« Върни се назад Публикувано на 11.06.2017 / 11:29

ПРОЧЕТЕТЕ „ПОЛИТИЧЕСКА ОРДА“ НА ТОШО ТОШЕВ! И НЕ САМО ЗАРАДИ МАРКО ОРИСОВ, МИНЗУХАРОВ И ПАРТИЯ „ЕРБАБ“. А ЗАЩОТО СТРЕЛЕЦ НЯМА КАК ДА НАПИШЕ НЕЧЕСТНА КНИГА.

тошо тошев„...Боксьора го убиха… Три пъти го убивали в една нощ… Партийците от ЕРБАБ се случили бдителни и защото идело рече за опитен и силен техен другар, информирали Боса. Големият Бос, само той можело да решава, когато се случело престъпление срещу устава… Докрай – за разплата и назидание. Независимо, че партията ЕРБАБ била срещу смъртното наказание, така както е в демократична Европа. Такава била партийната линия! Защото нейният Бос говорел на НАТО и Европейски съюз. Това обаче не важело за джунглата, в която тя разчиствала път, за да тръгне след нея и по същия път цялата нация…

…партията на Марко Орисов бе регистрирана: Европейско Развитие и Благоденствие – Алтернатива за България /ЕРБАБ/. На Мензо Минзахуров се падна отговорната чест да навлезе в нов етап на развитие. И така, отведнъж той стана доцент по партийно развитие…

…Президентът Панчо Манев: Българският народ… Той не става, този народ… За какво точно не става? Не става за революция! И за църква не става. Той е хрисим и мек… този народ… Става единствено за водач… Но не философ като мен. А мъжага!… Не иска човек с толкова книги. Иска някой само една книга да е прочел… Да е силен и як този водач, да говори просто и сам да е прост! Не искам да кажа да е глупав…- уточни Манев – Да е прост!…

…Наложи му се среща с министър – председателя – по това време постът се заемаше от Милен Боголюбов. Да, същият Боголюбов, авторът от „Работническо дело“, който малко след удара като дописник бе изхвърчал до министър в ликвидаторското правителство. А вече бе прескочил и най-високата летва в държавата…
– Не забравяй, че аз съм министър – председател все пак! – извисяваше тенора си Боголюбов.
– А ти не забравяй, че си ми десетият министър – председател! – не се даваше баритонът на Бранимир…

…– Твърдиш, че живееш единствено от заплатата си, но само за костюма ти, изглежда, два месеца си бил на хляб и вода? Как става това?
Краткият отговор може да съобщи още сега: чрез неупотребяваната прец соца майсторска дума – приватизация. Нещо като обърната с хастара навън националицзация“.

Книгата е „Политическа орда“. Автор – Тошо Тошев. Издателството – „Ентусиаст“.
Няма никакъв начин, съвсем никакъв, да не припознаете в Марко Орисов – Бойко Борисов, в Мензо Минзахуров – Цветан Цветанов, в Панчо Манев – Желью Желев, в Милен Боголюбов – Иван Костов… И още, и още…

Самият автор Тошо Тошев казва за книгата си:
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка…
Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, да бъдем наясно, става дума не за годините демокрация, а за прехода, трудния преход към нея.
Много от действията в моята книга са не само реални, но те са и принципно верни и точни. Те са толкова верни и точни, че приличат на измислени. И въпреки риска житейската да смаже художествената правда, аз не искам да се лиша от тях.
Това е положението, читателю! Добре, че поне има любов.“

Когато прочетете романа на Тошо Тошев „Политическа орда“, ще съзрете онова, което е избъхтал с целия си живот всеки обречен да бъде истински журналист – че действията, които не само са реални, но са и принципно верни и точни, са толкова верни и точни, че винаги приличат на измислица.
В държавата, в която стана традиция измислицата да е истина, истината в книгата на Тошо Тошев уж е „измислица“.
„Политическа орда“ е честен роман, защото го е написал Стрелец. И какъвто и да е във вашите очи Тошо Тошев, той няма как да избяга от Стрелеца в себе си, а когато Стрелецът започне да пише книга, тя няма как да не е честна.
Това е тъжна книга, защото само тъгата извисява. Книга за самотата, която е висш пилотаж за отдадения на журналистиката, който „един ден просто откри, че е забравил да си отбелязва годините“.

Това е роман, който чупи огледалото, в който всеки от нас се оглежда. И ни порязва онази болка, която е задължена да ни събуди, или поне да събуди някои от нас, от „този хрисим и мек народ“.

Веселина Томова

 

«