Пътека от змийски кости

Дори и мъртва, отровната змия сее смърт. Едно старо поверие гласи, че настъпиш ли кост от змия – умираш. Костта има силата да убива… Поредната лъжа на Веселин Стаменов е в ръцете Ви!

Казва се "Пътека от змийски кости" и продължава да показва изкривената реалност по своя неподражаем и смел начин. Нагъл, втълпяващ и нечовешки допустим сюжет, ни обръща представите за действителност. Книга, чието осмисляне трае дълго…

От самото начало ще останете объркан. Самият увод на романа звучи категорично като финал. Познати герои влизат в нова роля. Целта е да видите следващото стъпало към тоталната власт – лицето на терора. Какви са контактите на българските групировки с терористични лидери? Съществуват ли изобщо или просто всичко е несбъднал се кошмар на автора? Сън или реалност? Възможно ли е обикновен бандит да се превърне в буфер между службите? И изобщо каква е ролята на терора в световното управление? Съмнявате ли се?
Ако е така, не ви остава нищо друго, освен да прочетете.
Когато печелите, не се знае какво губите…
Когато губите, не е ясно какво печелите…
Или може би… всичко е илюзия?…

Afera.bg публикува откъс от книгата „Пътека от змийски кости”, издадена от Издателска къща „Феникс”

Роман показващ истината за етническата търпимост, туриризмът и радикалният ислям в България.

Факти за техният извор в Родопите…

“… че блъскаш – мислиш ти

– а друг те блъска.”

Мефистофел във “Фауст” на Гьоте.

– Как да ти се отблагодаря, Джамал? – усмихна се Рамзи Осман и подаде костеливата си ръка към селянина.

– Нека святата ти ръка закриля мен и семейството ми, Молла.- с треперещ глас и струящо уважение отвърна старецът.

– Това е един от пътищата, които ми е посочил Аллах. –  бръснатата до кръв глава се наведе в дълбок поклон.

– Нека всевишният е с теб и да те води само в правия път.

– Благодаря за подкрепата, Джамал! Сигурен съм, че Аллах ще чуе думите ти.

– Тук ли ще си за Байряма?

– Съжалявам, но дългът ме зове. Дойдох да уважа дома ти и лично да ти благодаря.

– Тая година беше слаба. Тютюнът падна под три и шейсе, за това и подкрепата ми е слаба.

– Виж, това не трябва да те притеснява, Джамал. За мен е важно да знам, че мога да разчитам на един от най-верните си приятели.

– Винаги, Рамзи. Моето е и твое.

– Благодаря ти. – бръснатият, облечен в снежно бяла роба стана, поклони се още веднъж  и излезе навън. Старият, облечен в стар войнишки панталон, тип “въшкарник”, бледо-жълтевикава риза и плетена стара жилетка, последва Осман и го съпроводи до двата чисто нови черни мерцедеса пред къщата.

– Аллах да е с теб! – махна с ръка.

– Всичко хубаво, Джамал. – постави ръка на рамото му Осман. Потупа го приятелски. После влезе в едно от возилата.

Автомобилите потеглиха.

– Колко пари снесе!? – попита Рамзи, бършейки с бяла копринена кърпа ръцете  си.

– Пет стотака. – отвърна седящия до шофьора слаб мъж.

– Само …?!

– Оплака се, че годината била слаба.

– И на мен това каза.Трябва да раздрусаме отново махалата. Къде е Тунджар?

– Чака ни във Велинград.

=============

– Що за птица е този Андон Радев. Набеденият за емисар на Ал Кайда? – попита Парезов.

– Помак. Бъдещ имам. – отговори генерал-лейтенант  Бойко Борисов.

– Новото лице на онези с чаршафите? – попита майорът, имайки предвид арабите. Вгледа се в началника си за секунда, направи лека усмивка и надигна чашата  с минерална вода. Пресуши я. Двамата стояха в залата за оперативни заседания на националната служба след едночасовата среща с офицера от Интерпол.

– Наследникът на Хълвите. – отговри генералът  замислен.

– Искат го в двора си?

Б. кимна положително.

– Тогава?

– Официално отказваме. Радев е заподозрян като участник в атентатите в Мадрид от единайсти март. Испанците го искат под крилото си. Ние нямаме доказателства, че той е участвал. След следственото дело всички документи ги връчихме на испанската полиция. Каквото е трябвало да бъде свършено, го свършихме.

– Но капитанът се озадачи, че тоя имам е на свобода.

– Като ще се озадачават, да се озадачават. Нашата работа е свършена. Пратихме четирима офицери в Мадрид, документи, сведения от службите…

– Нещо мъглата ми става гъста… – Парезов смръщи вежди.

Главният секретар сложи лакти на масата и каза с тих глас:

– Радев няма пръст в атентатите. – прибра ръцете си и се облегна назад. – Но… се е познавал с извършителите и е участвал в подготовката. Това момче е опасно, майоре.

– ?!

– В България се крои нещо. След операциите в частната клиника, летището и Свиленград, в корема на аллаховите воини се отвори голяма язва. Заражда се нов театър.

Парезов се замисли за миг и каза:

– Къде се появявам аз?

Генерал Б. бръкна във вътрешността на сакото си и извади бял  плик с печат на МВР. Хвърли го пред старши офицера. Майорът го отвори. Вътре имаше две снимики на двама мъже. Единият с бръсната глава, а другият с девствено-набола брада, както идва листа с информация.

– Този с брадата е Радев. – започна главният. – Другият е Рамзи Осман, дясната му ръка или партньор.

– Трябва да извадя плъха от дупката?

– Не. – отсече. –  Намери дупката.

– Тогава защо беше тази среща с интерполския?

– Трябва да го познаваш.

– Държим го вън?

– В плика има достатъчно информация…

Afera.bg