Робство. Разбойници
Вижда се, че и днес 2011г. българският народ мечтае, жадува за свобода, иска да бъде освободен. Нима все още сме роби? Кой е поробителят? От какво искаме да се отървем? Чии окови ни тежат? На първо място, веригата на собственото ни малодушие, менгемето, което стиска иначе големите ни и смели сърца и ги прави малки и страхливи. Първият поробител сме самите ние, приели сме че сме роби, смирили сме се, чакаме нещо да се случи, някой друг да го свърши. На тази благодатна почва съвсем естествено израстват родни чорбаджии, които тъпчат собствените си джобове, възползват се от поробителя вътре в нас и освобождават само и единствено себе си, а ние ги търпим. Траем си, мъкнем веригите на това двойно робство. Закономерно при народ скован от страх и управници-продажници се появява и възползва от ситуацията и външен поробител. Няма как да бъде иначе, исторически факт е, винаги е ставало така. Всяка чужда държава би се възползвала от услугите на българските боляри и техните стройно изградени корумпирани схеми, и мрежи от зависимости. Така веригите стават три, българските чорбаджии, които сами си избираме, но не контролираме в името на собственото си освобождение – обогатяване продават народа си, продават българската държава и я поднасят на тепсия на чуждият поробител. Защо след като толкова много тачим паметта на Левски, не обръщаме никакво внимание на думите му „който ни е освободил, той ще ни пороби“? Защо не се отървем от тройното робство? Защото чакаме, да се роди новият Левски. Напразно чакаме, той е тук във всеки един от нас стига само да успеем да спрем да се страхуваме, да спрем да мълчим, да спрем да търпим собственото си малодушие. „Стига робство и тиранство!“ И аз това казвам, а ти, ще го кажеш ли? Хайде да го кажем всички заедно, силно да го изкрещим. И да послушаме – има ли ехо? Всеки един българин е Апостол на свободата. Какво толкова можем да загубим? Какво ще изгубим? Оковите си!
Разбойници.
Много приказки са се изговорили през последните 20 години за прехода, за приватизация, кражба, за заменките, за фалитите на банките, за каква ли не. Обаче, никой не казва нищо за приватизираните градове, за отдадените на концесия българските градове. Никой нищо не казва, нито прави срещу шайката бандити, които успяха през последните 20 години да си приватизират цели градове. Държавата е абдикирала, върнали сме се в средновековието, а може би още по-рано във времената на градовете-държави. Реално няма никаква централна власт в градове като Бургас например, макар, че ситуацията е еднаква за всеки български град. Местният феодал, управлявал 12 години е събрал толкова много власт, че може да управлява следващите 12 години без да е кмет. Боляринът си е изградил собствени структури – има си всичко – собствена полиция, свои следователи, прокурори, съдии. Има си клика от бизнесмени, т.е. хората допуснати през години да се правят на такива. Има си свои журналисти и адвокати. Има си разбира се и своят наместник, който да управлява държавата-град. На бургаският феодал, наместникът е бившият милиционер. Той, разбира се, се е погрижил за свои мутри, не може държава без бандити. Никога нищо добро няма да очаква хората в България, докато държавата не си върне контрола върху градовете-държави. Това не става с поставянето на отделни личности, те бързо се продават, тях ги купуват, притискат, поставят в зависимост и те стават поредното име, което симулира, че прави нещо. Необходимо е да се почисти из основи всичко и на всички нива, няма друг начин. Да, тази задача изглежда невъзможна, това означава, че няма бъдеще за България. Точно поради това за 20 години, 2млн. души българи избягаха от страната, без да вникват толкова дълбоко в нещата. Инстинктивно, а може би са си направили проста сметка, че нивото на доходите на българските граждани ще се изравни с това на западните след сто години. И са се сетили, че надали ще успеят да дочакат светлото бъдеще. Хората искат да живеят нормално, да могат да отгледат децата си, нищо повече. Горката България- по-лошо е от Турското робство. Разграбиха я, разграбват като за последно. След тях – потоп. Разрухата трябва да бъде спряна. Но няма кой да го направи. Унищожено е всичко, в това число и морала на обществото. Не е случайно „всичките са маскари“. Липсата на вяра е удобна за грабителите, ако случайно някой идеалист, като последен мохикан се опита, да направи каквото и да било срещу изградената стройна система, той бива унищожаван по всякакъв начин, изтриван, смачкван. Да не би да се прокрадне у хората надежда, че те могат да живеят по-добре в собствената си страна. Хората не трябва да имат надежда, вяра, те трябва да знаят, че това е положението и нищо друго не съществува. Почти като в комунизма, не те пускат да пътуваш на запад- да не би видиш, че има нещо друго. Че има и алтернатива. Роби в продължение на 45 години, роби и сега още 20 години.
Ивайло Зартов