Публикувано на 10.07.2021 / 7:34

РУГАЙТЕ – НО ГЛАСУВАЙТЕ. ЗАЩИТЕТЕ СЕ САМИ

Като съдя по част от коментарите, сякаш не се разбрахме – имам предвид предишния ми текст „Тройна защита“.

В такива случаи си казвам, че може би не съм бил достатъчно ясен.

Ето някои пояснения/отговори.

Защо съм публикувал текста няколко дни преди изборите?

Направих го веднага, след като Конституционният съд оповести решението си за машинното гласуване.

Противник ли съм изобщо на машинното гласуване?

Всеки опит да се сложи край на изборното варварство у нас трябва да се подкрепи.

Трябва обаче да сме наясно с възможните проблеми.

С някои допълнения машинното гласуване щеше да изглежда значително по-сигурно – например, ако се брояха контролните разписки и се сверяваше получения резултат с този от протокола, който издава всяка една машина.

За това настояваше и президента Радев, през януари тази година.

Преди седмица Върховният административен съд потвърди решение на ЦИК, което не допуска тази допълнителна гаранция.

Вероятно някои коментатори не са запознати с този факт.

Това, че имаш колебания около някоя нова процедура, не означава автоматично, че приемаш досегашните изборни диващини.

Те бяха толерирани от Политическата Секта – и напълно е възможно там да се договорят някак/някога дори за машините.

Тъжно е, че вместо да се промени човешкия манталитет – главно този на Властниците, а и на някои по-слаби слоеве – трябва да се разчита на „съвестта“ на машините.

И парадоксалното е, че ние се съюзяваме с тях едва тогава, когато те са изхвърлени навсякъде другаде.

Изненадан съм от враждебното отношение специално към германския опит и към Германия като цяло.

Ето един, сравнително милостив, коментар:

„Това, че Германия вече не е иновативна страна, не значи, че България не може да бъде иновативна във възхода си“.

Бай дъ уей, който винаги е остроумен, ме подпитва дали нарочно не се „заяждам“.

И други смятат, че предлагам провокативен текст – заради „статистиката“.

Прави са – ценя много социологията на тази страница.

Резултатът?

Поне при коментарите, желанието за промяна на досегашната изборна практика е ясно изразено.

Хората очевидно я ненавиждат.

И сякаш биха приели всичко друго – без оглед на рисковете.

А това е смущаващо – поне за мен.

У мнозина преобладава яростта – и тя е напълно оправдана.

След 30 години на експерименти те са отчаяни.

Писнало им е да губят – заради особеностите на политическата класа.

България е Обетованата Земя на политици/късни герои – това е и причината всеки потенциален тиранин да я управлява, както си знае.

Дори да е започнал добре мисията си, в крайна сметка смрадливото послушание на късните герои го тика към разложението – да посочим само крайната фаза, за да спестим останалите му превращения.

За 30 години мнозина така и не вдянаха, че управлението не е фасулска работа, че не е достатъчно само да те гризе нагона на Големанов.

В България е най-лесно да цаниш някого да министерства и това е естествено, след като толкова случайници вече бяха намествани на всевъзможни постове.

Един от знаменитите кодове на нашенеца е лафа „Да не съм по-прост от него“ – той заслужава специално да бъде премислен наново след всичките дивотии на Прехода.

С този лаф и манталитет неуки и безпардонни типове си пробиваха път към Властта, като изместваха от там други неуки и безпардонни хора.

Срамното е, че немалко иначе кадърни в професията си хора попадаха в капана – и набързо прекършени, избираха да се примиряват с простащината, а накрая и те да се самоопростачат.

Истинската политика у нас е ликвидирана – писал съм много пъти за това.

Дали да не я оставим в „ръцете“ на машините?

И накрая: по-добре да се съмняваме, отколкото да страдаме.

В заключение: Псувайте – но гласувайте.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN