Розова вода. И друг дъх, доста вонлив

Бойко, от своя страна, извлече немалка полза за себе си, понеже ясно артикулира неотстъпчивата си – засега – позиция за добива на шистов газ. Ако целта на Хилари е била да му помогне по някакъв начин, тя бе постигната. Той се представи като независим държавник под майчинския поглед на държавния секретар. Какво ще се случи по-нататък, питайте гадателя Лещански.
Българската публика би трябвало да остане доволна. Обаче сетне последва нещо, което далеч надминава обичайните правила за обтекаемост в дипломацията.
Или напоследък посланик Уорлик е бил прекалено зает с артистичните си соарета, или нашето външно министерство е било прекалено пасивно – но да се твърди, че циганите в България са "жертви на насилие", е вън от съмнение озадачаващо, и дори неприлично. И то няколко месеца след изстъпленията в Катуница, когато тамошните диваци станаха причина за смъртта на две българчета.
По този начин посещението, макар и кратко, стана преносител към паметта на

Времето на нелепи лъжи за България.

Днес големите телевизии представят от време на време някакви безлични хора като коментатори – обаче на тях трябва да им виси специален етикет за да сме сигурни, че са точно това, за което се мислят.
Племето на истинските коментатори отдавна и окончателно бе изселено от телевизиите. Там има вече само хора, които охотно ломотят нещо си за Либия и Сирия, дори и към Куба поглеждат. И колкото по-далечни са дестинациите на тяхното вдъхновение, толкова по-лесно те мелят повърхностните си познания.
Изглежда нелогично вестници с малък тираж, но с отбрана и качествена публика, да имат отлични коментатори, а пък привидно могъщите телевизии да са лишени от техните услуги.
Обяснението е просто и ви е добре известно. На един сериозен коментатор не можеш да му суфлираш какво да казва. Коментаторите са опърничаво племе и заради това не са нужни на телевизиите. Автономното им мислене е опасно за тях. Ние вече изобщо не разполагаме с хора, които да са законодатели на общественото мнение – като един Питър Брадшоу, английският кинокритик, примерно, който с две изречения може да предреши съдбата на всеки филм. Или като онази дама, която навремето беше дала срок от три дни на един филм на великия Хичкок, за да напусне Ню Йорк. Да не говорим за хора като Кронкайт и останалите, чиято роля беше съдбовна за Америка.
Сега няма кой да проникне зад фасадата на едно или друго важно събитие – а посещението на Хилари би трябвало да е от този порядък. И затова ние ще научим, например, какви картини й показвал президентът Плевнелиев, но нищо за мотивите на една позиция, която прозвуча оглушително. По-рано Петър Стоянов показваше на Бил Клинтън картини на Златю Бояджиев, сега пък Плевнелиев показал на съпругата му портрет на Борис I Покръстител – гостенката сигурно много се е зарадвала да види точно този български владетел.
Ако работата е да се показват картини, по-добре би било това да се предостави на Светлин Русев – голям майстор е, а е и сигурно, че няма да говори за собствените си творби, а за тези на своите колеги.
(Между другото. Дали в българското Президентство са наясно, че навремето в Белия дом имаше картини от български художник? Знаят ли кой е той и каква е съдбата на картините му? Не е лошо да научат.)
Разбира се, наивно е да се очаква публиката да научи истината за посещението и от външния министър Младенов. Няма как.
То е все едно да искаш да си купиш геврек, и да се довериш единствено на хвалбите на продавача: "Гевреците ми са най-хубави…
Моите гевреци  са с най-голямата дупка и пр. Не е сериозно.
Геврекчиите да си гледат работата – но вниманието, което получиха циганите, е, меко казано, озадачаващо. Дават ли си сметка във Външно министерство, че все още са дипломатическият инструментариум на България, а не на бъдещата циганска държава?
Ако посещението беше се ограничило единствено с разговорите за добива на шистов газ и разглеждането на картини, от него щеше да лъха на обичайната за такива случаи розова вода.

Сега обаче се разнесе друг дъх, доста вонлив.

На среща с представители на циганските организации Хилари научила, че те не смеят дори да се возят в градския транспорт, понеже там непрестанно ги насилвали! Ето такива истини се артикулират под носа на властите в София. И го правят, след като е добре известно колко невинни българи пострадаха от вандалските изстъпления именно на циганите.
Доведете ми един циганин, бит в софийски трамвай, и аз ще го издържам пожизнено. Няма такъв. Обаче Хилари си е заминала с убеждението, че в София е по-опасно, отколкото в Бронкс от 60-те години на миналия век. Дали се е намерил дори половин български патриот, който да се опита да опровергае тази брутална лъжа? Едва ли.
Насилваните цигани са отишли и по-далеч. Те споделили пред държавния секретар на САЩ, че им липсва един техен Мартин Лутър Кинг, представяте ли си!
Циганите са витално племе и добре се забавляват с подобни преувеличения.
Ако работата беше само смешна, щях да ги посъветвам да си назначат Онзи Киро от Катуница за Нелсън Мандела: Мешерето им да издаде един указ, Младенов да го приподпише – и готово.

Ето ви го Киро Кинга

Но всичко това никак не е смешно, тъкмо обратното – зад това арогантно нахалство се крие приближаващата се Буря.
Истинският Мартин Лутър Кинг беше и си остана синоним на битката срещу един реален гнет – расов, социален и пр. Как е възможно нашите цигански предатели да твърдят подобни неща за България, вие си отговорете. И тъкмо те – за които бяха похарчени стотици милиони чуждестранни дарения и помощи, немалка част от които бяха и направо присвоени. Нека Сорос сега да направи една специална програма за най-тлъстите цигански лъжи, да отдели за това благородно начинание стотина милиона, струва си.

    ***
По някакво стечение на обстоятелствата ден преди циганите да се оплачат от българските вандали, видяхме нещо знаменателно по телевизиите.
Беше организирана акция за събиране на зимни дрехи за бездомници и други сиротни души – и ние се насладихме на следната идилия. "Насилваните" цигани се нахвърлиха, избутаха клетите българи и разграбиха даренията. Като междувременно взаимно се обвиняваха, че ще ги продават на пазара в Илиянци. 

    ***
Освен с циганските лъжи, ние трудно, а може би и изобщо няма да се преборим и с корупцията. Често там лъжите са от същия калибър.
Покрай разправиите около шистовия газ стана ясно, че "учени от БАН" подкрепяли добива му. Сега обаче някои източници твърдят, че "учените" са една дама – и забележете това – която през деветдесетте години на миналия век била платен консултант на американската фирма "Тексако", интегрирана по-късно от "Шеврон" – главния заподозрян в аферата!
Дори три пъти да е академик, тази особа от БАН ми изглежда не по-различна от циганите, които си търсят своя Мартин Лутър Кинг.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт