Радикализирането на обществото и страхът като основен инструментариум на диктаторските режими – в частност на ГЕРБ
Атентатът срещу Председателя на ДПС от 19.01. неминуемо поражда редица въпроси, но може би един от най – важните се изразява в това – кой и най – вече защо има интерес от подобно грозно деяние и то в навечерието на Парламентарни избори 2013 година. Намирането на логичен отговор на последния въпрос е най – вероятно ключът към разгадаването на поръчителите на този брутален акт на нападение срещу български политик.
Отговорът на зададения въпрос, може да бъде изведен на базата на няколко обстоятелства от последната седмица, ведно с техния анализ. Така подобно на подредбата на пъзел, парче по парче се изяснява реалната дълбинна картина на този терористичен акт.
В самия ден на покушението, партия РЗС, която е неформален и вулгарен говорител на властта и е известна с това, че чрез тях управляващите насаждат радикализиране в обществено – политическия живот реагира, че става въпрос за постановка и театър на ДПС.
Това е първият сигнал за анализаторите, че може би предварително е калкулирана степента на обществена реакция срещу ДПС от подобен акт, който по стечение на обстоятелствата ще повдигне вълна на недоволство към движението. Все пак дотук условното наклонение, „може би“ не е сигурен индикатор за посочване на безпогрешен адресант, вследствие на политическия план за извличане на ползи, а оттам и за усъмняване в поръчителството.
Следващото парче на пъзела са изказванията на Министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Ето каква е картината тук – вместо държавата в лицето на министър Цветанов остро да осъди подобен акт, той усилено набляга над теорията си, че държанието на атентатора е било безобидно.
С този акт държавата подмени местата на жертвата и палача, като превърна терориста Октай в жертва на тъмната сила на палача ДПС. Ако дотук някой имал съмнения относно моралните поръчители на този акт(„защо не и физически“), след подобно изказване всички съмнения отпадат от раз и завинаги.
За съжаление обаче, всичко това е показател, че българското общество е толкова радикализирано и то на всички нива: комунисти – демократи; турци – цигани – българи; работещи – пенсионери. Особено омразата на етническа основа е стигнала такива висоти, защото се е превърнала в основен инструментариум на властта за спечелване на обществено доверие.
В поредното напрежение има такива моменти, като най – правдоподобна оценка на това състояние на обществото се дава в заглушения доклад на Председателя на ДПС – д-р Ахмед Доган:
„Скоро една интелектуалка се пошегува в медията: „ако Доган твърди, че небето е синьо, вероятно и това ще провокира негативна реакция“. Напълно съм съгласен с нея. Например подобно тривиално очевидно твърдение може да се изтълкува като опит за „доганизиране“ на космическото пространство в турскосиньо. И съм сигурен, че сред известна част от пронационалистите ще хване дикиш…“
Да се върнем на реакцията на министър Цветанов. Поне от позицията на поста, който заема, няма как да не знае, че съгласно чл. 12 и 13 от Наказателния кодекс лице, което упражнява физическо посегателство срещу друго лице, в случая атентат може да се доведе до безпомощност на действията си от гражданите, до пристигането и намесата на органите на реда и поставянето на белезници на въпросното лице. Това е според алинеята и буквата на закона. Случилото се в залата отразяваше точно тази законова хипотеза.
Не е ясно, дали министър Цветанов в стремежа си да калкулира политически дивиденти за ГЕРБ, дали си дава сметка, че по начина, по който го прави, се явява поръчител на терористични актове от подобен род.
Жалко за човек, който приема себе си за държавник от висок ранг. Разбира се за анализаторите на обществения живот, не е чуждо познанието за диктаторските режими, които имат за основна опора за запазване на властта, радикализирането на обществено – политическото пространство и то особено на етническа основа. Тази теза също остана като едно от нечутите послания от доклада, където е записано следното:
„Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-Спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а „събуждането на инстинкта на българина за оцеляване“. Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.
Дотук добре. Машината на страха е конструирана по „свой образ и подобие“ и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт – Страха. Но въпреки всичко, нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…
Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.
Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…“
Именно поради това, трябва да се обърнем към цялото българско общество с още един цитат от доклада на д-р Ахмед Доган:
„ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!
Този „ категоричен императив“ има фундаментално ценностно основание, а именно: ако изходът от кризата е иманентно свързан със стратегията за икономическо развитие на страната, то изборът на Демокрацията е цивилизационният ни път за развитие. Затова Демокрацията няма и не може да има алтернативи. Освен това този стратегически избор е направен преди 23 години.“
Остава да се надяваме, че автоимунната система на обществото, все още притежава рефлекторни механизми за изход от ситуацията на омраза, в която са ни поставили сегашните управляващи.
Но нека се върнем към подреждането на нашия пъзел. Следващото парче е реакцията на прокуратурата, службите и съда. Макар че първоначално прокуратурата в лицето на Кокинов реагира на място като заяви, че става въпрос за покушение над личността и живота на г-н Доган, впоследствие влезе в тоналността на вътрешния министър и се промени тезата на обвинението в хулиганска проява.
В синхронен тон службите представиха, че са открили българското и европейското знаме в квартирата на покушителя, а психолозите начертаха един образ на патриота – идеалист, борещ се за справедливост. Като капак на всичко това, самият Октай заяви в съда, че се бори за справедливост в обществото и срещу мрачните кръгове на ДПС.
Какъв патетизъм само и то в поведението и изказа на един етнически турчин. Как простосмъртният човечец да не си каже – „ето видите ли, вече и турците не обичат ДПС“.
Наистина блестящ сценарий на поръчителите и можеше да има огромен успех, ако не беше се появило следващото парче от пъзела – а именно информацията за тъмното минало на Октай и зависимостта му от службите.
Въпросният материал е публикуван в афера.бг от разследващата журналистка В. Томова. Ето какво пише там:
„Октай Енимехмедов, който насочи пистолет срещу главата на лидера на ДПС Ахмед Доган, заедно с брат си са опитвали да се подвизават като „шанаджии” /б.р. шанаджия е лице, което продава дрога самостоятелно за своя сметка извън контрола на нарко-пазара/ в Бургас, разкрива за АФЕРА брилянтен източник от службите……………….
Октай Енимехмедов е удобната „мишка”, управлявана за „звездната” си роля.
Прокуратурата никога няма да научи истината, защото вече си имаме работа с „хулиган, хукнал за петте си минути слава.“
Неслучайно сайтът афера.бг беше подложен на постоянни хакерски атаки с цел да бъде заставен да замлъкне.
След всичко това, въпросът зависим ли е „новият Левски“ от службите и действал ли е по тяхно поръчение е най – логичното сведение, което трябва да се изясни, за да се разбере картината на случилото се.
Въпреки че могат да се намерят още много примери, които по подобие на парченца от подреждан пъзел, могат да докажат, че атентатът е планиран и насочен срещу ДПС, тези мисля, че са достатъчни и сега идваме към основния въпрос, каква е политическата цел на този терористичен акт.
На първо място радикализиране на обществото на етническа основа, по подобие на предходните парламентарни избори. ГЕРБ видяха, че така най-лесно се печелят избори и явно наелектризирането на обществото с конфронтация, ще бъде основният им модел за предстоящите избори. Особено след управленческия провал на кабинета Борисов. Още повече, че радикализирането на обществото по принцип, е модел за всички диктаторски режими като основа на тяхното управление.
На второ място – целта е самото ДПС като непреодолим фактор пред ГЕРБ, за сигурността на следващото им управление. Особено след последните социологически проучвания. Целта е чрез посегателството над лидера на ДПС, да се активизира страховия рефлекс в апарата на ДПС – да не би и той да бъде сполетян от подобна, че и по-зла участ.
Явно безизходицата след провала на политически неграмотния Касим Дал е толкова голяма, че властовия апарат навлиза в много по-сложни и непознати за него дълбинни сценарии, без да си дават сметка за пораженията, които предизвикват и които пряко са свързани с националната сигурност на страната.
Само че управляващите явно не знаят, че ДПС не е подобие нито на дясното пространство част, от което превърнаха в марионетна организация, нито на кабинетни партии по подобие на РЗС и Атака, с които също до голяма степен имаха честта да се справят.
Членовете и симпатизантите на ДПС помнят и един друг тоталитарно-диктаторен строй срещу, който са се борили в недалечното минало и са дали свидни жертви в името на своите права и свободи. Те много добре знаят, че всяко нещо, включително и демокрацията имат своята цена и са готови отново да заплатят в полза на едно демократично общество.
Накрая трябва да се обърнем към всички тези, които ни управляват с едно единствено изречение:
Господа, България е родина на всички, включително и ваша, затова не я предавайте в името на когото и да е било – дори това да сте самите Вие!