РЕВОЛЮЦИЯТА В ДПС И ТРИМАТА НЕЗАОБИКОЛИМИ ФАКТОРИ В ПАРТИЯТА. АРОГАНТНИЯТ НАРЦИСИЗЪМ, ЗА КОЙТО „АФЕРА“ АЛАРМИРА ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИ МАЧА В ДПС. ДПС ОТВАРЯ ВЕТРИЛОТО

„Ти даваш ли си сметка срещу кого скачаш?!“ ми изрева в телефона един ДПС-кадър, визирайки Ахмед Доган, когато в края на месец февруари т.г. разгромих с публикация областния председател на ДПС – Варна Сали Табаков, който по мутренски, арогантно, безочливо и мръсно интригантски се саморазправи с дългогодишния варненски лидер на ДПС Ерджан Ебатин.

Давах си сметка.

Но Справедливостта ми беше изключително важна, както винаги е била важна в работата ми като журналист. А ДПС клокочеше по региони от нескрито отчаяние от това, в което превърна Карадайъ и & партията.

Нататък във времето АФЕРА за пореден път се оказа права и истинското лице на областния управител на ДПС – Варна Сали Табаков лъсна по време на отминалата предизборна кампания за местни избори, когато Табаков се прояви като истинска мутра, заобиколен с гавази, и нападна депесар, блъскайки го и обиждайки го, а по-късно започна да се заканва и да заплашва всички, включително и мен, които си позволяват да говорят и разкриват истината за управлението му на ДПС – Варна.

Впрочем, преди години АФЕРА пак беше онази, която разкри същите прийоми на управление в ДПС – Варна, когато неин местен председател бе лицето Янко Станев. И дълго водихме война и на тази писта, докато Доган му „отсече главата“ от раз.

Започвам така, защото регионалните структури в ДПС от дълго време чакаха вчерашния ден, когато Мустафа Карадайъ си подаде оставката – с надежда и като „манна небесна“.

И не само неговото отстраняване, но и на всички онези, които нарцистично и мутренски се бяха изживели като „вождове“.

Чета всякакви небивалици като кой щял да оглави председателското място на идващата Национална конференция на ДПС, за която първа АФЕРА писа, че ще се състои в края на месец януари – началото на февруари 2024 година. Например – как се спряга името на екс кърджалийския кмет Хасан Азис.

Трябва да си абсолютно неинформиран за процесите, които текат в ДПС, за да посочиш изобщо това име. При положение, че както толкова „сам си подаде оставката Карадайъ“, толкова и Хасан Азис „сам“ едва ли не се отказа да бъде кандидат кмет на Кърджали от ДПС.

И на Карадайъ, и на Хасан Азис, ИМ БЕ ПОСОЧЕНО, че трябва да се разкарат, грубо и жаргонно казано. Останалите лакардии за „сам узрял“, „сам си подал оставката“ са за пред камерите.

На такива като Хасан Азис им предстои също „сами“ да потеглят по пътя за вкъщи, защото в ДПС вече играе скалпела.

Тепърва този скалпел предстои да усети и областният председател на ДПС – Варна Сали Табаков, а и още много такива като него, които превърнаха организациите в трамплин за осъществяването на комплекса си „мутра“ и в деспотско феодално владение.

Трима са незаобиколимите фактори в ДПС.

Първият е почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

По право, като създател, идеолог и ако щете философ на Движението.

Доган сам от години пожела да се отегли от оперативното управление на партията и неведнъж сам го е заявявал. Това не означава, че не ръководи глобалната картина в ДПС, но организационно и оперативно това бе оставено на досегашните председатели на ДПС.

Последният доведе ДПС до потресаваща картина, въпреки че отвън това не личеше, защото в ДПС умеят да прикриват вътрешните си проблеми, но по места и по организации неприязънта към Карадайъ и начините му на управление бяха посрещани с отвращение.

Доган, казват, дълго тупа топката, но това не означава, че не забелязва какво точно се случва. И точно, когато момента е „надежда всяка тука оставете“, сече безпощадно.

Доган пое ДПС до провеждане на Националната партийна конференция на ДПС, която ще се проведе в края на януари – началото на февруари 2024.

Дали ще бъде издигнат за председател на ДПС?! Прогнозата на АФЕРА е – не. Защото Доган е Почетен председател на ДПС и ролята му е друга, а не оперативно и организационно да движи партията.

Вторият незаобиколим фактор в ДПС е Делян Пеевски.

Пеевски е продукт на Ахмед Доган, Доган го създаде, той тласна неговото развитие.

Делян Пеевски е стратегически играч. И ДПС не може без него, защото без него оперативно и организационно няма как да постигне тези резултати, които вдига при всички проведени избори.

Оперативно ДПС не може без Пеевски. И само за съвсем кратко време Пеевски доказа това на практика на последните отминали избори. За удивително кратко време, при отстраняване /негласно/ на Карадайъ, за което първа АФЕРА информира преди време, Пеевски като машина вдигна отчаяните организации на ДПС, даде им сила и показа съвсем друго – човешко отношение – различно от това на Карадайъ.

Това никога и нямаше как да се случи без одобрението на Доган. И ако трябва да се изразя метафорично, то в този тандем Ахмед Доган е „философския камък“, а Пеевски е „тарана“ на терен.

Взаимосвързани. Заедност.

Третият незаобиколим фактор в ДПС е Илхан Кючук.

Евродепутатът е „европейската врата“ на ДПС. Той също може да бъде председател на ДПС, тъй като в него има човещина, балансираност и няма натрапчиво его, които досега липсваха в Карадайъ и компания.

Ако питате АФЕРА обаче, прогнозата ни е, че Илхан Кючук ще бъде оставен на европейско ниво да разширява влиянието и външния ресурс на ДПС.

Какво ще поискат регионалните структури на ДПС при провеждане на своите общински конференции? В болшинството си те ще заложат на Делян Пеевски, защото в него виждат мотора, машината, но и човекът, който може да се разбере с тях по -човешки, а не с лозунги, развети знамена и нечленоразделно произнасяни речи като Карадайъ.

И тук идва онова, което всъщност е най-важно – как ще се балансират Доган и Пеевски. И дали тази линия на личностен баланс ще бъде заздравена, когато и ако единият от тях – Пеевски – стане председател на ДПС, а другият – Доган – продължи да бъде Почетния председател на ДПС, винаги държащ последната дума.

Личностния баланс всеки го извоюва сам. Всяка личност сама се изгражда или проваля.

Досега в ДПС, особено при управлението на Карадайъ и неговите подобни по места, липсваше харизма, човещина, истинска загриженост за партията и хората, които я изграждат, на преден план бяха надутите пуяци, изживяващи се като вождове и мутри.

Балансът Доган – Пеевски видимо отваря „ново начало“ за ДПС и в партията тече истинска революция, макар и не гръмко оповестена за пред медии и камери. Това не е стила на ДПС.

Но прозорливите анализатори провиждат не само решаването на вътрешни проблеми в ДПС зад тази „тиха революция“.

ДПС се превръща в светска партия и отваря широко ветрилото и знакът за това е видимия мощен размах на Пеевски в партията на оперативно и организационно ниво.

Някога, преди години на едни евро избори, когато ДПС взе толкова много гласове, че даже бе обявена в централните новини като победител, само минути след това „загуби“, но след обърнатия палец надолу от Доган, защото Доган бе толкова мъдър, и толкова лишен от нарцистично его, че провидя, че не е момента тогава ДПС да е на върха.

Времената обаче вече са други. И този път е очевадно и ясно, че ДПС видимо и без „палец надолу“, а точно обратното!, отваря широко ветрилото към „ново начало“ партия, светска партия, която изобщо не крие амбиция да управлява видимо и официално.

Пеевски дава всички знаци и сега в т.нар. Сглобка, че той е човекът, който всъщност управлява държавните процеси.

И ако някой все още живее в закостенялостта на баналните „мантри“ – „какво ни интересува „етническата партия“, значи не му стига пипе и анализ за да прозре, че процесите, които текат в ДПС са изключително важни, защото освен партията, те ще преформатират и управлението на държавата.

Веселина Томова