ПЪРВАНОВ Е ТАРАНЪТ НА БОРИСОВ В БСП
Както вече предположих на страниците на „Галерия“, слуховете за разцепление в БСП се оказаха силно преувеличени. Не само защото поредният опит на Георги Първанов да превземе партията започна с фалстарт, след като станаха ясни неговите топли връзки с Бойко Борисов, а и защото Сергей Станишев удържа поредната си вътрешнопартийна победа срещу бившия президент.
Пленумът, който се проведе през почивните дни, показа, че Георги Първанов няма никакво влияние в апарата на партията. След решението на пленума, който сне доверието си от него и още няколко отцепници, той ще остане и без подкрепата на няколкото местни организации, които му симпатизираха.
Преди да обясня защо мисля така, ще кажа, че за две седмици Георги Първанов направи онова, което Петър Стоянов постигна с двугодишни усилия.
Отпадна от партията, която го излъчи за президент, и приключи с голямата си кариера в политиката. Вярно е, че години по-късно Стоянов все пак се добра до председателското място в синята формация и успя да стане депутат, но това се случи в едно обезсмислено и немощно СДС без перспектива, защото вече бе разцепено от Иван Костов. Ето защо сравнението на Първанов със Стоянов се отнася само в известна степен и за определен исторически период. До известна степен онези, които мислиха, че БСП ще се разцепи, очакваха в столетницата да протекат същите процеси, които се случиха в така наречената стара десница. Това не стана и едва ли ще се случи в близките години. БСП не се разцепи и остана цяла след катастрофата на Виденовото управление, няма никаква логика да го направи, когато е в началото на управленски мандат в общо взето, стабилна икономическа ситуация. Освен това ръководството реагира доста хладнокръвно на рекетьорските опити на Първанов и Петков. Вместо да ги изключи прибързано и да реагира истерично, то започна да ги мачка, казано на политически език, с вътрешнопартийна изолация. За хора, които не познават механизмите на функциониране на една партия, формулата „ръководството снема политическото си доверие от…“ не говори кой знае колко много. За партийните активисти обаче това е ясен знак в чия полза са наклонени везните.
Посланието е ясно – който последва Първанов и Петков, да не се надява на партийна политическа кариера, което означава и край с политиката. Това много добре се разбира от професионалните политици в една партия.
От хора, които разчитат на партийната организация, която ще трябва да ги номинира за различни позиции, през които се влиза в политиката на местно, национално и международно ниво – общински съветник, депутат, кмет, евродепутат, висш държавен чиновник, висш европейски чиновник. Този професионален път започва от партийната подкрепа и по-точно от ръководството на партията. Онези, които от тук нататък последват Първанов и Петков, вече са предупредени официално, че правейки този избор, приключват с политиката вътре в БСП. Всеки трезвомислещ партиец ще помисли доста внимателно дали да подкрепи някакъв нов, нероден и доста неясен политически проект, който е направен, за да обслужи политическото его на един бивш президент и да изостави на практика най-голямата партия, в която има реални шансове за политическа реализация.
Готов съм да се обзаложа, че сегашната бройка от няколко последователи на Георги Първанов няма да се увеличи до изборите през май. Вече направих и предположението, че няма да се стигне и до алтернативна листа на АБВ именно защото няма никаква реална политическа причина тя да се случи. Съвсем различна би била картината, ако БСП бе изключила Георги Първанов и Румен Петков.
Впрочем с поведението и изказванията си двамата се опитаха да провокират именно такава реакция, за да могат с чисти ръце да късат живо месо от бившата си партия и да привличат разочаровани от нереализираността си членове. Ето защо мисля, че Сергей Станишев удържа победа, защото успя да сдържи нервите си и да не допусне грешката, която правеха сините – изключване, което всеки път довеждаше до изтичане на партийна кръв и открит фронт от бивши съпартийци, които се чувстват с развързани ръце. Станишев си даде сметка, че Първанов, който иначе е предпазлив, да не кажа страхлив политик, блъфира, за да си вдигне мизата. Ако бившият президент имаше искрени намерения да прави нещо извън БСП, щеше съвсем честно и почтено да напусне партията в знак на несъгласие с нейната политика и да опита късмета си на свободния политически пазар. Той обаче не го направи, защото много добре знае, че подобни опити в миналото винаги са свършвали с катастрофа за напусналите тази партия.
В случая Първанов се опита да се възползва от извънпарламентарния натиск на Бойко Борисов, за да раздели БСП отвътре, а впоследствие и да я оглави. Образно казано, Георги Първанов бе едно от остриетата на протестите, организирани от ГЕРБ, и поредният таран, който Борисов стовари върху управлението на БСП и ДПС.
В доста странна компания се озова бившият президент, имайки предвид, че същата роля, която се опита да играе, преди него неуспешно изиграха летните протестиращи от ДСБ, СДС и НПО, настоящият президент Росен Плевнелиев, медийната олигархия, студентите окупатори и фалшивата социология в лицето на новата Мира Радева – Боряна Димитрова. Лесна за изобличаване роля, която бе разгадана от актива на партията. Факт е, че след Първанов не тръгнаха дори и недоволните от лидерството на Станишев социалисти, някои от които бяха сериозно изолирани от властови позиции. Образно казано, пленумът на БСП остави Първанов и Петков да се пържат в собствен сос до изборите и ги лиши от възможността да се превърнат в герои и да късат червен електорат. Днес те са партийни маргинали, чиито шансове за някакъв успех клонят към нула, а когато медийното внимание се отклони към други, по-скандални и интересни сюжети, е твърде вероятно да се откажат и от така рекламираната си алтернативна листа, защото от нея няма да има никакъв смисъл.
Явор Дачков
В. Галерия