РАЗПАД

Жалка гледка на обреченост…

Оядена, нечистоплътна, бездуховна политическа каста, създава и поддържа подобна на себе си полиция и правоохраняване като цяло.

Паплач, търсеща достойнство в заплатата и положението.

Достойнство, стремящо се да има и да овладява, но оставащо сляпо в оскотялото до болка измерение на собственото си духовно проявление.

И това в никакъв случай не е сарказъм.

Подобно, активно генерирало състояние, е преминало отдавна дори границата на гротеската.

Неговата основна характеристика е разпад.

Брадясала политика с брадясала полиция на светло утро се не радва.

Не може ли да се разбере, че в основата на мъжеството е дисциплината.

Разпасаният може да изпълнява поръчки, но не е в състояние да служи и пази – първо според моралните норми, а след това и според законовите.

Полицаят се превръща в разхайтена, татуирана и разклатена вегетираща норма, навеждащ се според посоката, в която го моделира политическия авторитет.

За него моралът не е от значение, ако доволството му е в кърпа вързано.

Тогава е готов на неподозирани компромиси.

А ако дойде миг на чрезвичайна ситуация, от която никой не може да бъде застрахован (да пази Бог), „брадясалият“ политик се избърсва в „брадясването“, което разбира се счита за недостатък на правоохранителя, пробил системата.

Основната заслуга в покваряването на надеждата за справедливост и възможността й да се реализира, е на политическата мерзост, която отчетливо се разпорежда с послушничеството, а и с все по-често срещащото се невежие и продажност на правоохранителя.

Мерзостта разчита на услугата на мутрата, на комплексирания, жаден за кариерно израстване и материално облагодетелстване бездушник, но не и на мъжеството, в неговата дисциплина на проявление.

Мутренският маниер е пример за подражание и гаранция за професионализъм, а политическата амбиция, готова на всичко, за да бъде овластена, безсрамно го размахва като еталон за мъжествено поведение и професионализъм.

Всичките усилия и цялата щурмова мощ в безнравствения стремеж на „брадясващия“ феномен, са насочени към едно…

Пари и власт, власт и пари…

Но нека спра до тук!

С безумна нагласа съм, за мнозина мои колеги, да търся дали пък няма нещо добро в цялата тази сива и блудкава безпомощност.

Нали е казано: – „Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет (Пс. 24 – 14).“

Най-малкото заради предстоящите празници и надеждите пред Рождество Христово.

И не е страшно, ако в предстоящите, патетични слова на „брадясващото“, нравствено благоденствие, долавяте острия звън на желязната и реалистична безкомпромисност в „обективизмът“ на Айн Ранд:

„Когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние;

Когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас;

Когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.“

Независимо от всичко, място за униние няма.

Отчаянието е за безбожника.

Бъдете здрави!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС