Рекетът на тракторите
Банкрут. Толкова често чуваме тази дума напоследък. Но и с нея е като със СПИН – винаги мислим, че баш нас няма да ни хване. Наскоро се замислих за произхода на тази дума. Идва от латинските bancus (маса) и ruptus (чупя, троша, развалям). Започва да се употребява преди повече от 500 години.
По онова време в Торино лицензирали местата за официално отпускане на кредити. Първите банкери имали офиси на открито – маси, на които се договаряли условията по съответните заеми. Гилдията обаче от самото начало имала едно жестоко правило: ако някой банкер стъпи накриво – даде пари без обезпечение, довери се на неправилен човек и т.н., с други думи ако не успее да си върне обратно парите, той повече не може да работи. Тогава неговата маса за преговори се трошала публично на площада. Банкрут. Дума особено актуална по света днес. У нас уж също разбрахме, че има такива работи и е време за затягане на коланите, но май пак не съвсем.
Ако не сте били в задръстването покрай земеделците вчера, поне сте ги мернали по телевизора. Не знам кой какво е видял в протеста, но аз се облещих пред следния факт – дългите редици лъскави трактори от еднакви скъпи марки. Машини все от световни лидери в бранша, нещо като ферарито на тази индустрия – "Джон Диър", "Ню Холанд", "Маси Фергюсън"… И тук-там някой изръждавял "Болгар" за цвят. В тази връзка на дневен ред изникват най-малко 3 въпроса:
1. С какви пари тези изтерзани и вечно мрънкащи хора от село са купили скъпата чужбинска техника? Нали бизнесът им е все на ръба на бръснача?
Миналата година притискаха държавата за помощ защото добивите били малки, сега пък цените не ги устройвали. Все едно че българското правителство определя как да се въртят сделките със зърно, а не световните борси и пазари.
2. Защо, след като непрекъснато говорят за защита на родното производство, самите те никак не го подкрепят? Фермерите се натискат всички ние – данъкоплатците в България, да ги подпомагаме двойно и тройно. Първо им купуваме зърното под формата на скъп и не твърде вкусен хляб. После трябва да набавим пари в бюджета за национални доплащания. А между другото да осигурим лептата на страната в общия европейски бюджет, от който за фермерите идват субсидиите и т.н. И насреща какво? Земеделието никак не е национално отговорно със самоосвобождаването си от данъци и 90-процентовия престой в лоното на сивата икономика.
3. Не са ли използвани за закупуването на въпросните "Джон Диър", "Ню Холанд" и т.н. онези пари по САПАРД, заради които сега Европа ни обвинява в "безсмислие на оказваната помощ"? Наскоро се разбра, че всъщност това е толкова важен за ЕК проблем, колкото и корупционните практики при усвояването на средствата у нас. Според неоспоримата логика на европейските икономисти безсмислието на помощта в българското земеделие има два аспекта. Първо – подпомага се основно директно закупуването на земеделска техника в проекти, необвързани с други инвестиционни намерения. Второ – подпомагат се свръхмощни компании, които и сами имат ресурс да осъществят инвестиционните си намерения. Употребяващите властта в София обаче и тяхната гвардия чиновници и експерти се инатят и не искат да разберат, че смисълът на структурните фондове е в подобряване на жизнеспособността на малкия бизнес и създаване на средна земеделска класа, а не дообогатяването на големите играчи в бранша.
Съвършено ясно е, че от подпомагането на сделки за свръхмощни трактори и комбайни печелят единствено арендаторът на земя и доставчикът на машините. В същото време тези инвестиции нямат никакъв социален ефект, какъвто уж се гони чрез съответните програми. Нов комбайн, закупен по САПАРД, отваря най-много две работни места, и то не половин година. В други отрасли с 200 000 евро се правят предприятия, от които си вадят хляба 10-15 души. За съжаление подобни проекти са на път да източат парите и по новата Програма за развитие на селските райони. Бърз преглед на вече одобрените заявления по Мярка 121 от тази програма, наречена "Модернизиране на земеделски стопанства", показва, че от 327 сключени договора за подпомагане близо 300 са в графата "Закупуване на земеделска техника за зърнопроизводство".
Да се върнем обаче на вчерашния земеделски бунт. На мен лично никак не ми става ясно от какво озверяват тези хора
Договорените вече директни плащания за тях са близо 22 лв. на декар. Един арендатор, притежаващ десетина от онези лъскави трактори в колоната на протеста, обработва поне 10 000 дка земя. Сметките показват, че ако той успее да занули приходната и разходната част в баланса на своя бизнес, само от директните плащания ще получи печалба от 220 000 лева. Към това трябва да се прибавят останалите екстри за зърнопроизводителите – връщането на акциза върху изразходваните горива, което прави още 3-4 лева на декар суха пара, нисколихвените кредити за покупка на торове и препарати, обезщетенията за провалени площи и т.н.
Да сте чували за друг толкова ухажван бранш по света и у нас? Не. Всеки, тръгнал по трънливия път на частното предприемачество, трябва да знае, че сам носи отговорност за точните пазарни прогнози, правилния избор на произвежданите продукти и добрите сметки. Както и това, че банкрутът винаги чука на вратата и срещу него няма нито държавни, нито европейски гаранции. Ако пак клекне пред зърнопроизводителите, днешното българско правителство ще се нареди до своите предшественици из министерските кабинети, дали своя принос към историята на икономическите науки с легализирането на понятия като фабрикантите синдикалисти и назначените капиталисти. Добре, ама защо все на наш гръб?
Руси Чернев
В. “Стандарт”