Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит и накрая – победител*

Съжалявам, но не мога да коментирам днешните протести, без да направя паралел с онези отпреди 12 години. Първо – един малък тест: Някой спомня ли си срещу какво и кого бяха протестите на 10 януари 1997 г.? Стотици пъти съм задавал този въпрос и в 99% от случаите съм получавал един и същ отговор, дори и от преки участници в онези събития: протестите бяха срещу управлението на Жан Виденов и се искаше неговата оставка. Окей!

А сега втори, уточняващ въпрос: Жан Виденов си подаде оставката като премиер и като председател на БСП още в края на декември 1996 г. Следователно – оставката като искане отпада. Тогава? Срещу кого бе протестът? Аха, срещу идеята на БСП да има второ правителство. Кой беше председател на партията и кой трябваше да направи новото правителство? Аха – Георги Първанов като председател на партията и Николай Добрев като основен опонент на предшественика си – Жан. Всъщност протестите бяха срещу тези хора, които нямаха доверието нито на хората вътре в страната, нито на менторите ни в чужбина. Бунтът беше срещу възможността една провалила се партия да продължи да консумира властта, макар и с други лица, за сметка на своя народ.

Тази кратка разходка в близкото минало има за цел да покаже колко бързо забравяме истинската причина, която поражда едно недоволство

Революцията, образно казано, става, когато едно общество е заседнало в турския кенеф (като в "Ентропа") и само чака някой ритник. На някой все някога му писва, пука цирея и отприщва събития, за които дори не предполага, че ще се случат. Недоволството на хората е огромна енергия. Затова и политиците черпят сила оттам. И всяка потенциална революция задължително обраства с политически паразити. Тези, дето са на власт, мислят, че могат да контролират и манипулират ситуацията. Например – вместо да чуят идеите на протестиращите, да ги дискредитират. Вместо да решат една криза, отстранявайки причините за нея, да я задълбочат, за да подарят накрая още няколко милиона на свои хора чрез съмнителни сделки и начинания.

Тези пък, дето са гладни за власт, яхват недоволството, за да се докопат първи до опразнените властови столове. А онези, които изначално са породили бунта, не разбират изобщо кога изпускат контрола върху него. В цялата каша се омешват всякакви герои от бизнеса и политиката. И накрая се получава хаос. Привиден хаос, който променя страната – за добро или лошо. Това е революция.

И за да не се объркаме съвсем, ще задам въпроса, който поставих в началото, но съотнесен към сегашната ситуация:

Спомняте ли си откъде започна всичко?

За какво тръгнаха да протестират студентите? След убийството на едно момче няколко негови колеги казаха: "Баста! Това, което се случва в държавата, не ни устройва." И на 14 януари, когато е първият работен ден на депутати, ние ще бъдем пред парламента и ще кажем от какво не сме доволни. Чух много доводи, че такива пиянски скандали като в Студентския град се случват непрекъснато по цялата страна. Ще се случват и в бъдеще. Кое е различното? Ами нищо, просто това убийство бе точката на кипене, която накара едни млади хора да извикат: "Ей, ние не сме съгласни!" И да излязат на улицата. За да протестират. Не срещу това, че има дискотеки, а срещу начина, по който общината и държавата позволяват на едни "бизнесмени" да си пълнят гушите. Не срещу бурния нощен живот, а срещу безхаберието на полицаите, които би трябвало да следят за реда и сигурността. Не срещу образованието като цяло, а срещу превръщането му в порочен бизнес, позволяващ на всеки нещастник, който има пари, но няма намерение да учи, да вземе диплома. Не срещу лекарите по принцип, а срещу порядките в здравната система, които по-скоро убиват, вместо да спасяват животи. Не срещу властта по презумпция, а срещу чадъра, който корумпирани управляващи разтварят над крадците на субсидии от ЕС… и т.н, и т.н. Това е важно да се помни! Защото политическите паразити се опитват да изопачат и прекроят исканията в своя изгода.

И като казахме политически паразити…

Направо са трогателни управляващите,  които първо ни проглушиха ушите с опасенията си за повторение на 10 януари, а после дълго се чудеха кой нагнетява напрежението. МВР шефът пък направо обра точките оная вечер, след като стовари цялата отговорност за ексцесиите върху организаторите на протеста – те трябвало да си контролират хората. Да, сигурно е така. А каква е ролята на полицаите? Не би ли трябвало да профилактират – превантивно или още след първите няколко камъка, добре организираните футболни агитки, които познават поименно (защото снимат с камери като японски туристи – и на мачовете, и на митинга в сряда)? А какво направиха те след първите провокации – счупиха уредбата на организаторите! Защо? За да не могат организаторите да говорят и да успокоят хората си. За да бъде лесно след това да бъдат обвинени за хаоса. После размазаха всички по пътя си.

Като в тотална война – който е прав, е враг

И в двата смисъла на "прав". Голям спектакъл, но евтин (като изпълнение, не като средства). Само МВР шефът и няколкото политици от управляващите могат да си мислят, че той хвана дикиш и всички ще освиркват протестиращите и ще ръкопляскат на властта.

А опозицията? Тя къде е? Ами никъде! Днес просто няма опозиция. Няма смислени опозиционери. Мълчат. Начело с най-голямата опозиционна партия ГЕРБ. Бойко Борисов дори не се престраши лично да спре протеста, а накара заместничката си да извърши този непопулярен акт. Може би за да не му се срине рейтингът. Той не припари до протестиращите на площада даже когато започна боят. От какво се страхува? От провокации? И през 1997 г. имаше провокации. И тогава бяха наети мутри от Пловдив, за да хвърлят камъни срещу парламента. И тогава имаше пияни хлапета. Но имаше и опозиция (колкото и комично да изглеждаше Костов с кожената тужурка и лентата на главата), която излезе пред полицейския кордон. Днес опозицията е мъртва. Има политическа олигархия, която само се договаря как ще се разпределят благата след следващите избори. Нещо в стила "Братя Галеви са вечни!" във всичките им измерения и размножения.

Затова спешно се нуждаем от нови лидери. Къде да ги намерим? Ами акцията, която отпуши днешните бунтове, тръгна от едно съвсем обикновено момче, което изрази своето недоволство на личната си страница във Facebook. Отначало кампанията му в интернет не се радваше на особено внимание. Ако бъдем честни, в началото никой не го приемаше насериозно. Едва ли това момче ще стане герой, но то отпуши огромна сила, чиито резултати тепърва ще гледаме. Тази сила е едно поколение, което не познава ограничения и предразсъдъци. И когато му писне, може и да отнесе управляващите. А още по-оптимистичното в тази миниреволюция е, че тя със сигурност ще създаде нови лидери. Съжалявам, Бойко, не става дума за теб.

* Заглавието е прозрение на Махатма Ганди.

Емил Спахийски

В. “Сега”