Радвам, че не съм интелектуалец. Ако бях, щях много да страдам от самоунижението на мълчанието си.
Втората димка на седмицата, архонтът Слави Бинев в качеството му на шеф на комисията за култура и медии, не е само непохватен опит за отклоняване на публичното внимание от некадърното ни управление. Новината за тоя избор се възприема с безразличие. Обадиха се един-два или трима културтрегери. Останалите мълчат. Нищо не се чува и от творческите съюзи. Мълчат и журналистите и техните съюзи. Мълчанието обикновено означава съгласие.
Понякога мълчанието е израз на апатия.
Един поет още по времето на соца написа „Аз питам…“ По-късно се включи в прогонването на Жан Виденов. И оттогава мълчи.
От какъв материал са създадени нашенските интелектуалци, аз не знам. Но се радвам, че не съм интелектуалец. Ако бях, щях много да страдам от самоунижението на мълчанието си.