Путин на линия, ЕС и САЩ под черта
На 18 ноември 2008 г. в. „Стандарт” повдигна по следния начин малко завесата за най-амбициозната задача по саморекламирането на властта във връзка с нейното (предполагаемо) голямо значение ( ако не за мира между народите то „поне” ) за световната енергетика:
„Президентът Георги Първанов е разпратил голяма част от поканите за участие в енергийния форум, който ще се проведе в София на 24 и 25 април. Това ще е една от най-големите енергийни срещи, правени досега в света. Срещата на най-високо ниво ще мине под мотото “Природен газ за Европа – сигурност и партньорство”. Очаква се на конференцията да присъстват лидерите на САЩ, ЕС, Азия и Африка. До месец всеки от поканените лидери ще трябва да изпрати до президента отговора си дали ще участва лично в срещата, или ще изпрати свои високопоставени представители.”
Не знаем нищо за съгласието на световните лидери да участват в «мероприятието», макар оттогава да има доста повече от месец. Но в. «Труд» запълва тази съществена празнина със следната актуализира пропаганда:
« Пловдив ще стане, макар и само за броени дни, енергийна столица ако не на цяла Европа, то със сигурност на България.
Градът на тепетата бе избран за сцена на едно от най-мащабните политически събития, организирани у нас – енергийния форум на върха, който ще се състои по инициатива на президента Георги Първанов на 24 и 25 април 2009 г.
Поканени са над 20 държавни лидери от Югоизточна Европа, Черноморския регион, Кавказ, Русия, Централна Азия, Близкия изток. Както и представители на ЕС, САЩ и международни финансови институции.
Амбицията на България да стане домакин на среща от такъв формат се роди през миналата година, когато газовата криза все още не бе ударила Европа и страната ни. Целта е да се затвори кръгът: страни – производители на горива – доставчици – транзитни държави – консуматори.
Доста амбициозна цел, която възбуди духовете в ЕС още преди края на 2008 г. Съюзът се постресна от възможността още новата членка България да се окаже в центъра на важни енергийни събития. И даже да претендира да бъде лидер по писта, която се оказа номер едно в политическите приоритети на съюза.
Според осведомени източници на форума със сигурност ще присъства руският премиер Владимир Путин.
Той ще съчетае идването си по енергийния повод с получаването на титла доктор хонорис кауза. Но не на Пловдивския, а на Великотърновския университет.”
Както се вижда, форумът няма да е в София, а в Пловдив. Панаирът, придобит междувременно от най-близкия до Г.Първанов олигарх Георги Гергов, бил спечелил битката за домакинството- каква изненада само!
По-интересното е друго: че една твърде важна част от света, именно онази, с която България официално е съюзник, се споменава вече някак в графата „ и други” по отношение на евентуалното присъствие. Смелата заявка в единия официоз, който през ноември обещава на конференцията да се появят лидериТЕ на САЩ, ЕС, Азия и Африка ( именно в тази градация), вече е прекроена в точно обратния ред. И без илюзии за лидериТЕ, а само за „представители на САЩ и ЕС и международни финансови институции”.
Представителят на САЩ, заместник-държавният секретар на САЩ Уйлям Бърнс, да напомня, е поучил съответната покана на 30 септември в Ню Йорк от премиера Станишев. Поради липса на реакция ( камо ли съгласие) , Станишев беше цитиран да изразява надежда за американското участие. До днес тази надежда не е оправдана с нищо.
Точно обратното, същият ден, на същия форум в Общото събрание на ООН, българският министър-председател е получил уверенията на руския външен министър Сергей Лавров за подкрепата на Кремъл. „Новината” в развитие, която официозът ни съобщава, че премиерът Путин ще участва в конференцията в Пловдив, е „нова” само в частта си, че София няма да е домакин в буквалния смисъл на думата ( истинският домакин ще пристигне от Москва).
А, да: най-случайно по същото време едни независими от централната власт български другари от Велико Търново ще го повишат в чин доктор хонорис кауза. Какво щастливо съвпадение!
Тепърва предстои да видим как „постресналата” се от големия успех на организаторите ( разбирай, Г.Първанов) Европа ще се отърси от възбудата на духовете си (т.е. от ревност към гениалния ход на българските власти), предизвикана от самата идея да бъде свикана въпросната конференция в нашата новоприета малка държава. Но няма страшно, както подчертава в. „Труд”: „Путин – на линия”.
Но и около него май не всичко е толкова сигурно. Защото в дописката си официозът говори с условности по отношение на възможността „големите лъвове” от Каспийския басейн и Близкия изток да седнат с Путин на една маса за преговори. Ако това се случело, тогава държавното ни ръководство ще може да се гордее, „че е направило голяма крачка към целта, за която твърди, че работи от години – диверсификацията на енергийните източници”.
То бива радост от успехите в аванс, бива подмазвачество към хипотетичния подвиг на властта и замазване на истината за раболепието пред руските монополисти, но чак толкова не бива дори и за пред претръпнала публика като българската!
Иво Инджев