Проф. Цачевски: Лихачовски и Катя Евро искаха да купят резиденцията и ми предлагаха комисионна
Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София.. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. От 2007 г. е гост-професор в Хелзинкския университет. Специализирал е в Белгия, Русия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003 – 2006 г.е посланик на България във Финландия, а през 2004 – 2006 г. и в Естония. След приключването на посланическия мандат в Хелзинки е удостоен с високия финландски орден „Гвардейски кръст” за приноса му в развитието на българо-финландските отношения.
– Проф. Цачевски, поводът за този разговор естествено, е вашата излязла наскоро книга „Зад фасадата на българската дипломация”. Заглавието подсказва, че тя няма да има одобрението на хората от кариерата. Всъщност какво искате да кажете с нея?
– Бях посланик във Финландия и Естония във важен период, бих казъл исторически, за България – края на процеса на присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз. В този процес важна роля играеше Финландия – през 1999 г., когато започнахме преговорите, тя бе ротационен председател на ЕС. През втората половина на 2006 тя отново беше ротационен председател и това съвпадна с прключването на присъединителната процедура. Естония също беше интересна страна за нас – вече член на ЕС, в нейно лице имахме активен съмишленик.
Първата част от книгата е свързана с реализирането на тези стратегически цели във външната политика на България и моята дейност, като посланик в тази насока, а и за развитието на двустранните отношения България – Финландия. Аз отидох там в момент, в който повече от 2 години нямаше посланик и имаше необходимост от едно динаминизиране на отношенията с тази страна. На Естония станах посланик година по-късно, след едно решение тя да премине към мисията в Хелзинки. В книгата освен срещите, разговорите с дипломатите от тези страни, съм отделил и място и на моя стил на работа. Посолството се отвори и за българите във Финландия и за финландците, естонците. За три години съм изпратил над 1000 информации, посветени на различни аспекти на развитието на тези страни. Като съвместими с България по население, територия, считах че, техният опит е по-полезен, отколкото този на големите страни, с друг опит и ресурси.
– И дотук с фасадата?
– Ако доброто, което съм извършил би могло да се нарече фасада. В книгата подробно съм описал условията, в които съм работил – изключително трудни за мен, поради сблъсъка ми с администрацията на външно министерство. В резултат на невероятна клеветническа кампания и лъжливи обвинения. За мен, от българска страна, се говореше само негативно. Вестник „Монитор” публикува куп клеветнически статии. И то в същото време, когато много нещо съм направил за България и с което се гордея. Никой от хората, които стояха зад клеветническата кампания, не осъзнаха, че всички лъжи, доноси срещу мен засягат пряко лицето на България. Има едно широко разбиране на българите, че властта е едва ли не синоним на корупция и съвсем съзнателно бях включен в контекста на това. Така че книгата ми е опит още веднъж да покажа истината. Не да се оправдая, не да реабилитирам истината, защото истината не се реабилитира, тя е една. Самата Финландия никога не е имала каквото и да е обвинение за някоя дейност, която аз да съм извършил извън дипломатическия статут.
– И финландското правителство накрая ви награди?
– Да, с една от най-престижните награди – Гвардейски кръст. Нещо повече, бях поканен, като гост лектор – професор в Хелзинския университет да чета лекции по външна политика на Балканите и на България. Аз съм първият българин, който в областт на международните отношения е поканен в този университет. Финландия е страна, лидер в развитието на демокрацията, правова държава и дейността ми бе оценена по достойнство. Финландските власти никога не са имали каквито и да е обвинения срещу мен, независимо от всичката кал, която се изсипа отгоре ми.
– Откъде тръгна всичко?
– Моето назначение за посланик стана по препоръката на Ахмед Доган, с когото никога не съм имал близки, лични, партийни и т.н отношения. Имал съм няколко разговора с него и то преди да замина за Финландия. След това никога и по никакъв повод не съм бил в структурите на ДПС, не съм бил протежиран. Доган прояви интерес към мои публикации, анализи и вероятно съм го впечатлил с тях, за да отправи подобна покана. Съгласието ми да стана посланик не беше придружено с поемането на какъвто и да е ангажимент от моя страна. Когато поех посолството, то беше в пълна разруха – хаос в използването на жилищния фонд, хаос в документацията, пълно безхаберие и безстопанственост. Шокиран, веднага поисках ревизия. И стана една. Не е за приказка. Отказ от служители да работят, и то най-напред от консула. Естествено веднага реагирах – картината беше недопустима за едно посолство. Противопоставих се на цялата неразбория и противодействието на засегнатите бе да бъда дискредитиран.
– И все пак кой беше в дъното на действията срещу Вас?
– Администрацията на Външно министерство и ДПС.
– Защо ДПС? Нали бяхте, така да се каже от тяхната квота?
– Връзката с ДПС се нарича Сабрие Сапунджиева, тогава съветник по политическите въпроси на президента Георги Първанов, сега зам.министър в Министерството на правосъдието. В разговор с мен, когато поех поста, тя сподели, че дъщеря й – Ана има желание да работи в чужбина, че владеела езици, имала съответните документи и т.н. Дадох съгласие за секретарка в посолството, но от „Кадри” на МВнР тогава се противопоставиха, т.к. не отговаря на условията. Тогава въпросът за езиците все още не беше поставен, но г-жа Сабрие Сапунджиева твърдеше, че дъщеря и е завършила курс по английски, имала 9 месечен стаж в Консулството на България в Мадрид, била с добра квалификация, високи оценки, което за секретарка беше задоволително. Но разбирате, едно е аз да дам съгласие, друго е от Външно министерство да я назначат. Там има атестационна комисия, цяла процедура. След време констатирах, че съм бил тотално излъган. После апетитът нарастна, претенциите станаха за консулската служба. Тогава външен министър беше Соломон Паси. Видях се в чудо, но реших да й дам възможност. Тъй като е срамно да се работи в консулската служба с преводач, предложих и да изкара курс по английски. След една година майка й предложи, това вероятно вече беше уредено Ана Сапунджиева да работи като консул с дипломатически статут. Ето, оттук дойде конфликтът със Сабрие Сапунджиева, респективно с ДПС. Сигурно коментарите са били от този род – „уж е предложен от ДПС, а той как се отнася с нашите кадри”. Единственото, което съм искал кадрите в посолството да отговарят на условията – всеки един от нас там представлява България. Но… какво да се прави? Оказа се, че Ана не владее английски и затова често отсъстваше от мероприятия, беше й невъзможно да комуникира с хората. Но това не и попречи на апетита за ръст в служебната стълбица. Феим Чаушев, зам. министър във Външно министерство и Емел Етем, вицепремиер предложиха да повиша дипломатическия ранг на Ана Сапунджиева. Желанието на Емел Етем ми бе предадено тогава от съветника на президента Николай Слатински. Ако не се съглася Чаушев намекна, че ще имам работа с майка й, тоест готви си куфарите. Това беше последният тест за мен да покажа, че трябва да се съобразявам с правилата на играта.
Тогава вътрешно взех решение да напусна, но след ратификацията, за която много работих. Освен Ана Сапунджиева, в посолството беше назначен на работа и съпруга й, като чистач.
– Как се стигна от алкохолната афера?
– Ами след като не се получи желания ефект с клюките и нервите ми издържаха, се спретна и тази афера. Бил съм продал над 1500 бутилки алкохол. Купил ли, продал ли, това беше недостойна кампания. Всички, и колеги от другите посолства знаеха, че не пия. Във Финландия има държавен монопол върху алкохола, и кой би се осмелил да търгува, още повече посланик? Там за всяка покупка на алкохол се иска разрешение от Финландското външно министерство.
– Всъщност, не си спомням точно как беше, бяхте осигурили известно количество за нуждите на посолството ли?
– Да, за приеми, празници, подаръци по повод – сто бутилки. И още сто бяха подарени на посолството от Винпром „Търговище”, тя бяха останали от организираната презентация на български вина във Финландия за която им съдействахме.
– А каква е историята с доносите?
– Това беше част от кампанията, доносникът е Милен Лихачовски, живеещ от 10-на години във Финландия. Най-смехотворното беше, че се появи няколко пъти в посолството с нелепи предложения. Придружаваше го 20 години по-възрастната от него Катя Евро. Твърде натрапчиво търсеха близост с мен. Настойчиво ме увещаваха да купят резиденцията, като в замяна ми предлагаха огромна комисионна. Резиденцията струваше 2 млн. евро. Питах се откъде могат да имат толкова много пари?
– За всичко това знаеше ли се в България?
– Естествено. Тук са идвали на посещение Георги Първанов, и Симеон Сакскобурготски, и Сергей Станишев, и Ивайло Калфин.
Освен това бях обвинен и в финансови нарушения, независимо че бях поискал и втора ревизия след година и половина. Имаше такива, но тя бяха на финансистката Светозара Костова, която впоследствие отиде в мисията в Любляна и там се прояви по абсолютно същия начин. По случая изпратих материали в Главна прокуратура, след като във Външно министерство не обърнаха внимание на сигналите ми. По случая е образувано досъдебно производство и Костова ще бъде изправена пред съда.
– Всъщност отзоваха ли Ви, каква беше процедурата?
– По искане на Ивайло Калфин прекратиха мандата ми един месец преди края. И тъй като по закон трябваше да има едномесечно предупреждение (а нямаше такова) документите им бяха приготвени в смисъл „по мое желание”. Отказах да ги подпиша. Подписът ми означаваше да призная вина каквато нямах.
И до днес трудовата ми книжка не е върната. Къде е не е ясно, и аз не мога да започна работа тук в България.
За Ана Сапунджиева и съпруга, които напуснаха посолството без да уведомят някого и разстроиха работата в консулството в напрегнат период намериха приемлив мотив за освобождаване по собствено желание, въпреки нарушението. Такова нещо – своеволно да напуснеш мисията и да си се прибереш до България, никъде по света го няма.
– Извиниха ли ви се?
– Никой, освен Симеон Сакскобурготски. В лично писмо до мен изрази съжалението си и ме увери, че никога не е повярвал на тази история.
Познат от Външно ми сподели, че Ивайло Калфин е казал, че е бил подведен. Подведен – това не е достатъчно, като признание. Чакам публично извинение.
– Отвратен ли сте от политиката? Как се чувствате?
– Двуяко. От една страна, съм горд, че съм работил за страната си в изключителен период, при извънредно трудни условия.
Финландия е страна, исторически свързана с България от Освободителната война. Инициирах ремонт на паметника на финландските войни в Горни Дъбник.
От друга страна едва издържах. Бях психически репресиран и то не само аз, а и семейството ми. Защо? Защото не участвах в служебни и финансови злоупотреби, не исках да работя с некомпетентни кадри.
Морално мъжество се иска от хората, които участваха в тази лошо скроена, нелепа история, да признаят това. Искам да кажа следното: да се нарече скандална книгата ми е олекотяване на проблемите ми. Тя е изобличаваща!
– Бихме ли могли да наречем вашата история частен случай?
– Вероятно, но той е много симптоматичен.
Соня Сиромахова