ПЪРВО ИДВАТ МИШКИТЕ, А ПОСЛЕ ЧУМАТА, ВИКА ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ. А С КАКВА ЛИ СКОРОСТ СЕ ДВИЖАТ МИШКИТЕ, БИ СЕ ЗАПИТАЛ СТАЙНБЕК? ВЪПРОС, НА КОЙТО ЕДИНСТВЕНО ГЕНЕРАЛ АТАНАСОВ БИ МОГЪЛ ДА ОТГВОРИ. НАЛИ Е РАЗУЗНАВАЧ
Няма никакъв смисъл да четете текста надолу ако бързате за някъде..
А той започва с извода, че всичко зависи от скоростта. Защото в този живот има различни скорости. Тези над 40 години добре го знаят, а онези над 50 вече са почти дипломирани преподаватели. Всички останали нагоре пък са си направо академици!
Казвам го, защото наблюдавах наскоро един пич, около 60-те, ама готин, усмихнат, с плочки, friendly towards dogs and обикновени педерасти, каращ едновременно кайт, скейтборд, ски (водни и зимни), джет, електрическа триколка и колело с три гуми, в същото време катерач (5 пъти на Еверест, 2 пъти на Монблан и 16 пъти на козирката над “33” в Студентски град), епилиран, но с бяла снежна брада (нещо средно между дядо Коледа, Карабас Барабас и ZZ Top), с бели зъби все едно е колумбиец, абе, очарователен хибриден продукт за продажба по гръцки острови и провинциални локали, специализирани в търговията с винтидж винили. Та гледам го аз това шоколадово яйце с каква висока скорост лети през живота, удобно изоставил далеч назад двутактовия си мозък и си мисля, че човек трябва много да внимава със скоростта.
Не ме разбирайте погрешно, аз съм модерен човек и вярвам на опаковката, но в същото време обаче чудесно знам, че съдържанието много често разочарова. И може би именно поради това отново наум констатирам, че всичко реално опира предимно до скоростта. Защото, помислете, възможно е един “бизнесмен” да се движи с 200 км/ч. в сферата на кинтите, но пък какво от това, ако същият се движи с 5 км/час в своята микро-културна реалност? И ако това се случва всеки път, то не е ли вече време официално да зададем на г-н Илон Мъск въпроса:
– Извинете, г-н Мъск, според вас, човекът пред вас идиот ли е или германски турист?
– Не! Не съм! – веднага би изпищял идиотът, известен още сред своите приятели като най-големия производител на кисели краставички в района Ловеч. Повече от 300 мегават тона краставички месечно! Сметай, бате!
Ами ако минем на още по-ниска предавка? Ами ако свалим още малко скоростта? Дотам където кисело-краставичарят вече е Максуел, а Empire State Building – сградата на общината. Тогава знаете ли какво става? Буркани, бате! С кисели краставички. За Китай. Това става. И спонсорство. За Преслава. Ама, after the party.
А ако пък най-скандално вземе, че се окаже, че ние сме напълно луди?! И сме готови да слезем още по-надолу. И да забавим скоростта почти до нула. За да се озовем у Крушовица, например. Там знаете ли пък кво става, а? От всеки клон – партиен лидер става. Е, това става. Круша, бате, кво да я правиш? Сучи я, върти я, ябълка няма да стане!
Абе, всичко е до скоростта, пак ви го казвам. Но и много зависи кой в каква посока кара, разбира се. Едните са в посока “Руски”, другите в посока къра. Различните посоки, на различни езици си говорят. Мнозина, например, не могат да разберат как така Григор се изкачва в световната ранглиста, докато пада от 10 на 9 място.
Искам да кажа, че живеем във време на интензивни семантично-шумови бури. Наскоро с голямо изумление научих за спора, трябвало ли е DJ в София да пусне на Джокович “Луда по тебе” или не? Видях, че мнозина елитни пътешественици твърдят, че видиш ли в Сен Тропе и Дубай много често поздравявали българите с чалга. И това не било никакъв проблем! Аз от своя страна също съм съгласен с последното, тъй като действително за домакините чалгата не е проблем, просто защото за тях това не е чалга, а някаква музика която българите харесват. На тях ако им платиш и Кольо от Вършец ще ти пуснат, щото просто не им дреме. А не им дреме, защото не участват в нашите културни кланета. Те са извън нашият панагюрски контекст, така да се каже. Може би ще останете изненадани от информацията, в каква голяма част от музиката звучаща дори в ефира на БНР, всъщност ви казват “да вървите на майната си”, най-меко казано. Мен всеки ден от радиото, чернилни и провинциалисти ме псуват под формата на рап, а аз накрая да взема да се обидя на Камелия, разбираш ли! Че била луда по мене. Или по Джокович. Все тая…
Вижте, трябва да се кара с умерена скорост в шумно време. Това е. Задръстването е голямо, водачите са изнервени, да не говорим, че една значима част от тях са и тежки психопати, а останалите пък презират образователна система. Превишаването на скоростта в такова време е действително опасно. Културата е пешеходецът, а бизнесът пък кара мощни коли.
Което не знам защо ме подсеща за филма за “Историческия парк” и Ивелин Михайлов, който Афера публикува, и затова как Михайлов аргументира позицията си да не желае големи вятърни перки в региона. А той вика следното: “Перките ще прогонят мишеловите, а това пък означава, че целият район ще бъде завладян от мишки! А след мишките пък, ще дойде чумата!”
Прав е Михайлов. Логичен е. Според мен дори, последното напълно ясно обяснява и неговата появата и участието в българския политически живот. Прав е, Михайлов, че първо идват мишките, а после чумата.
А с каква ли скорост се движат мишките, може би би се запитал в този момент писателят Стайнбек? Въпрос, на който според мен единствено генерал Атанасов би могъл да отговори. Нали е разузнавач. И има достъп до секретна информация.
При всички положения обаче ако запазим същата средна скорост на движение, с която се носим днес, според мен предстои да се случи следното:
Светът ще се промени, а ние ще гледаме веселбата от мястото до шофьора. Някой от нас най-вероятно няма да доживеят края на състезанието, а това дали са били късметлии или не – един ден биха могли да кажат единствено внуците ни. Русия ще престане да бъде тема за ебавки от палячовци, а самите палячовци пък ще изчезнат буквално за един ден. Не забравяйте, все пак, че в по-голямата си част този филм, който гледаме днес, е римейк. След години някой ще разказват за дедо си, който гледал прасета, а други за Кореком. В тази част историята пък почти винаги си остава една и съща.
Вижте, има една категория от хора с добро име, които цял живот настояват да бъдат обичани и уважавани. Това е декора на обществото. Колкото повече подобни играчи имаш, толкова по-пищен е декора на самозалъгването ти. Аз лично мисля, че за да имаш подобни настоявания цял живот, то това значи, или че имаш голям грях и срам да изкупуваш, или пък че много са те тормозили като дете. Защото, няма как всички да те обичат. А ако това, не дай Боже, се случи, то по-скоро означава, че имаш проблем, отколкото нещо друго.
Абе, много е важна скоростта, особено в период, в който модерността разпознава себе си предимно чрез “убийците на време”. “Водата която пипаш в реката, е последната, която е дошла и в същото време, е първата, която идва”, е казал другаря Да Винчи. Казал го е, предполагам, почти без да се движи, но пък думите някак не спират да летят през времето. Кой ли го знае, този шемет, какъв скоростомер е ползвал!
Васил Петев