Реквием за Б.Ц. Но играта, мошенико, рано или късно свършва.

За разлика от убийствата на големи бандити смъртта на Б. Ц. е пожелавана стотици пъти от най-обикновени хора. От балъците на Б. Ц., за които той твърдеше, че нямат свършване.

От хилядите обикновени алчни малки хорица, които Б.Ц. завлече и които не успяха да го осъдят. Но най-вече Б.Ц. умря от обратността на държавата. Държавата, в която всичко е наобратно и всички свикнаха да живеят така. Всъщност Цанков умря от името си. Наричаха го "скандален журналист", без да е написал нито една статия, без да е направил нито един материал. Работата му беше да се сдушава с притежатели на малки медии и да прави игрите на късмета, за да лови балъци
Наградите, които даваше в кабеларки и маргинални радия, стигаха до стотици хиляди лева. Правеше се, че раздава пари, по-големи от стойността на медията, в която работеше. Колкото и нормалните журналисти да обяснявахме, че такава награда не може да съществува и не се рентира, толкова повече ставаха балъците. Номерът беше прост – Цанков обявяваше голяма награда от 5000 лева при положение, че самата му продукция струваше не повече от 50. И чакаше балъците да захапят. Хората се обаждаха, Цанков подбираше един от тях, обясняваше му, че "знаеш как стават нещата", и караше човека да му прати половината пари по пощата със запис, а цялата сума да изчака да му бъде пратена. Хиляди хора се връзваха на това, както се връзват на обикновените телефонни измамници. Б.Ц. печелеше от това, че хората "знаеха" как стоят нещата "в далаверата". На групи после идваха в Дарик радио да се оплакват как Цанков ги е завлякъл. Носеха си бележките от записите на парите, които му бяха пращали. Един от тях, от Стара Загора, беше загубил заради игрите на Цанков къщата си, жена си, а местни мутри го търсеха, защото бе взел пари назаем от тях.
Така се стигна до натрупването на името Б.Ц. и първоначалния му капитал. По късно същият се замеси с игри около Клюна и компания. Заиграването обаче с истински бандити и това, че никой не успя да каже какво точно работи Б.Ц. и никой не го питаше откъде вади 1000 лева за охрана всеки ден – ето това го уби. Съдът – той уби "скандалния журналист". По непотвърдени данни от 16 дела на Б.Ц. само по едно е осъден, разбира се, условно. У нас усещането за недосегаемост го има и при орлите, и при хлебарките
Остана тайна как обществени фигури и собственици на малки медии оставиха Б.Ц. да си разиграва коня и дори го защитаваха. Предполага се, че Б.Ц. делеше с тях доста пари – не само тези на балъците, ами и на наивни бизнесмени като Ваня Червенкова. Обещаваше реклама, твърдеше пред хора от провинцията, че всички билбордове в София са негови.
Имаше контакти с много известни имена от медиите, които го закриляха и дори не пускаха материали срещу Б.Ц.
А хората просто се страхуваха от него, което беше много жалко за същите тези хора. Но в държава, в която не знаеш кой кой е, всеки, който кара джип, е опасен. И е лесно да повярваш, че Б.Ц. наистина има връзки в подземния свят. Както казваше една готина малка мутра – "ние сме ебати бандитите, представяш ли си…" До деня, когато същият се забърка и самопохвали с геройства и познанства, които нямаше. Ако Георги Стоев беше убедителен луд, Б.Ц. се помисли по едно време за истински играч сред престъпните занимания на големите момчета. И те го свитнаха. Те винаги раздават правосъдие – късно или не. А можеше да оцелее с една малка присъда, която да му покаже къде му беше мястото. Но правосъдието закъсня, а лошите момчета винаги ще изпреварват това правосъдие.
Медиен мошеник, това беше Б.Ц.
И доколкото играеше тази своя роля добре пред загубеняците от провинцията, същата не му се получи, когато почна да се хвали с познанства и да прави "разкрития". Предполага се, че е изпълнявал нечия дребна поръчка. Той можеше добре тези неща – особено му се удаваше да се прави, че разговаря с "големите на деня" пред балъците, които го гледаха като едра риба и които той успиваше.
Хората, прецаканите от Б.Ц. с по някой лев, са много. Те отново виждат в неговото убийство липсата на държава и дори потвърждение за това колко беше "важен". Щеше да е смешно, ако не беше глуповато тъжно. Бог да го прости момчето, той наистина си мислеше, че балъците нямат край, и беше прав. Но играта, мошенико, рано или късно свършва.

Мартин Карбовски

В. „Стандарт”