« Върни се назад Публикувано на 19.05.2022 / 16:18

РЕШЕТКИТЕ ОТДАВНА СА СЛОЖЕНИ. ТЕРИТОРИЯТА НИ ОКОВАНА С ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ БЕЛЕЗНИЦИ

Гледам новите решетки на парламента ни и чета с емоция думите на Св. Августин:

– „При липса на справедливост какво е суверенитет, освен организиран грабеж?“

Точно попадение, особено когато зее като окахърена пробойна в благодатната ни родина.

Всъщност, то не е пробойна, а по-скоро артилерийски разрив… разрив, придърпващ и давещ в себе си с глупост, наглост, невежие, лицемерие, хищна продажност, гарантираща възход на „мъртви души“, за които и Гогол не е предполагал, че могат да се угояват в България.

Да, благодатна родина, но за кого да е благодатна днес?

За всеки, и за всичко, отговарящо на чуждия интерес, за който ЕС отпуска и ще отпуска финансови средства.

Вече наистина като чуя суверенитет и Св. Августин застава пред мен, не просто с мъдростта си, а с прозорливостта за времето и хората във времето.

Организираният грабеж отдавна е изкочил от разрива на собствената ни територия.

Икономическата и енергийната ни мощ е блокирана, окована в евроатлантически белезници.

Решетките отдавна са й сложени.

Трябваше да се спре като неизгодна за ЕС и да се регулира от тези, които определят правилата.

Ако въобще е правилно да се говори за регулация, а не за капитулация.

От страна, която бе първа в сектора на земеделието, имаща най-голям износ на селскостопанска продукция, се превърнахме в най-активния консуматор  на плодове и зеленчуци, внасяни от региони, които благородно ни завиждаха за климата, за местоположението, за чернозема ни и за това, което се раждаше в него.

ВПК се постави на колене.

Остана само малка част, чийто търговия се командва и регулира отвън.

А иначе думите суверенитет, държавност, са любими за всеки политически шарлатанин, който търси необходимото му одобрение на гласоподавателя.

И сега съвсем закономерно идва ред на железните решетки в парламента.

Да, решетката е олицетворение на затвор, тя е символ на иго, на оковаване на духа.

С отприщването на т. нар. демократични промени, тя все повече се превръща и в гаранция за сигурност.

Свободата и сигурността все по-често ще стават взаимно изключващи се понятия.

А сигурността, според повелите на духовниците, е илюзия.

Илюзия на мига, на частица от времето.

Виж, свободата носи друг размах. Тя е духовна същност, надскачаща времето и ограничеността в амбициите на някои господа.

Ще цитирам още нещо от Св. Августин:

– „Въпреки че защитното насилие винаги ще бъде„ тъжна необходимост“ в очите на принципните мъже, все още би било по-жалко, ако неправомерните доминират само над мъжете.“

На поставените врати в сградата на парламента ни сега ще трябва да гледате като „тъжна необходимост“.

Каква „доминация“ провокира поставянето им в сграда, която би трябвало да е наситена не само с историческа, а и с духовна стойност.

Мислете, дами и господа.

Все още не сте лишени от правото си на свободно мислене в този измамен свят.

На страха очите са четири.

Има една граница между политиката и правоохраняването, която не бива да бъде преминавана.

И тя не е толкова законово определена, колкото нравствено.

Когато тя не се разбира, сигурността, охраната и опазването на обществения ред , могат да променят призванието си, което е отредено преди всичко да бъде нравствено-справедлив хранител, а не само законов.

Какво е законът без нравственост – тъпо, ограничено послушание, което най-лесно може да доведе до доминация на диктат, но не и на свободен просперитет или на мирно, драгоценно съществуване.

Правото е правилно, дори ако никой не го прави; грешното е грешно, дори ако всички го правят – свято послание.

На кого подражавате и чие спасение може да се уповава на решетки.

Поредната уродливост на правоохраняването ни, което е повече срам, отколкото ефективност, повече провокация, демонстративност и угодничество, отколкото нравствена привилегия, стояща над всичко.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

«