Пътепис от плаването с капитана, който пръдна в подводницата

Имало едно време една подводница – малка и стар модел, но спретната и елегантна. 45 г. години тя стояла на котва под оръдията на крайцера „Авера”, но накрая  се измъкнала  в открито море – където плавали 26 други кораба. Те първо не искали да я приемат във флотилията, но се намерил един възрастен моряк – син на предишен капитан на подводницата, когото във флотилията познавали и уважавали. Той им разказвал колко работлив е екипажът й и накрая ги убедил да приемат малката  подводница, като помогнат да се обучи екипажа и ремонтира корпуса.

Минала вахтата на възрастния моряк и екипажът си избрал за капитан млад, красив и мъжествен  моряк, който по-рано бил пристанищен пазач. Той станал популярен от участието си във вечеринки, конкурси и други представления на борда, та женската част от пътниците охотно го приемала в сънищата си.

Още с поемането на щурвала се появили някои проблеми – вместо да гледа в картата,  капитанът позирал пред огледалото – дали фуражката е героично килната, дали погледът е целеустремен и т.н. Компасът се повредил, защото въпреки че било напълно ненужно капитан на подводница да носи пистолети, той ходел запасан с два – а това обърква компаса. На мостика почти не стоял, а прекарвал времето си в каюткомпанията да забавлява пътничките – блондинки с обиколката на бицепса си, а пътниците – блондини – с прожекции на „Винету”. Вместо да купи навигационно оборудване, сложил камери във всички отсеци, за да следи дали всички се радват на сценките му. Вместо тренажори за навигация, капитанът оборудвал зали за футбол, карате и концерти.

Това, че нищо не разбирал от навигация се влошавало и от факта, че не можел да се разбира с другите капитани от флотилията – затова само ентусиазирано им махал с ръце от мостика.

Подводницата взела да изостава, навлязла в опасни води. Складът към камбуза започнал да се изпразва и екипажа да изгладнява. Подводницата застъргала дъното и се качила на риф, където увиснала безпомощна. А да се качиш на риф е най-позорното за капитана и екипажа на една подводница. Така ставаш за смях на приятелите и лесна плячка за противника и пиратите. Екипажът и пътниците, които рядко излизали на палубата започнали да се питат защо не се движат.

Тогава капитанът се решил на смел маньовър – обяснил, че октопод е нападнал подводницата, за да обере хранителните складовете, но той е взел решителни мерки. Октоподът е заловен и сега смело порят океана към Рио Дежанейро. Нещо повече – не само, че не са на риф, а се справя толкова добре, че всички ни завиждат за капитана и той скоро ще оглави флотилията. Но понеже сега са нападнати от осмоноги чудовища се налага да затворят люковете. Така никой не можел да разбере, че в действителност са катастрофирали върху рифа.  С последната енергия от батериите отново пуснали „на мах” фолк музиката и заживели щастливо. Но както винаги когато нещата вървят гладко, все нещо ще се обърка. Неизвестен пътник с бенка на лявата буза прекъснал излъчването на поредния хит „Морската полиция ни гази” и пуснал кратък запис в който капитанът уговарял с приятелска сепия как да опразнят хранителните складове.

Капитанът, който тъкмо хапвал в каютата си солидна порция пържен октопод и го поливал с прясна бира се сецнал и си изпуснал газовете.

Размирисало се.

Настанал смут сред екипажа. Едни, на които вече им омръзнала чалга, Винету и миризми искали да се отвори люка и да се избере друг капитан. Другите – които спяли по-близо до камбуза отказвали да се отваря люка, защото отвън нямало да влезе чист въздух, а бездната ще ги погълне (нищо че подводницата била изхвърлена на рифа).

И така се започнал безкраен спор от къде е миризмата. „От октопода е” – казвали едни; „От бирата е” – казвали други.

А тя била от капитана. Но той представил експертиза от корабния хирург. Там пишело, че е опериран и няма черва. И  срам.

Минчо Спасов

www.ndsv.bg