Публикувано на 10.09.2021 / 21:20

РЕНЕТА ИНДЖОВА: МАФИЯ С ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ НЕ СЕ СЪБАРЯ

Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България:

– Дали този пореден епизод от сериала на българската политика ще завърши с финала на Ботевата „Борба“ – „…и с стъпки бързи върви към своят свещен конец…Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“?

– Може и да извикаме „А, вие сте идиоти“.

– Можем и това.

– Да. Защото играта на политика, клоунстването в политика, справянето на всичко възможно лицемерно, за да се прикрият същински престъпни интереси на клики и групи, в един момент може да направи лоша шега и на режисьорите си. Знаете ли, в гръцката традиция на правене на кораби ги мажели, след като са готови, със зехтин, за да може по-лесно да шпорят през вълните. Но зехтинът не се смесва с вода. Може понякога много да гори. С голямо съжаление ще кажа, онова, истинско събитие, поривът на цял един народ, в който и децата му дойдоха отвън, и дори да е инсинуиран и стимулиран от външни сили, беше използван именно, за да могат схемаджиите да намажат кораба си със зехтин, но в случая те са повече като едни пехливани, които с шарлан се мажат, за да не може да бъдат хванати и да се правят на победители в една борба, която не е борбата на народа ни. Това е борбата за тяхното съществуване. За това онези, които малката шепа спартанци, термопилци, които останаха на площада и които ги смятат за луди, защото едно и също нещо повтарят вече втора година, а на 2 септември не дойде нито един от тези, които използваха протеста да го яхнат и да влязат във властта, но те до ден-днешен повтарят, че задачата на този протест беше свалянето на Борисов и модела му на управление, в т.ч. на Гешев и на ВСС. Но всичко, което се е случило оттогава досега, е начинът да се застопори системата до степен, в която не може да се мръдне нито една брънка от нея. И това го постигнаха много успешно. Така че онзи цирк, който представлява парламентът, онази неспособност да се изпълняват парламентарни принципи и задачи, онази неспособност да се решават и да се постигат закони и те да се прилагат, това е продукт на тази основна задача на нашите схемаджии. Нищо не трябва да бъде губено от това, което имат като позиции и са в състояние да преведат в движение всичко най-коварно, подло, развратно и мръсно, за да постигнат успех и го постигат с успех. Но цената на този техен успех е пародия и смърт на парламентаризма в една страна, която не е решила проблемите на своето демократично развитие. И която, нямайки институциите, които при такава политическа, парламентарна, конституционна и всякаква криза, които все пак да продължат да държат организма да се развива и да се движи, поради липсата на това нещо, ние ще продължаваме да бъдем за посмешище на света. Приели са за пенсиите. Толкова ли простотии трябваше да се направят, толкоз ли приказки трябваше да се изприказват, за да може едно просто правило, бюджетарско правило което повишава, т.е. индексира и го индексира, а не че решава проблемите на пенсионерите в страната, защото пенсионерите са доведени на последно място в Европа по бедност, а да им индексира пенсиите и то не ги индексира, защото са неправилно определени и са много ниски, а го прикрива зад кризата, пандемичната. Защото ако един път ги научим, че може да си искат своето, което е им е взето от миналото, пенсионерите ще поискат два пъти. И затова тези 70 лв. ще ги смятаме, че са антикризисни, а те са всъщност едно подаяние, което се дължи от много, много отдавна. И вижте, какви циркаджалъци бяха необходими, за да се стигне до това просто нещо. Цената, която има това нещо да бъде прието с гласовете на опозицията, пък вижте, каква вода налива в тяхната мелница и какъв шарлан на техните пехливани слага, а не с гласовете на тези, които щяха да сменят престъпната мафиотска власт. И си представете, що за парламентаризъм е този, който след революция от мащаба, в която толкоз народ ядоха бой и останаха някои сакати, днес приема закон социален за подпомагане на най-бедните с гласовете на мафията.

– Каквото и да се направи оттук нататък, госпожо премиер, то ще е някаква палиативна стъпка. И затова чудя се да ви питам ли, дали е необходимо през следващите дни да се приеме актуализацията на бюджета или час по-скоро 46-то НС да бъде закрито? От две лицемерни стъпки коя е по-добрата?

– Не един път съм имала възможността да кажа това и сега по повод на пенсиите с други думи казах пак същото. Никакви бюджетни закони на една държава, в която няма оформено политическо представителство, не са необходими. Да гледат ето, едно време Белчо Белчев, финансов министър по времето на Тодор Живков, казвам го на днешната дата, в която пак се разделиха, на 6-ти всичките се бяха обединили, а пък на 9-ти пак никой не смее да каже от коя страна на нещата е. Та да се върна към Белчо Белчев, финансов министър, който на една кутия за цигари разписваше бюджета и той се изпълняваше, защото бюджетарските правила са семпли, но строги. И че може един бюджет да се развива във времето стъпковидно, на основата на предишното, а пък че Борисов е потъпкал всички закони на бюджетната дисциплина и сега са излезли, от утре ще отиват пътищарите, защото не им било платено, пък на тях не е платено, защото не е спазен бюджетът и защото са по договори, които ако са пратени в прокуратура как да им се плати по тези дългове. Но пак повтарям, да се върна върху простите правила, които Борисов потъпка, а тези правила са по стъпката от предишната година. Още повече, че ако ще се приеме бюджет с гласовете на опозицията, какво означава – че в следващите избори опозицията й се полага да спечели. А пък то май натам се върви. Докъде може абсурдността на един идиотски политически режим да доведе хората? Сега ще видите, как всички са доволни, че пенсионерите са получили онова, което Борисов е започнал и сега просто им се затвърждава, а то идва за това, защото онези чисти инвестиции – в скоби го казвам, които идваха от техните деца от чужбина, и тях няма да ги има. Защото и гласовете, които дадоха, за онова, което да се случи в България, и тях няма да ги има. Въобще отродени ще станем, не отрудени, от рода си ще се отделим.

– Къде отидоха парите? Защо са свършили?

– Парите са там, където вече не са, беше едно велико определение на един мой колега, най-добър икономист на България, който за жалост не е между живите. За парите никой не мисли, къде са отишли и къде са балансите, които трябва да се възстановят. Има един икономист, който в Лондон се подвизава, ама колкото се чува, аз каквото говоря в момента, толкова го слушат и него за онези импликации, които се задават в едно безразборно управление на обществения ресурс, в едно общество, в което няма капитализъм и всички частни пари са крадени пари, и вие ме питате: къде са парите? Между тях са парите. И в претенцията да си ги преразпределят помежду си са тези циркове, които ние гледаме. Я им кажете, че няма да има държавен бюджет, няма да има пари за разпределение от Европа и да видите дали ще искат да влизат в парламента и в правителството.

– Дали ще искат да финансират, да стават спонсори на политически партии?

– Точно така. А политически партии те финансират, спонсорират, защото са им необходими да са толкоз много, че да няма едно същинско представителство в никоя институция, да няма един смислен икономически интерес, зад който хората да застанат и сега като тръгнат да гласуват да викат: „ако ми вземат усмивката на еди кой си, аз ще изляза на улицата”. Защото ние по усмивката ги избираме“. Те и в Америка ги избираха по усмивката, когато им даваха на всички изкуствени кастанети, но зад това седи и смислена политическа представителна система и институция. А тук? Стоят лъжите им, които дори не се свенят цял ден да ни замерят с тях.

– Защо липсва цялостна оценка на публичните политики? Няма оценка на разходите, няма оценка на публичните дейности.

– Няма оценка на разходите, няма ефективност на публичния сектор, няма на глава от населението на разходи, няма публична информация в съдебната система, в правораздавателните органи, влезли-излезли, колко разходи, на каква администрация са разчетени тези неща. Всичко това е необходимо, за да можем от следващите избори да правим отново бизнес.

– Смислено ли е двама служебни министри да се стягат да оглавят нов политически проект? Ако това беше се случило във вашия кабинет, как щяхте да реагирате?

– Те и тогава ми казаха, че има едно неблагоприятно условие за мен – след това няма да мога да се занимавам с политика, особено в изборите, които предстоят. Аз пък викам – кой ли пък ще иска аз да се занимавам с политика? Така че не обърнах внимание на това.

– Но сега има двама служебни министри кандидати да си правят партия.

-Правенето на политически проекти от кризата, която е наследена, защото на фона на Борисов всеки ще изглежда не благовидно, ще изглежда достолепно. Така че това е един бонус, който се дава съвсем неправомерно.

– Достолепно ли ви изглеждат Кирил Петков и Асен Василев?

– Непрекъснато ме питат за това, но аз на това казвам следното: ако досегашният ни политически елит се рекрутираше от юристи и от адвокати в едно абсолютно безправно общество, което няма никаква традиция в налагането на справедливост, бих приела да се направи един отход към икономисти. Но дотук макроикономически подход не съм видяла нито от бюджетаря, нито от икономиста. Онова, което предлагат като една презентация, с която започнаха кариерата си на служебни министри и мисля, че продължават да я лансират, е едно икономическо мероприятие, което би могло да се сметне към корпоративните финанси и проекти, което долу-горе наподобява в един по-модерно формулиран вид ишлеметата на Борисов. България се нуждае не от една система, в която да си подреждаме наравно хиляди бонбончета и да си изберем кое е най-хубавото и най-привлекателното, а се нуждае от визионерски политически подход, който да може да превърне страната от една множествена колония, чрез която източват ресурсите на човека и го изтласкват да напуска страната, а пък там който е останал в тази територия да живее и работи, използват труда му на ишлеме. Такава концепция за развитие на България, може и да е примамлива, ако хубаво се облече в разни залъгалки, но тя не е това, от което имаме нужда.

– Вие ориентирахте ли се, кой казва истината и кой лъже в скандала 500 К, 500 кила, 500 хиляди?

– Как да се ориентирам? Аз чакам от другите, от чекмеджетата първо чакам преди да обърна внимание на това. Аз зная, че това сега при положение, че онова тогава не е разглеждано, не е ли малко неудобно? Ако с онова бяха се решили нещата в каквато и да е посока, но имаше кой да санкционира, сега ще кажа – те ще санкционират както направиха и преди. Липсата на всякакви правила в нашия живот не ни позволява за отделните случаи да тръгваме да се произнасяме. Аз ще се произнеса, когато разбера, че в това общество за корупцията се наказва, за неналожена справедливост се обезвъзмездява. Но така тоз, така иначе – че коя е пък гаранцията, че като влязат в съда, там ще се реши правилно?

– Как случващото се от април насам в България ще повлияе на предстоящите и парламентарни, и президентски избори? Какво отражение ще даде? Не се ли окаляха вече всички в пехливанските борби?

– Случващото се през април е продукт на случващото се от миналото лято. Така че всичко, което произтича от тогава досега е една пъртина, която от невидното прави видно, от скритото прави показно, от онова, което ни лъжеха, го демаскира. Това, което се случва в последната година и половина вече, всъщност е провал на системата. Ние го започнахме от улицата с Борисов и Гешев, сега парламентът го довършва по институционален и политически път. Аз не смятах, че личностното ще бъде заменено с институционално, защото смятах, че когато българският народ види справедливостта от свалянето на Борисов и борисовщината, той ще придобие едно доверие и един ентусиазъм, които ще му позволят да продължи да бъде гръб на нашите граждански борби и да ги стимулира, да ги увенчава с успех. Но когато този народ като го побиха малко и като го полъгаха малко, че ето ги излъчените от него, те ще отидат в парламента и ще му защитават интересите, той се прибра вкъщи и какво друго да очаква.

– Да, но не се ли оказа пак излъган този народ? Не се ли оказа излъган, защото тези, които отидоха в парламента и във властта се показаха по-лоши от предишните?

– Когато един народ е излъган, си свива опашката и отива и се прибира вкъщи.

– И това докога? Ще продължаваме да рецитираме Ботев: „в тъги, в неволи, младост минува и кръвта се ядно в жили вълнува“?

– И на другия ден гледаме циркове, не на другия ден, по същото време.

– В същото време вървят цирковете. Докога?

– Както казвам, докато ни уврат главите. Докато се научим, че мафия с демократични избори не се събаря. Тя е 30 годишна, а под себе си има фундамента на едни предишни 45 г. И ние изчакахме да мине, че да е пълен мандатът, представете си. Нищо, че се чупят крака в калдаръмите и се бие по улиците. Изчакахме да свърши мандатът, защото е изключително важно за политическата класа да отчете, че третият мандат е пълен, защото Европа, която пази Борисов, как да победим, като Европа пази Борисов? Как да победим като сега от другата страна на океана отново за някакви синергии, чета синергия, нея ли само трябваше да я постигаме, не е ли тя един двойствен процес? Сега ще ни накарат да приемем за Македония позиция, която как ще помогне на следващите президентски и парламентарни избори? Не можеше ли усилията на тази задокеанска сила да бъдат и в посока на цивилизоването на противоположната страна, оставяме на страна, какъв договор ние сме подписвали и колко е нашият дълг в тази работа.

– И още един въпрос, който е важен, защото се отнася най-вече за ситуацията на хората. Задава ли се инфлационен ураган? Вече виждаме първите му податки, виждаме цените по магазините.

– Точно това исках да кажа, когато обърнах внимание, че макроикономическата страна на нашата система, не само че не е анализирана, тя въобще не се осъзнава, че съществува като проблем. Затова казах, че Димитър Иванов от Лондон им каза, че ураган идва. Ама какво да идва друго, след една война, която по същество е война, ковид операцията е една осъществена война. След война винаги идва инфлация. А пък въпросът е, че на тази война даже не й обявиха нито начало, нито можем да знаем, кой е краят. Те я използват за целите да ни управляват по-лесно. Не по-добре, по-лесно.

– Каква е цената за нас? Ние я плащаме, всичко се плаща в този живот.

– Българският народ е загубил представата, какво пие, какво плаща. Онзи ден слушам един господин в Стара Загора да казва на друг – „А бе, ти ходи ли да видиш Станционната градина“, Станционната градина е едно знаково място в Стара Загора до гарата, пак от едно време, прекрасен парк. „Ти ходи ли да видиш Станционната градина, за нея светлини, пейки, невиждана работа. 4 милиарда евро струва. А другият вика – а, не съм ходил. Та това е за цената. Ние вече сме загубили представа, колко е голяма цената.

Цоня Събчева

Радио Фокус

Коментари 27 за
“РЕНЕТА ИНДЖОВА: МАФИЯ С ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ НЕ СЕ СЪБАРЯ”

  1. В нормалните държави като Германия и Франция ДЪРЖАВНАТА икономика е приблизително 49% ,а кочината ни е около2%.

  2. Икономиката и Финансиите са сърцевината на всяка държава.
    Много ценната и компетентна КОНСТАТАЦИЯ на макроикономиста и държавника г-жа Ренета ИНДЖОВА!

    „“… Но дотук макроикономически подход не съм видяла, нито от бюджетаря Асен Василев, нито от икономиста Кирил Петков.
    Онова, което предлагат като една презентация, с която започнаха кариерата си на служебни министри и мисля, че продължават да я лансират, е едно „икономическо мероприятие“,

    което долу-горе НАПОДОБЯВА в един по-модерно формулиран вид „ишлеметата“ на Борисов.

    България се нуждае не от една система, в която да си подреждаме наравно хиляди бонбончета и да си изберем кое е най-хубавото и най-привлекателното,

    а се нуждае от визионерски политически подход, който да може да превърне страната от една „множествена колония“, чрез която източват ресурсите на човека и го изтласкват да напуска страната,

    а пък там който е останал в тази територия да живее и работи, използват труда му на ишлеме.
    Такава концепция за развитие на България, може и да е примамлива, ако хубаво се облече в разни залъгалки, но тя НЕ Е ТОВА, от което имаме нужда! „““
    ……………..

    От индустриалната държава България – до труд на ишлеме!

    ишлемета = изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче (по старому)
    ишлемета = аутсорсинг (по модерному)

    1. За какво ишлеме говориш? за да работиш на ишлеме трябва да имаш средства за производство. Българите в по-голямата част освен ръцете и главите си (в значителна част изпразнени откъм знания и професионални умения) нямат друго. Освен да се цанят за съвременни роби друго не им е оставено като възможност. Тези със знанията и професиите са същите роби, но по-високо платени в метрополиите.
      За визионерите: Къде си видял визионери на политическия хоризонт в България. За повече от 30 години в политическия ни псевдоелит не се намериха нормални човешки същества, които да се споразумеят за 3 приоритета или стратегически проекта, по които всички партии да са единодушни. Визионерството им стига само до инструкциите на задокеанските и брюкселските господари и хоризонта на банковите им сметки и имотни облаги.

  3. Когато не можеш да различиш умния от хитреца, почтения от бандягата, черното от бялото, бегай да учиш английски, денем и нощем , та дано излъжеш някого, че си европеец. Толкова много сме пропаднали духовно, такъв разнобой се чете по всички форуми, че ми се завива свят. Да не видиш разликата между Нинова и Шибаняка, който е официален дядо, но си плаща проститутки с държавни пари, който раздава пари от джипката и се кръсти винаги пред камерите, да смяташ, че и Инджова е от мафията значи си абсолютен ДЕБИЛ. А с 80% дебили, много изучили езика на метрополията, няма никакво бъдеще, или има- на колониален добитък достоен за презрение, което Чърчил е показал без задръжки.

    1. Ако Чърчил беше така безкомпромисен към своите сатанюги със синя кръв, както към българите, цена нямаше да има…
      Дойран,Дойран му е майката на Уинстън!

    2. Ами тази жена държи рекорда за най-голям подкуп, от 400 000 долара, когато беше шеф на Агенцията за приватизация и по точно за сделката с Японския хотел! Защо избяга в САЩ за близо 10 години? За да се скрие и да я забравим! Революция й се приискала! Мафията ще бори! Защо? Защото не е част от нея ли? Кой й плати кампанията когато се кандидатира за кмет на София и чий кандидат беше? Я малко по-сериозно!

  4. Ренета,моля ВИ да се кандидатирате за президент,за да има за кого да гласувам !!! Иначе няма да отида пак ….

  5. Политически неграмотни хора от такива ,като вас е положението на държавата!Големи умници сте всичките

    1. Може и да сте прав/-а/. В такъв случай не смятате ли, че не сме достойни за Вашата компания?

    2. Народеее…,Народеее ,Народ е вече мръсна дума,трябва да се кръстиш ,,Гражданиии…“ !

      Либо да бях могъл да науча от някой политически просветен ,аджаба какво се случи на 11 септември 2001 г. ?

      1. Де ла Вейрония, много хора се опасяват от днешната 20-годишнина. Тоест че „ще бъде отбелязана подобаващо“ от болните мозъци.
        Хубав слънчев ден пожелавам обаче!

      2. Елементарно , Уотсън , пардон , Кольо!
        Просто на най-богатите хора в света , в лицето и с помоща на САЩ , им трябваше повод за нови агресии по света , и те си го създадоха !
        В самолетите , които уж взривиха кулите нямаше хора , а взривовете бяха поставени по-рано!
        Журналиста от Вашингтон пост , който беше разбрал , че предната седмица фирмата на брата на тогавашния президент – Буш – младши , е работила по етажите на кулите за проверка на състоянието на носещите колони , изчезна и всички услужливо забравиха това!
        Както е казал един от близките на Хитлер водачи на времето – ако владея медиите , владея целия свят!
        Много елементарно!

  6. Много уважавам г-жа Инжова.

    Но, да се казва,че тук има мафия е малко необмислено.
    Мафия може да съществува само там където има Държава !
    Тук няма такава- разбиха я след 10 ноември 1989 г.

    За кормилото на ръждясалия кораб България от 30 години се ,,борят“ няколко клана родени и закърмени от Майката- Социализъм.
    Това са субекти,които искрено вярват ,че създаденото от 9 септември 1944 г. насам е тяхна собственост.
    И си я търсят.
    До последното гвоздейче.
    Покрай тях пък,се въртят структури на Нагаждачи,Подмазвачи и най-обикновени Чакали ,които се мъчат да откъснат някое парче за себе си.
    Не им се получава много,защото въпросните Субекти пазят ревностно периметъра и делят/отчитат се/ само на ,,комунистическия“ ИНТЕРНАЦИОНАЛ находящ се малко по на Запад,за разлика от предишния,който беше ситуиран на Изток.

    Останалите – ,,лошия материал“ са прости хора с празни мечти и електорално предназначение.
    И такива ще си останат -смартфони.
    До момента ,в който Изкуствения Интелект измести в тях и последните остатъци от Органичния такъв.
    Жалка история.

    Венсеремос.

  7. Ренета е права, както винаги. Точно, ясно и безкомпромисно! Тази жена е национален капитал! За мен тя е българската Желязна лейди! Жалко, че в последните години на власт са страхливци, послушници и крадци, а не хора с характер като Инджова. Нека всички родни политици да вземат пример от нея…

  8. Тази вечер Негово Величество цар Руци I von der Gripen und Schpakla и Нейно Величество Деса, посетиха концерта на Марииинския театър, Moсква, изнесен в Народния театър „Иван Вазов“.
    Царица Деса, както обикновено беше решена в скъпа бална рокля в тъмносин цвят. Рокля закупена от българската рая-данъкоплатци, която рая в момента усилено консумира на коча мъдете.

  9. Слънчева, що не обясни на алко_хо_личката, че това с чекмеджетата издава нейната маргинализираност и олигархична зависимост

  10. Цирк България Dаnse Macabre
    Анализ на „Строго секретно“

    За 30 години България е държава на дегенерати, управлявани от идиоти.
    Наистина лесно се живее, когато главата е празна и е незаразена от умствена дейност. Но страшното става, когато от умствената болест е поразен целият народ. Към днешна дата народите, страдащи от масов идиотизъм не са много. Жалкото е, че един от тях живее на територията на България.
    Може да се каже, че 2021 г. е юбилейна. Навършват се 30 години от установяването в България на властта на бандитите и идиотите.
    Какво получиха българите и България през тези 30 години? Нищо, освен едно нещо. През годините на тази „демокрация“ загубихме практически всичко – вътрешна социална стабилност, основни фондове, външнополитическо влияние, челна наука, съвременна високоразвита промишленост и т.н. Реално, през тези 30 години в страната беше въведено извънредно положение и окупация на вътрешни и външни бандити.
    Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове, пожарникари, физкултурници, „царе“, „протестъри“…
    Битката ставаше все по-остра, за да се стигне до сегашната ситуация, в която в България прилично живеят само 1 на сто, а останалите 99 на сто се лумпенизират и нямат мотивация за живот.
    Още в средата на 90-те години стана ясно, че това е пропаст, а не пропуск към съвремието.
    Така завърши българският вариант на либералната демокрация и на нейно място избухна криминалният феодален капитализъм на бандитите, братовчедите, некадърните. Неслучайно героите на избухващите всеки ден скандали са еднодневни политици, пълни некадърници, които са решили да направят кариера в политиката.
    Ако тъпотията болеше, над цяла Българя щеше да се носи един огромен стон, чиито децибели в района на Народното събрание и правителството щяха да са над всички допустими норми.
    Глупостта обаче не само боли. Тя струва. За нея плащаме всички ние. Още повече, че отново предстоят някакви „избори“.
    И пак наоколо се разтичаха малоумници с изцъклени погледи и зациклили мозъци. Бягат насам-натам, ръкомахат. Панически страх, за да останат на сцената.
    А вие отново сте пред избори. Имате две възможности.
    Първата е да упражните научените при демокрацията три английски думи – Fuck you all, т.е. да таковам всичките…
    Втората е отново да позволите да ви направят на маймуни и като Алиса в страната на чудесата, когато виждате чудовището да викате „няма никакво чудовище“
    Все пак имате избор – да гласувате или да не гласувате за тези чудовища, да участвате в този цирк с невменяеми клоуни или да го напуснете.
    Каква е тяхната стратегия? Да ви убедят отново, че в цирка всички са еднакви, което означава, че следващият режим ще бъде също толкова комичен, крадлив и некомпетентен като последния.
    На това вашият отговор може да бъде – Fuck you all, което не е песента на френската певица Милен Фармер.
    Срещу вас наистина са малоумници. Но и в тази лудост има метод. Тяхната стратегия е насочена към отвращаване на демокрацията от всички.
    Резултатите са налице. В тези избори, според нашата анкета ще участват само 30 на сто. Останалите 70 на сто се утвърждават като „майната им на всички“.
    Това е най-ниската оценка за политическия „елит“ след 1989 г., което означава, че както и преди, ниското участие в изборите няма да даде никакво демократично легитимиране.
    Пред нас се разиграва поредният танц на ужасите – dаnse macabre, позоваване на някаква демократична процедура. В истинския цирк тези неща не са толкова важни. Но в политическия те са отвратителни. Демократична България е срутен курник, покрит с шарения лозунг „демократична държава“. Никой не иска да си признае бащинството на роденото след 1989 г. „копеле“.
    На България й липсва план на строежа, матрицата. Критерият на избора на участниците беше „колкото са по-глупави и крадливи, толкова по-добре“. Заради това „демократична България“ има чертите на карикатура, която обаче е истинска.
    Това стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и реализираше собствените си интереси. Появи се някаква постройка, в която нито един елемент не пасва на другите.
    Тези избори ще бъдат същите. Нищо не е както трябва, защото всички присъстващи на сцената партии, партийки, кръжоци и файтони се отнасят към тази държава като окупатори. Те не управляват своя държава, те окупират и грабят чужда. Знаят, че ще бъдат изхвърлени и я карат като бандити. Това е закономерно и се дължи на маргиналността на този „елит“. Системата се оказа смъртно болна. Тези примитиви създадоха една от най-бандитските държави в света. Заради това тя ражда антагонизми, които не може да контролира. Престанете да се самозалъгвате. Политиката стана хоби за примитиви.
    Това е изборът на обречения между холерата и чумата. Предлагат ви да изберете едната от тях. Вашето право на избор е така дефинирано, че нямате избор.
    Така се връщаме към въпроса дали да гласувате. С гласуването легитимирате не вас, а тях. С негласуването – също. Дилемата е налице. Цялата система е заразена от трипера на венеричноболната демокрация. Сега ни предлагат останалите си оскъдни красоти като магистрални труженички.
    Можем да продължим. Но едва ли има нужда, за да констатираме отново, че съвременна България е антидържава. И общото между нея и нормалната държавност е колкото между Христос и Антихриста. Онези, които ще спорят с нас може да са само дебили и страхливци.
    Както се казва, изход няма. За да оцелее, народът трябва да унищожи действащата срещу него държава и да създаде нова. Това може да стане и с най-страшната за тях дума – възмездие. По-просто, като ги изпратим в затвора или на бесилката.
    Разбира се, елиминирането на антидържавата не е гаранция за успех, но поне дава шанс за някаква последна надежда.
    И така, имате две възможности. Първата е, да им кажете Fuck you all, а втората – да се правите, че не виждате чудовището.
    Препоръчваме ви да опитате да излезете от този танц на ужасите.

    Красимир Иванджийски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *