Пъзелът на ДПС
На 11 януари 2010 г Ахмед Доган изненадващо освободи Касим Дал от зам.-председателското място в ДПС на заседание на Централния съвет на партията.
Тогава действието му беше изтълкувано от политолога проф. Людмил Георгиев като временна почивка за човека, когото наричат „сърцето и паметта на ДПС”.
Точно година по-късно, на същата дата 11 януари, самият Дал поиска да се оттегли изцяло от Централното оперативно бюро (ЦОБ) на ДПС и изпрати открито писмо до структурите, което веднага бе определено като „кърваво”.
В него той обвини лидера Ахмед Доган в употреба на хората като салфетки, на властта за лична изгода. „Всички бавно и полека се превръщаме в “мъжки секретарки” и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост”, е оценката на Дал за действията на Председателя.
Колкото до „наследниците му” в първите редици на движението, там Дал е доста по-безкомпромисен. „За съжаление, както се и очакваше, хора без тръпка и разбиране за “КАУЗАТА ДПС”, които временно я експлоатират и бързат да я заменят с каузи за собственото си благополучие, в екип с хора, които имат доброто желание, но са с доста ограничени организационни и административни способности, не дават шанс на ДПС да продължи възходящия си път нагоре”.
Какво се случи за тези 12 месеца, което да накара Дал да измине пътя от най-близкия човек на Ахмед Доган до негов яростен критик?
Може би отговорът се крие във въпроса какво точно представлява ДПС и как действа. Мнозина я определят като „паравоенна структура”, в която хилядниците си имат стотник, стотниците – десетник, докато на върха стоят 6 души, над които е Председателят (с главна буква, както се обръщат към него съпартийците му).
В случай, че някой в пирамидата бъде отстранен, той на практика престава да съществува, независимо дали мълчи като Мехмед Дикме и Нихат Кабил, или често говори по медиите като Осман Октай.
Къде в тази структура е мястото на Касим Дал? Доскоро той сам се определяше като един от шестимата. По думите на проф. Людмил Георгиев пък той е олицетворението и любимецът на движението.
На 48, прекарал 3 години в затвора за подривна дейност като част от турска националистична партия преди 1989 г. Съосновател, през последните 25 години той е истинското лице на ДПС за всеки един от партийните членове-мюсюлмани – репресиран от тоталитарния режим заради ентическата си принадлежност, в близки контакти със структурите в страната и с изселническите общности в Турция.
Мнозина, включително и проф. Людмил Георгиев го виждат като бъдещият лидер на ДПС, водачът към обновлението на формацията и откъсването й от формулата „ДПС=ДС”.
Според мнозина като знак за това е и срещата на Касим Дал с турския премиер Реджеп Ердоган през октомври 2010 г. Тогава държавникът от южната съседка отказа да се види с Ахмед Доган и имаше разговор с Дал след лична покана, а не като представител на партията.
Това ли е била разделителната линия за Дал?
Мнозина твърдят, че това далеч не е така. Разделението между някогашните съидейници тръгва в нощта на 17 октомври 2008 г. Навръх рождения ден на Касим Дал в така наречените Сараи на Доган в Бояна се самоубива един от най-доверените хора на лидера, Ахмед Емин.
Причините за действието му и до днес остават неизвестни. Известни са обаче няколко факта. Единият е, че лично Дал довежда Емин на „Стамболийски” 45А. Вторият – че в първото си интервю след самоубийството Доган нарича Емин „мъжка секретарка” – израз, който Дал използва в кървавото си писмо като определение за отношението на лидера към хората, които дават живота си за ДПС (в прекия и преносния смисъл).
Третият е, че тонът на писмото на Дал много напомня по стил на разпространената в медиите предсмъртна бележка на Емин.
Осман Октай вижда и друга връзка – прословутото дело „Лиани” – за което в публичното пространство има повече намеци, отколкото реални факти. Разбработката, която започва като проверка за евентуална подривна ислямистка дейност на територията на страната, стига до информация за движение на финансови потоци, най-вероятно в полза на ДПС.
Проверката се прехвърля от една служба към друга и на практика, все още не е напълно разплетена. Депутати от вътрешната комисия в предишното Народно събрание многократно са заявявали, че в разработката се спомената името на някой си Касим. Според Осман Октай като член на тази комисия Дал е стигнал до информация както за финансирането на ДПС, така и за кръгове, които обръчите на партията спонсорират.
Според запознати обаче през последната година Касим Дал е бил обект на особен интерес и проверки от страна на службите – нещо, което те свързват с обещанието на премиера Бойко Борисов за продължение на работата по „Лиани”.
Доколко това се е случило без знанието и на ДПС-лидера, може само да се гадае, предвид очакването на Осман Октай през следващите месеци да се разрази компроматна война срещу Касим Дал именно от „Стамболийски” 45А.
Сблъсъкът на Титаните
Допреди година зам-председателските постове в ДПС се определяха като два взаимно балансиращи се лагера – този на Касим Дал и този на Емел Етем.
От политическа гледна точка, центристката либерална партия имаше своя „десен” контактьор в лицето на Дал и своя „ляв” – Емел Етем. Бившата вицепремиерка поддържаше контактите с отговорника по коалиционната политика в БСП Румен Петков. В последствие ролята й на посредник между партиите бе поета от Лютви Местан.
След оттеглянето на Дал от ръководството на ДПС, коментарът в десницата беше лаконичен – Местан победи.
В момента едва ли някой има илюзии, че контактите между Синята коалиция и ДПС могат да се поддържат от бившия „сив кардинал” на СДС Христо Бисеров, който първи скочи срещу парламентарното и партийното поведение на Иван Костов. Още повече, че и Бисеров, и Йордан Цонев в последните месеци са по-скоро в позицията на наблюдатели, отколкото на реални играчи в ДПС.
На практика това означава, че ако ДПС ще търси партньорство в парламента при евентуални сериозни трусове в управлението и прегрупиране на Народното събрание и мнозинството, те отново ще бъдат в ляво, а не в дясно.
Освен, че е на точната дата на „детронирането му” като един от първите 6 в ДПС, кървавото писмо на Касим Дал е подписано точно 2 седмици преди петчленен състав на ВАС да разгледа делото за конфликт на интереси на Ахмед Доган. Ако прогнозите се сбъднат и лидерът бъде оправдан, това ще е само още един знак, че който е решил да печели президентските избори наесен, си го е осигурил за съюзник.
Случайно или не, 5 депутата от ДПС помогнаха на ГЕРБ в края на декември със „закрепянето” на кворума на заседанията, на които се гледаше изборният кодекс. И то след като представителите на движението бяха напуснали залата в знак на несъгласие с приетите текстове с изискване за уседналост на месните избори.
От повече от година членове на ДПС неформално признават и че провеждат тематични срещи с министри от правителството, на които обсъждат своите експертни проекти за управлението на страната.
Преди дни политолози и социолози коментираха, че ако Бойко Борисов иска да определи новия президент на страната, той няма как да мине без гласовете на ДПС.
С вота на електората на Доган бе избран и сегашния държавен глава Георги Първанов. Неофициална подкрепа от движението имаше и евродепутатската листа на НДСВ на последния вот за Брюксел през 2009 г. Тогава от ДПС неофициално коментираха, че евентуален силен резултат, подобен на този на частичните евроизбори, би довел до анти-ДПС настроения на следващите само месец по-късно парламентарни избори. Именно затова и листата на НДСВ получи неочаквано много гласове в южните райони на страната – нещо, което трудно може да се обясни само с обединителната фигура на водача на листата Меглена Кунева.
Факт е, че през 2007 г ДПС на практика беше първа политическа сила, признават неофициално от движението. Но точно този резултат е нещо, което ДПС не може да си позволи. И то стана още по-ясно след „изтичането” на видеозаписа от срещата на Ахмед Доган в благоевградското село Кочан.
“Каузата ДПС беше с интеграцията на т. н. “смесени райони”, които са в изключителна изолация и се превръщат в гета. А сараите на Доган контролират тези райони под вид на групировки и тероризират самото население и избиратели”, тълкува посланието на Касим Дал Осман Октай.
И продължава, че оттук нататък на дневен ред идва оставката на Ахмед Доган.
Изборите като вододел
Предстоящите президентски избори ще бъдат реалния вододел, който ще определи накъде клони подкрепата на ДПС – в ляво или в дясно. И, ако Ахмед Доган спази навиците си, тази подкрепа ще бъде дадена едва на втория тур.
Не по-малко решаващи, но за самото ДПС, ще бъдат и местните избори.
Въпреки посланието на Касим Дал, че съпартийците му не бива да разрушават ДПС и да тълкуват следващите му ходове като знак за сепаратизъм, на практика всички очакват вота да е вододел за движението. А за това има и достатъчно знаци.
Само ден след кървавото писмо на Дал ловешката организация на партията директно поиска оставката на Ахмед Доган. Подкрепа за действията на Касим Дал изказа пред Дарик и представителят на движението в Турция Енвер Хатипоглу, който говори от името на изселническата общност. Той коментира, че значителна част от изселниците в южната ни съседка одобрявали мотивите на бившия зам.-председател в обръщението му до структурите, защото имало нужда от разговор за състоянието на партията.
Вероятно същото ще последва и в други региони.
Говорителят на ДПС Камен Костадинов побърза да определи жеста на Дал като реакция на наранено самолюбие. И дори да потвърди слуховете, че колегата му обикалял страната, за да създава паралелни структури.
На Касим Дал обаче паралелни структури не са му нужни. Просто защото той е създал настоящите, независимо дали в момента формално отговаря за тях или не.
И каквото и да направи, то едва ли ще е необмислено и емоционално. Точно както и писмото до структурите не е писано за 5 минути и всяка дума в него носи конкретно послание.
Следващият ход обаче ще е на Ахмед Доган. И той ще покаже дали в ДПС е обявена война на живот и смърт или, по правилата на древногръцката трагедия, катарзисът води до пречистване и обновление.
Боряна Йотова