„РАЗБОЙНИКА“ ИЗБИРАМ, ПРЕД „ПРАВЕДНИТЕ“ ЛИЦЕМЕРНИЦИ, КОИТО „БОРЯТ МАФИЯТА“ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА, А ОТЗАД КРАДАТ СЪС ЗАДНИЦИТЕ СИ!
На 13.04.2023 АФЕРА публикува:
…
Разпети Петък.
Двама разбойници са приковани заедно с Иисус Христос. Единият хулел Иисус, другият пък укорявал хулителя и рекъл на Спасителя, разпнат до него: „Молбата ми към Тебе е – остави този хулител, помрачени са очите и ума му; спомни си за мен, Твоя спътник. Не казвам спомни си за делата ми – страхувам се от това, но… спомни си за мен. Всеки човек бива разположен към спътника си, а аз отивам с Теб на смърт. Спомни си за мен – Твоя спътник. Не казвам – спомни си за мен сега, но – когато дойдеш в Царството Си“.
Иисус Христос му отговаря: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).
Нито пророците, нито верния Авраам, нито още Моисей влизат в Рая, а в него влиза разкаялия се разбойник!
„…Разбойникът иска да извърши правда, но смъртта го изпреварва – Аз пък не само дела чакам, но приемам и вяра! Намерих Аз загубената овца и я взех на раменете Си, защото той вярва и казва: „Заблудих се като загубена овца, подири Твоя раб“ (Пс.118: 176).
…
Сега е ден да ви кажа, драги ми „правоверни“ „пророци“ и лицемерни, кръстещи се, фарисеи, защо предпочитам „разбойниците“ пред вас!
Защото са сложни, дълбоки за разбиране и защото е много по-правоверно предизвикателството да разбереш душата им, която не се престорва на друга, както сме заобиколени от камара от „правоверни“ фарисеи, награбили свещите и кръстейки се фалшиво, за да ги покажат от „правилен ъгъл“ по телевизиите.
„Разбойникът искаше да извърши правда…“…
Винаги съм предпочитала Разбойника, който иска да извърши правда, пред облечения чисто и „ангелски“ „пророк“, който лъже нагло и арогантно, че върши правдини, а е по-страшен в алчността си и от „разбойника“!
В разбойника има естествена, чиста непринуденост, дори и когато е „неправедна“, според натрапеното обществено мнение, за разлика от плоската бездушност на Онези, които всеки ден ви облъчват от телевизора, колко са „праведни“ и „чисти“, и след това крадат, мамят, щавят, корумпират и мачкат повече и от обявените за „разбойници“.
В средата на 90-те аз бях първата и единствената журналистка в България, която бе осъдена на 8 месеца лишаване от свобода при три годишен условен срок, заради това, че … в една публикация сбърках и написах вместо „прокурорска проверка“ – „наказателно производство“.
Не ви се вярва? Ама е факт!
Гилотинира ме една намазана съдийка, която не си знаеше рушветите, и изпълни поръчка на шефката си – баш Съдийката, която бях хванала в нечисти дела, заедно с овластени лица от Варна.
След като произнесоха нечуваната наказателна присъда срещу мен, на излизане от съда се сблъсках на вратата на съда с тогавашната легенда на ВИС – Христо Асенов – Бацата.
„Ооооо, Томова, кво правиш тука, бе?“, ухили ми се насреща Бацата. „Кво правя ли? Опраскаха ме осем месеца лишаване от свобода при три години условен срок…“, изръмжах, а Бацата се разсмя: „Кво говориш бе, що не се обади? Че то нито един от мойте няма такава присъда?!“
После в продължение на година всяка моя публикация Баш Съдийката и кохортата и гледаха под лупа, и караха всеки да завежда дела срещу мен, белким в условния срок още някой ме осъди и присъдата стане ефективна…
И тая „правоверна“ съдийска душа я даваха по телевизора и плямпаше за „правосъдие“, и „връщане на държавността“…
А Бацата един ден пък един друг „правоверен“ прокурор му измисли, буквално му измисли „изнудване“, за да го притиснат да свидетелства срещу висш полицай.
Тогава застанах зад „Разбойника“! И го защитих!
Защото Разбойника не се огъна да става „дежурен защитен свидетел“ с лъжливи показания… Е, след като го защитих, на мен ми биха шута и от работа, и „правоверния“ прокурор ме заплаши в кабинета си, че ще ме арестува, защото съм защитавала „разбойник“ и какво като нямало такова престъпление, приписано му, той бил разбойник…
Избрах обаче „разбойника“, защото винаги съм избирала Истината, а не Лъжата!
Няколко години по-късно, когато „правоверните“ на ИванКостовата вяра във Варна бяха обсебили и опасали града брутално и когато ме бяха заплашвали, че ще ме запалят и ще „приключат с мен с всички начини и средства“, защото единствена вадех наяве пъклените им дела с криминалната приватизация на Златни пясъци, постигнаха целта си. Отлъчиха ме от столичния вестник за когото работех, отлъчиха ме отвсякъде, никой не ме взимаше на работа, „правоверните“ колеги, чорбаджии и „праведните“ властници не ме поздравяваха по улиците, а един „правоверен“ „колега“ се бе изцепил: „Свърши се с Веселина Томова. Никога повече тя няма да се върне в журналистиката! Приключена е!“
Бях анатемосана. Никой не ми даваше работа. Никой не ме поздравяваше, защото бях „разбойничката“, а те бяха „праведните“.
Телефонът ми бе онемял.
И тогава, тогава ми се обади един … „разбойник“! „Разбойник“, който нито е искал някога нещо от мене, нито е имал претенции какво пиша и какво не, нито даже сме били близки. Знаех го, но даже пътищата ни не се бяха пресичали в близост.
Обади ми се този „разбойник“ и ме покани на кафе, казвайки ми право в очите: „Виж, виждам какво се случва с теб, и искам да ти помогна, защото много уважавам смелостта ти и това, което правиш. Оттук нататък, докато някой въобще ти предложи работа, аз ще ти давам на месец малко пари, за да можеш да живееш“. Скочих като дива коза, въпреки че крадях стотинки от джоба на баща ми за да си купувам цигарите.
„Разбойникът“ ме хвана за ръката и тихо изрече: „Нищо не искам от теб и никога няма да поискам, просто искам да ти помогна!“.
И ми помогна „разбойникът“, а не „праведните“!
Години след това и до днес той нищо не е поискал от мен. Чуваме се само и се смеем като децата, обещавайки си да пием вино като се видим.
Не само се върнах в журналистиката след онова Изгнание, но и знаете докъде я докарах.
Въпреки „праведните“, „правоверни“ лъжци и лицемери.
Разпети Петък е.
Избирам „Разбойника“ да поведа към „рая“. Не всички онези „праведни“ фарисеи, които гледате по телевизията, засипващи ви с лъжи какви „ангели чисти“ са, и как се борят с корупция и мафия, докато крадат с гъзовете си.
Не тях, „разбойника“ избирам!
Защото ми е важна Истината.
Веселина Томова