Росен Йорданов: Защо главният секретар на МВР взема решение да нападне в Лясковец, все едно задържа Сретен Йосич

– Г-н Йорданов, Ваня Рибчева, майката на убития в Лясковец командос Емил Шарков, казва, че разследването за смъртта на сина ѝ се води необективно. Има ли основания за такъв извод?
– Тя е говорила с хора, които са участвали в акцията. Освен това е поддържала връзка със служители, които след случилото се са напуснали или са били освободени. Служители, които реално са били в ситуацията. Предпочитам това да не става публичен факт, за да не бъдат притискани. За мен е важно да запазя някои от тези подробности в тайна. Калоян Михайлов е един от хората, с които е говорила г-жа Рибчева. Той е бил шеф в Криминална полиция на областната дирекция във Велико Търново. Подава си оставката, след като освобождават подчинените му. Не е съгласен с тази проверка и с тези решения и затова напуска.
– Колегите на Емил ли са казали на майка му, че им е оказван натиск?
– Натискът не е “пиши това, пиши онова”, а нещо от рода на: “Знаете какво стана. Ние сме командоси, всичко е направено както трябва.” Аз мисля, че са подправяни и документи и че са съставяни планове после. Всъщност те, ако реално бъдат проверени, ще излезе, че има план, но него всъщност го е нямало в момента, в който става цялата тази история. Предполагам, досещате се, че натискът идва от г-н Светлозар Лазаров и конкретно от командира на поделението Георги Гайков.
– Te ли са заплашвали командосите с уволнения?
– Думата “заплашване” аз не съм я употребил, но някак тя излезе в публичното пространство. Тук става дума по-скоро за намек. Директни заплахи не е имало или поне аз не зная. Това са по-скоро намеци. В тези системи не се прави така. Там се казва нещо публично. Ще дам пример. Министърът каза: “Главният секретар г-н Лазаров не е виновен”, още преди да е приключила проверката, оттам нататък на инспектората му става ясно какво трябва да излезе. По същия начин и тук. Хората са съвсем наясно със законите на мръсните практики в тази система. Няма да кажат, ако на някого му задържат кариерното развитие или просто изпадне в немилост: “Това стана, защото ти каза еди-какво си.” По-скоро им е даден знак от горе, че ги очакват такива неща, ако не кажат каквото трябва. Освен това не бива да се забравя, че в началото на проверката въпросите на инспектората са изключително удобни – не са взети предвид всички материали по този случай.
– Наскоро коментирахте, че има видеозапис на акцията.
– Той не е на баретите. Аз умишлено казах, че има такъв. Той обаче е направен по искане на окръжната прокуратура във В. Търново. Участниците в акцията дори камера не са си носили. Те обикновено трябва да правят записи, но щом няма и камера, представете си за какво става дума. Просто главният секретар абсолютно импулсивно решава ден преди акцията в 4 ч следобед тя да се случи. А начинът, по който говорят за нея, и думите, които използват за реализирането ѝ, са направо арогантни. “Отивайте там тоя откачалник да го разбиете и се връщайте”. Това е бил инструктажът. Хората в Търново не са знаели, че ще се провежда акция. Инструктажът е бил смешен. Забравили са си плановете на жилищата. Използвали са стари, а жилището на Петко е било преустройвано! Затова казвам, че г-жа Рибчева е достигнала до тези подробности и ако това е обективно разледване, то също ще стигне до тях, но ако се задават правилните въпроси. Когато не искаш да стигаш до истината, питаш: “Имаше ли план?” – “Имаше”, и това е.
– Какви детайли от разследването са скрити?
– О, много са. Всичко, което касае подготовката на тази, ако мога да я нарека, операция, и начина и вземането на решения. Също така действията на командването по време на акцията, които противоречат както на тактическата логика за провеждането на такава мисия, така и на моментните решения, които е трябвало да бъдат взети. Реално баретите предизвикват инцидента. Това само ще кажа. Има подменени факти. Твърди се, че в един момент командосите са стреляли с халосни патрони през входа, за да отвлекат вниманието на Петко, защото той бил притиснал техни колеги, които щели да влязат през балконската врата. Да, ама не е така! Всъщност те са започнали да гърмят и така са го изплашили. После казали в показанията, че било, за да му отвлекат вниманието, а това не е вярно!
– Защо се стигна до такъв развой?
– Да го кажа така. Има няколко вида такива операции – проактивни или планирани и реактивни – като реакция на критичен инцидент. Първото интересно нещо е, че се вложиха много усилия да се мотивира и аргументира тази операция. Реално данните, които са били налични към момента, не са предполагали въвличането на Специализирания отряд за борба с тероризма, защото не са били изчерпани способите за решение. Този човек не е рецидивист, не е престъпник. Той има няколко дела, които води със съседите си, но те са граждански, а не наказателни.
Реално погледното, приятелите и съквартирници на главния секретар от Академията на МВР, които после станаха съответно директор и зам.-директор на великотърновската дирекция, му насочват вниманието към този случай, че е поизостанал. Докато текат смените и рокадите в дирекцията, работата се забатачва. Няколко дена преди това полицаи са ходили да говорят с Петко. Тоест той е бил контактен. Това, че не е излизал, не го прави луд. Защо главният секретар взема решение да нападне този човек, все едно напада и задържа Сретен Йосич, това е много интересен въпрос. Това е първото нещо.
Второто, когато провеждаш планирана операция, трябва да действаш максимално бързо и да се подсигуриш да не стават инциденти. Спираш вода, ток, проучваш къде е обектът предварително и т.н. Нахълтваш, действаш бързо и обезвреждаш, ако е планирано. Те какво почват да правят – влизат, гърмят и го уплашват. Тоя човек е бил в абсолютен шок от това нещо. А ако беше операция, при която е възникнала криза, то трябва да се легитимираш. Един човек, който е нападнат така, мисли, че това са бандити.
– По какъв начин г-жа Рибчева ще си търси правата?
– На първо време г-жа Рибчева иска обективно разследване. Това, което тя е установила чрез нейните източници, я кара съвсем основателно да смята, че това са немарливи, неадекватни действия, които са довели до смъртта на сина и. Абсолютно безсмислена, ненужна операция, проведена по неправилен и тенденциозно арогантен начин, начин, за да се повиши самочувствието на един или друг началник в МВР или пък да се “натрие носа” на друг…
Димитър Мартинов
В. 24 часа