Първанов бил притеснен, но „илюстрацията” го устройва. Донякъде…
Но Първанов се напомни на Петков и Станишев за 90-те години. Обикновено лицемерие и подобострастно притворство, пардон и прочие…
Това се случва, разбира се, защото зад кулисите Георги Първанов и Бойко Борисов за пореден път правят опити „да се разберат”. Този път повод е заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Дебненето между Първанов и Борисов продължава. Но те се напъват „да се разберат” по големите теми от дневния ред на страната, без да се притесняват, че някой като Алексей Петров-Трактора може да прецени, че това се прави за негова сметка.
В четвъртък Първанов наистина бе притеснен. Пребледнял фейс. Заучени фрази. Държавническа загриженост. Агресивно лансиран пласмент за препратки към 90-те години. Първанов грейна в целия си блясък. Върхът беше, когато промълви безутешно, че бил притеснен от липсата на респект у бандитите към МВР. „Босовете” избиха най-приближените до него бизнесмени, но Първанов се притеснил след последния взрив. Нима той не обслужи и неговите публични интереси да атакува МВР? Защо?!
Първанов ли не знае, че заповедта за взривяването игнорира и него, след като превръща овластени фигури като Бойко Борисов и като Цветан Цветанов в безобидни чучела? Първанов ли не усеща, че някой като него не може да си позволи да изпуска контрола върху „паралелните конфигурации”?! Първанов ли не се страхува от острилките на „външните фактори”?! Първанов ли не знае на какво са способни много по-силни фигури от Алексей Петров-Трактора, ако бъдат застрашени икономическите и политическите им интереси. Да не говорим, че те контролират дори схеми с „предварителното превантивно-паритетно поръчване” (При успешен опит за покушение срещу тях хората им елиминират по списък заподозрени врази. Така се парират един друг от 2002 г. досега…)
Фейсът на Първанов не грееше този път в саркастично злорадство. Той разбира, че атаката е колкото персонална, толкова и институционална. Президентът е прав да се притеснява. Но защо чак сега вдяна, че заиграването с неинтегрирани в институциите политико-икономически фактори е опасно дори за изживяващите се като „кукловоди”.
Тези хора само до определен момент дават вид, че се съобразяват с официалните босове в държавата. Те са изпълнени с гняв и презрение към юркащите ги официални господари. Те вече не искат да са маши, а (съ)държатели на механизмите за запазване или промяна на статуквото. Задействаните уж по сценарий от рейтинговите лидери в държавата извънинституционални политически, икономически и информационни играчи преследват свои лични и групови интереси, превръщайки се в дестабилизиращи фактори извън контрол.
И дори хладнокръвен полически играч като Георги Първанов започва да се шашка…Когато взрив гръмне по пътя на държавнически кортеж, съвсем ще се шашне, хихикат гавраджийски отлично запознати с нрава на изпуснатите от контрол доскорошни „босове на повикване”…