Първанов ще ( си ) ходи в Русия
Понеже „ден година храни”, а президентът Първанов ще открива цели два дни „годината на България в Русия”, можем да се надяваме, че поне две години ще се храним от благата, които трябва да очакваме от тази двудневна визита.
Злостна клевета са твърденията, че нашите управници не се вслушват в гласа на народа. В центъра на София демонстранти им казаха да си ходят и те си ходят. В Москва!
Специално президентът Г.Първанов напоследък никъде не ходи без Ирина Бокова. Беше с нея в Мексико, където изненадаха с този факт домакините. Те я настанили да седне на мястото, определено на официално събитие за заместник – министъра на външните работи Милен Керемедчиев. Той се обидил и тръгнал да си ходи. Напуснал, по – точно. Едвам го склонили да се върне.
После Г.Първанов се разходи до и из Япония. Пи саке, яде костенурки, пречисти се в шинтоистки храм, отърка се в славата на сумиста Котоошу – и при тези отговорни държавнически действия той беше придружаван от Ирина Бокова.
Затова никак не е изненадващо, че тя сега ще ходи и в Москва. Бокова е учила там и няма нужда да бъде представяна. Но въпреки това…
Но, хайде, това са капризите на недосегаемия ни президент. Ходи, където го канят ( в случая – „привикват”), не отказва. Защо обаче в последния момент се е отказал да води със себе си такива видни представители на българския управленски успех като министъра на финансите Пламен Орешарски, министъра на транспорта Петър Мутафчиев и особено любимия ( на разследващите от Брюксел, например) министър на неусвоените европейски фондове Асен Гагаузов?
Тримата били зачеркнати от делегацията. Обяснение, естествено, не ни дават. Налага се сами да си отговорим на въпросите, които никой не задава на Г. Първанов ( а и няма как, кръговата отбрана на телохранителите му, маскирани като служба по печата, е непробиваема, да не би някой самоотвержен журналист да зададе въпрос без да е съгласуван с началството).
А може би отговорът на нашите незададени въпроси е закодиран в надслова на изложбата, която ще излагаме в Москва „България днес. Недвижимости, туризъм, вино”? Тя е продължение на начина, по който се изложихме с т.н. година на Русия, протекла под ясно прозиращия надслов: „Русия днес – също като СССР вчера”.
Лицата, които първоначално са били намислени да олицетворяват родните „недвижимости” , като и туризма, съчетан с виното, са по – скоро финансовият министър Орешарски и шефът на регионалното строителство и благоустройството Гагаузов. Но точно те са отстреляни от Г.Първанов. В нея не е намерил място и нашият специалист по икономика и енергетика П. Димитров. Сигурно руснаците му отмъщават, че е извивал ръцете на Путин по време на преговорите за „Южен поток” миналия януари в София, окачествени от него като „сталинградска битка” ( русофоб ниеден!).
За сметка на това популярният Първанов се придружава не само от Бокова, но и от още по – популярния Стефан Данаилов, който играе ролята на министър на културата. Само че къде е точно културата в лозунга на българското представяне? Мистерия! Или може би виното , като част от нашата култура на пиене, ще бъде олицетворявано от него?
Колкото до министър Масларова, тя навярно е в антуража на високия ни пратеник за да се усъвършенства как се харчат пари ( например за платен от държавата предизборен партиен пенсионерски туризъм), стига да ги има. Кремъл разполагаше с огромен резерв , паднал от небето с високите цени на изнасяните руски енергоносители и тъкмо да ги вложи в добруването на руския народ и …подлите капиталисти си направиха харакири, завличайки отново към дъното руските залежи от петродолари.
Сега властта на петроградския кръг руски управляващи ( както наричат антуража на Путин, настанен от него на ключови постове в Москва) наблюдава с ужас как се топят петродоларите. Да не би, всъщност, точно затова да е поканена Масларова: да сподели фокусите по раздаване на пари за запушване на недоволни усти в държава, която ( уж) няма пари?
Неизповедими ли са пътищата Първанови? Нищо подобно, предвидими са. Където и да ходи, винаги се връща на…местопрестъплението.
Иво Инджев