Прошката е мечът, който разсича робските вериги на омразата и злобата
Прошката е най-голямата християнска добродетел. Иисус казва, че Бог ще прости всичките ни грехове, стига да се обърнем към Него, но преди това трябва да простим греховете на онези хора, сред които живеем.
Спасителят изисква настойчиво от нас да овладеем тази добродетел. Той знае, че прошката е нещо много трудно за всеки човек. Законът за прошката не е човешки закон, а Божи закон и затова ние грешниците си мислим, че е трудно изпълним.
Всеопрощението е чисто християнско явление то е плод само на христовата любов. То се основава на любовта към ближния и към врага, който ни е причинил зло, който ни е наскърбил и огорчил. Истинското християнско сърце не може да таи в себе си злоба, злопаметство или отмъщение.
Светото Евангелие ни учи “Простете и простени ще бъдете” (Лука 6:37).
Да простиш от сърце без всякакви уговорки, условия, резерви е много трудно дело, защото гордостта и егоизмът са пуснали дълбоки корени у нас, а за да ги победим се иска голяма нравствена мощ.
Да поискаш прошката е много по-трудно, отколкото ти сам да дадеш прошка. Християнинът трябва да знае, че благословен е онзи, който пристъпи пръв. Всеки път, когато се срещнем с някой, който ни е обидил или направил зло, Бог като че застава между нас и пита “А сега как ще постъпиш?” Той не ни заповядва, а ни предлага доброволно да решим да
поискаме прошка или не. Когато болните намиращи се в умопомрачение нанасят удари или обиди на лекарите те не ги мразят, а милеят за тях и се стараят да ги излекуват, защото знаят, че постъпките им се дължат на болестта им. Така и ние трябва да съжалим този, който злослови против нас да му простим. Трябва да отговорим на злото, но не както ни учи старозаветния закон “Око за око, зъб за зъб” (Изх. 21: 24).Този закон е близък до сърцето на много християни. Те уж приемат препоръките на Светото Евангелие за обич и за прошка, но на дело не изпълняват нито една малка частица от него, затова ако искаме да се наречем чада Божии и да носим достойно името християни трябва да бъдем винаги готови да простим.
Господ Иисус Христос ни учи “Ако брат ти сгреши против тебе, иди и го изобличи на саме, ако те послуша спечелил си своя брат, ако не те послуша вземи със себе си още един или двама свидетели. Ако не послуша и тях обади го на църквата, ако и църквата не послуша отнасяй се с него като с езичник или митар”. (Мат. 18:15)
Оскърбил те е някой, похулил те е искай да се примириш с него. Ако той остане глух на искането ти, то ти му прости в сърцето си.
Искам да ви разкажа два случая как са постъпили свети отци, когато са ги похулили.
Веднъж св. Василий Велики трябвало да посрещне император Юлиян, но житото в града било свършило и затова приготвили ечемична погача. Императорът вместо да им благодари и да съжали, че хорицата са останали без едно житно зрънце се ядосал много и накарал светият отец да отиде и да му донесе наръч сено, за да се подиграе с него. Св. Василий изпълнил заповедта на императора, без да каже нито дума и вместо да му се обиди той се молил за него всеки ден.
Другата случка е със св. Тихон Задонски. Св. Отец бил поканен на гости. Там имало много големци. Започва спор между гостите и св. Тихон надвил един от големците. Големецът се почуствал унижен, ядосал се станал и удря с една бутилка по главата св. Тихон. Той не само не се разсърдил, но става и се покланя на големеца, иска му прошка, че е станал причина да го въведе в този голям грях. Големецът бил съсипан пада в нозете на св. Тихон и със сълзи на очи му поисква прошка.
Ето какви велики свети отци са искали прошка, защо и ние да не можем да поискаме прошка. Днес почти е забравена прошката. Много често хора, които живеят под един покрив не се поглеждат и ръмжат един срещу друг. Често чуваме за караници между свекърва и снаха. Свекървата казва “Ами тя е по-млада нека първа ми поиска прошка”, а често снахата плаче ”Аз и поисках прошка, но тя ми обърна гръб, какво повече да направя…”
Много често гневът има свойството да се спотаява. Той е отровният извор на злопаметността.
Нека се размислим и си спомним кои наши близки са ни обидили, а ние кой сме обидили и дали сме си искали прошка след това. Да не забравяме, че ако в душата ни се е запазила утайка от злоба и омраза към когото и да било Бог не може да приеме молитвите ни. Затова толкова често в църквата чуваме “ С мир на Господа да се помолим. ”. Това значи да се молим с мир в душата си, да бъдем в мир с близките си.
Ние всеки ден се молим с господната молитва”Отче наш”. Казваме “и прости нам дълговете както и ние прощаваме на длъжниците си. ” С тези думи поемаме задължение да простим на всички, които са прегрешили против нас.
Всекидневният ни живот е пълен с грешки. Твърде често обичаме да клеветим ближните си и да изкарваме себе си по-добри от тях. Нека не мислим, че обидата е нещо дребно. Ако прощаваме на ближните си нямаше да им даваме повод да ни мразят и светът би бил съвсем друг. Нямаше да има побоища, караници, съдилища и затвори.
Нека да простим от сърце на всички, които са ни обидили както и Иисус Христос на кръста прости на убийците Си (Лука 23:34), както и свети архидякон Стефан прости на своите мъченици (Деян 7:60) и както св. Серафим Саровски не само прости на онези, които го пребиха до смърт, но се яви в съда като техен защитник.
Господ е винаги пред нас затова нека пред него си подадем ръце и да кажем: « Господи прости ни и ни помогни да надделеем себе си и злото в нас за да простим на всички още днес и със спокойна съвест и ние да намерим опрощение от Тебе Нашият Небесен Отец!» Амин!
Милена Йоцова
http://www.hrampreobrajenie.org