е обществен лозунг, поощряван от всички мислещи американци, значи светът е напуснал Новия завет и се е върнал в правилата на Вехтия завет – око за око, зъб за зъб, ръка за две, глава за три… И ще патим всички, защото глобализмът е последният стадий на империализма.
– Вие сте от хората, които са известни с независимото си мнение. Колко струва истината днес?
– Струва малко. Колкото струва самотата. Голямата, космическа самота.
-Какво ви дразни в ежедневието?
– Гледам да съм над всекидневните неща, мисля бъдещето, изчаквам смъртта, искам да съм все така щедър, добър и готов да се притичам на помощ на всеки, който иска от мен това. Вярвам в добрия Бог, в световното добро, то е по-силно от алчността. Вярвам в духовното начало на човек и без да отричам материалните му нужди, искам по-малко да гледаме в чинията на другия, по-малко да сме зли с ближния, да осъзнаем, че тук, на земята сме дошли за да се поправим от предишните си карми, да станем по духовни, по съвършени, по божествени. Иначе се радвам на всяко есенно листо тръгало да танцува от клона към земята, където го чака метлата. Изящно нещо е да се извъкнеш от напъпилата пролетна пъпка, за се разлистиш в зелено, да излетиш във вятъра на лятото и сетне да пожълтееш до червено и да се отрониш върху мйката земя. Това щастие е безценно и по-скъро от най-модната лека кола, от най-скъпата дреха или манджа. Поне за мен е така.