Ритни камбаната на МВР с “финес”

Едуард Кол (Джак Никълсън) е ексцентричен милиардер, който винаги е знаел какво иска. Съдбата обаче му подготвя зловеща изненада и един ден той се озовава в онкологична клиника с диагноза рак. Другият пациент в същата стая е скромният автомобилен механик Картър Чембърс (Морган Фрийман), който има същото заболяване. Съвсем различни като образование, социален статут и начин на живот, двамата намират истински приятел в лицето на другия. Докторите им съобщават, че им остава най-много година живот, което ги кара да преосмислят всичко постигнато.

Нямайки какво да губят, Едуард и Картър напускат незабавно болницата, като преди това си правят лист с нещата, които искат да направят, преди на умрат. Без да спазват никакви правила, двамата възрастни мъже скачат с парашут, участват в автомобилно състезание и правят немислими неща за възрастта си. И Едуард, и Картър са твърдо решени да изживеят оставащите им дни, както винаги са искали.

Това е сюжетът на новата касова комедия “Ритни камбаната с финес”. Докато там всичко се случва като на филм, у нас двама други хитови актьори на властта – премиерът и президентът, ритнаха камбаната твърде грубо на своите “братя по оръжие” – Румен Петков и Румен Овчаров.

“Трябва да подчертая, че не предадох никого от системата. В живота си не съм предавал нито човек, нито кауза. За съжаление, има не малко случаи, сигурно и не толкова много, в които аз самият съм бил предаван. Но това е тема на друг разговор”, каза при подаването на оставката си вътрешният министър Румен Петков. “Другата тема за разговор” някак странно бе забравена през последните месеци, в които течеше зверския скандал и сценарий за срутването на МВР.

А още миналата година за внимателните наблюдатели беше ясно, че върви кървава война в БСП и респективно между Сергей Станишев и Румен Петков.

Първият официален сигнал, че Станишев е замислил “ритането на камбаната”  на Петков беше с обявяването на “личната” му идея за създаване на ДАНС. Това се случи точно след като американският президент нарече родния ни премиер “Мистър Клийн”.

На Румен Овчаров му бяха вече скроили шапката. Не, че Овчаров е цвете за мирисане, но и до този момент никой не извади черно на бяло и един доказан факт за корумпираността му и обвързването му с престъпни интереси. Сценарият, който бе спретнат за свалянето на министъра на икономиката бе далеч по-нежен в сравнение с последвалите събития от последните месеци, но той даде първия звън на камбаната, че в БСП определени кръгове няма да мирясат, докато не овладеят партията единствено в своите ръце.

Вътрешният министър Румен Петков в типичния си хаизки стил влезе остро на премиера веднага след обявяването на идеята за създаване на ДАНС. Публично в медиите, ексвътрешният министър даде куп интервюта и коментари, че така се обезсмисля работата на МВР, и че излизането на спецслужбите от министерството няма да доведе до очаквания феберейски “чист и справедлив” ефект.

Станишев мълчеше. Президентът също. Всички тези, които обаче поназнайваха нещо от процесите, които течаха в БСП знаеха, че след затишието предстои буря.

И тя не закъсня. И тъй като, нито премиерът, нито президентът можеха директно да излязат на светло и да извадят базукито срещу Румен Петков, по най-елементарен начин бе използвана най-крайната опозиция.

Най-удобните кукли на конци се явиха хората на Иван Костов. Ген. Атанас Атанасов хвърли бомбата неслучайно в студиото на Георги Коритаров, който има да си връща доживотно на Румен Петков, размахвайки секретна справка и диск с подслушави разговори. ДАНС, които до този момент дори още не бяха структурирани като хората и повечето им служители изобщо не бяха назначени в новата структура, моментално взеха нещата в свои ръце. Разбирай, в ръцете на Станишев.

След Атанасов, на манежа излезе бившият антимафиот №1 ген. Ваньо Танов, човек на ГЕРБ и Бойко Борисов, който предпочете този път като никога да не плямпа из медиите, а да мълчи и да стои в сянката на президента Георги Първанов.

Едва на финала, когато вече всички медии ревнаха, че Борисов не само подозрително, но и гузно мълчи за скандала в МВР, той театрално нападна Георги Първанов, за да си измие очите.

Късно е либе за китка, в такива случаи казва народа. Естествено, народ, който мисли, а не се заслепява по бицепсите на поредния народен трибун.

Докато бурните страсти се вихреха в МВР, докато главни секретари бяха арестувани и приканени да излязат в отпуск, докато бившият антимафиот №2 влезе в ареста, докато опозицията инициира вот на недоверие, излязъл като идея пак от хората на Костов, и който на практика бетонира правителството, президентът Първанов също запази финесно мълчание. Също като авера си Бойко Борисов.

По начало в постановката на целия сценарий, на светло бяха пуснати удобни и знакови фигури, които не само обичат камерите, но и вадеха кестените от огъня не на опозиционните си лидери, а на премиера и президента.

Ваньо Танов не спря да приказва. Ако човек прочете внимателно стенограмата от заседанието на вътрешната комисия обаче ще забележи, че много от нещата, които казва не са желязно доказани и за много от тях се застрахова с “дано не е изчезнало нещо…”. Танов обаче свърши работата не само на ГЕРБ, а и на определени кръгове в БСП, които този път бяха решили на всяка цена да овладеят не само партийната власт в БСП, но и паричните и потоци.

Шестакът Цвятко Цветков също не слезе от медиите. Като стара лисица, той громеше Румен Петков където седнеше и станеше, но връткаше и друг маньовър – не пропускаше да спомене колко голям е Сергей Станишев. Впрочем, Цветков не сбърка в “прогнозите” си като “препоръча” шефът на Националната полиция ген. Веселин Петров да стане главен секретар на МВР.И това се случи, за ужас на тези, които познават професионалните качества на ген. Веселин Петров.  Същият Цветков директно каза и, че министър на МВР трябва да стане Младен Червеняков. Сега ще видим дали и тук Станишев ще го послуша. А стане ли Червеняков министър, в лагера на Премянов, ще вдигат наздравици.

След като скандала затихна и поне видимо не се виждаше надежда, че Румен Петков ще си отиде, заехтяха изстрелите.

Ако е вярно това, което сега се казва и от самия ексвътрешен министър, че е дал оставката си още преди 15 дни, то Георги Стоев можеше да бъде жив. Играта обаче бе с висок залог и трябваше да паднат трупове, както впрочем прогнозира още преди месец afera.bg.

Кръвта нямаше как да не бъде забелязана от Европа и да дойде силният натиск Петков да сдаде поста.

През това време президентът се разхождаше насам-натам из чужбина, Станишев хладнокръвно се правеше, че не той  е диригент на опозиционния оркестър, а Бойко Борисов случайно или не, проговори след убийството на Георги Стоев и то пред жълтите вестници, за да повтори сто пъти, че не бил чел книгите му. И забележете обаче: че имало практика да се убива, когато трябвало да се удари по МВР.

Стара слабост на Борисов е, че като проговори се забравя и казва неща, които издават втория пласт на нещата. Каквото и да означава това. След като Румен Петков си подаде оставката, Борисов изведнъж стана словоохотлив и веднага метна първия камък срещу Станишев – “Не искам да забравяте, че само преди няколко дни премиерът твърдо стоеше зад Румен Петков, както и президентът. Какво се е променило за тези 2-3 дни?”, правейки опит да отклони вниманието от истината за нещата, които се вихреха в политическата кухня, включително и с неговата мерудия.

Така на практика на народа бе дадено зрелище и повод за ракиена радост – махнаха Румен Петков!

Изводите обаче никак не са смешни и весели.

1.      Цинично е точно ген. Атанас Атанасов и Иван Костов днес да се бият в гърдите, че едва ли не те са свалили Петков и са ударили корупцията, след като и двамата са олицетворение на същата корупция по времето на управлението на Костов. И Костов и Атанасов просто свършиха работа на онези от БСП, които разкараха Румен Овчаров и Румен Петков за да овладеят цялата “власт народам” и “властта на парите” в БСП. Костов и Атанасов просто бяха машите в ръцете на определени червени кръгове.

2.      Крилото в БСП, чийто говорител бе шестакът Цвятко Цветков неистово се бореше срещу Петков, просто защото ексвътрешният министър ги бе отрязал отвсякъде, включително и парично, и те не можеха и да припарят до МВР. И въпреки, че минават за критици на партията си, те също бяха използвани в тази война за да вадят кестените от огъня, вместо Станишев и Първанов.

3.      Пред Агенция Фокус бившият вътрешен министър Богомил Бонев казва: “Според мен целта, която е била преследвана, беше наистина окончателно овладяване на всякакви властови ресурси в партията от страна на премиера и на президента. Първо беше отстранен единият Румен заради скандал с шефа на следствието. Сега излизат факти за шефа на следствието – нерегламентирани контакти и изобщо ужасяващи работи. Но Румен Овчаров си отиде. Сега е отстранен и Румен Петков – за нищо. Той просто няма вина за това, че неговият главен секретар, че неговият зам.-шеф на БОП са били предатели. Не може да му се търси оставката за това, че има хора, които са предатели вътре във ведомството. Той ги е отстранил и те със задна дата излизат и вадят компромати, които са създали тайно от министъра и са ги предали на някакви джуджета от ДСБ. Затова казвам, че поводът за оставката е виртуален, не е реален. Не може да се търси отговорност и от главния секретар на МВР Валентин Петров, не знам дали ще оцелее, защото компроматите са създадени преди той да дойде на този пост, създадени са от неговия предшественик. Поантата, акцентът е върху това, че по един изключително професионален и перфектен начин председателят на партията Сергей Станишев си осигури пълна власт върху партията. Това е прочитът на нещата. А че опозицията е била фактор, че те са преборили… Те си мислят, че са махнали крайъгълния камък на партията – слепци. Бяха употребени, но те обичат да бъдат употребявани.”

4.      Чрез скандала се търсеше и т.нар. презентация на ДАНС с внушението – вижте, най-после и у нас има честно ФБР, дето ще им разкаже играта. Абсолютна наивност. Защото всички тези, които работят днес в ДАНС са същите онези, които довчера работеха в НСС, чиято дейност, впрочем, странно защо никой не проверява. Същите тези хора изпълняваха политически поръчки по времето на ген. Атанасов, когато той оглавяваше НСС, и днес е редно, като ще минават през детектор на лъжата, първи пред него да застанат ВСИЧКИ служители на ДАНС. Но въпросите, които им задават, да бъдат не каква бира пият, а какви са ги вършили по времето, в което се подвизаваха като служители на НСС. Иначе сега, да ни ги представят като ангели чисти небесни, е просто смешно.

5.      Нека бъде проверен и бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов, тъй като името му бе намесено, както като герой на книгите на Георги Стоев, така и в интервюто на немския разследващ журналист Юрген Рот, който в прав текст го нарече “българския Ал Капоне”.

Засега играта свърши. Това могат да си мислят само наивниците.

Станишев спечели тази битка. Първанов също, колкото и някои твърдят, че двамата не се понасят. Може и да не се траят, но засега преразпределят лостовете на властта и парите в БСП успешно. Да ви приличат на Путин и Медведев? Дали изцяло е излязъл от ринга Румен Петков и ще прости ли ципиите, в които бе вкаран? Надали. Петков е силов играч и надали ще забрави тези, които са го предали.

Засега Бойко Борисов си мисли, че е най-големия победител от ситуацията. Правителеството обаче не падна. А и очевидно не това бе целта на сценаристите. На тях им трябваше главата на боса Румен Петков. Предсрочни избори няма да има. ДАНС ще продължи да “чисти”.

Ще пожертва ли Първанов Бойко?

Поживьом, увидим.

Веселина Томова