ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: ОПАСЯВАМ СЕ ДАЛИ РУМЕН РАДЕВ МОЖЕ ДА СЕ ЕМАНЦИПИРА ОТ ТРИТЕ ЖЕНИ ОКОЛО НЕГО И ДА ПОКАЖЕ НА ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАМИРА

– Преди година вие точно прогнозирахте, че Лютви Местан е „пътник“ от ДПС, донякъде познахте и слизането на Бойко Борисов от върха. Смятате ли, че на предстоящите предсрочни избори тенденцията на спускане при ГЕРБ ще продължи?

– Убеден съм, че ГЕРБ ще продължи да губи подкрепа, но не съм толкова сигурен, че БСП ще съумее да се възползва, макар че оттеглянето на Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин от ръководството на АБВ ще осигури допълнително разширяване на влиянието на „Позитано“ 20 върху т.нар. „ляв електорат“. Към момента изглежда силите са изравнени и това пролича особено ясно на президентските избори. Впрочем едни 800 хиляди независими и безпартийни български граждани осигуриха безпрецедентната победа на генерал Румен Радев, но не смятам, че те могат да бъдат привлечени от съществуващите до момента партийни субекти.

– Изглежда логично в това тревожно време на заплахи отвън популизмът да набира сили и формации като Патриотичния фронт да излизат напред. Как виждате ДПС в един бъдещ парламент при подчертаната позиция дори на бившите им партньори – като БСП, да се отнасят скептично към подобно сътрудничество?

– Въобще не съм склонен да определям като „популистки“ политическите движения в Европа, които се стремят към запазване на националната идентичност и независимост на своите държави в противовес на свръхцентализирането на ЕС. Дори мога да кажа, че това са формациите на бъдещето, докато ЕНП и ПЕС не са нито десни, нито леви образувания – те и техните членове като ГЕРБ и БСП в България са партии на съществуващото в момента европейско статукво. За съжаление Патриотичният фронт е една побългарена версия на тези мащабни настроения в Европа – хем иска ЕС, хем говори за национално достойнство. Що се отнася до ДПС, от „Позитано“ 20 би трябвало да си признаят откровено, че без ДПС те просто нямаше как да управляват след Жан Виденов – това е голата истина. Значи можем да управляваме с ДПС, но като загубим избори, то ДПС ни е виновно?! Такава позиция е абсурдна и некоректна.

– Според мнозина наблюдатели ДПС е покровителствана от Кремъл, а партията на Местан – от Анкара. Русия и Турция обаче стоплиха отношенията си и имат общи интереси. Как ще се отрази това на отношенията между ДПС и ДОСТ?

– Тези „мнозина наблюдатели“ въобще нямат представа за начина, по който се ръководи и действа ДПС. А това, че е покровителствано от Кремъл, е поредната идеологическа конструкция, която няма нищо общо с фактите. ДПС се ръководи и действа чрез решенията на Ахмед Доган, които до този момент, през всичките 27 години, са били адекватни на българските национални интереси. Що се отнася до ДОСТ, то намесата на Анкара беше повече от очевидна и аз не виждам абсолютно никакви шансове тази партия да пробие в България, още по-малко пък да има някакво сътрудничество с ДПС – това просто е невъзможно.

– Виждате ли опасност днес за промяна на евроатлантическия избор на България след избора на Румен Радев за президент?

– Не знам защо такава промяна трябва да бъде определяна като „опасност“, още повече че новата администрация на 45-тия американски президент Доналд Тръмп за първи път в модерната история на САЩ не определя Русия като заплаха! Ще се окаже ли, че ние, българите, сме го-големи ястреби от американците в отношението към Русия? Вижте какво, НАТО и ЕС в едно обозримо бъдеще или ще се разпаднат, или ще придобият съвършено различен от досегашния вид. И един далновиден политик, какъвто се надявам да бъде генерал Румен Радев, трябва да подготвя страната за това бъдеще. Моите опасения за президента Радев са съвършено други – дали и доколко може да се еманципира от трите жени около него, имам предвид неговата собствена съпруга, Корнелия Нинова и Илияна Йотова. Надявам се да бъде мъж на място и да покаже на всяка една от тях къде трябва да се намират.

– Сегашната криза в Европа, която поне външно изглежда все по-объркана в невъзможността си да се справи с външните заплахи, очевидно ще има два пътя – на консолидация или напускане и на други държави от ЕС, подобно на Великобритания. Коя тенденция според вас ще надделее?

– Струва ми се, че вече отговорих на този въпрос… Вижте, Европейският съюз не може да съществува като Европейски съединени щати, защото европейските нации и държави са се образували по съвършено различен начин от американската. Още Раймон Арон предупреждаваше, че не може да има такова обединяващо понятие „европейски гражданин“, защото то няма своя традиционен исторически и културен еквивалент. Ето защо очаквам и други държави да последват примера на Великобритания, и можем да се окажем в ситуацията на оня виц, че на края България и Румъния ще останат единствените членки на ЕС.

– На хоризонта се очертава нещо неясно – светът се променя буквално пред очите ни? Защо се ускори толкова видимо времето? Кои са основните причини – ИДИЛ, новите комуникации, амбициите на великите сили, краят на дипломацията, както смятат някои анализатори?

– Вярно е, че времето днес тече по различен начин от това в минали исторически ситуации. Например векове наред са били нужни, за да се разбере, че светът не може да бъде еднополюсен и под властта на Римската империя. Днес, за някакви си 26 години стана ясно, че глобалната власт на САЩ просто рухна, и то без сериозни военни действия. Западът трябва най-после да научи този урок, че не може непрекъснато да възпроизвежда претенцията си за световна хегемония, която впрочем е носила единствено беди, разрушения и милиони човешки жертви. Многополюсният свят ще бъде далеч по-подреден, макар че това най-вероятно ще означава постепенното превръщане на европейската цивилизация в едно повече или по-малко ненужно западно кътче на света. За да не се случи това и да запази достойнството си, западната цивилизация ще трябва час по-скоро да осъзнае бъдещите реалности и да предприема адекватни политически действия. Що се отнася до дипломацията, тя е толкова стара, колкото е и самоосъзнаващото се човечество, така че тя ще изчезне тогава, когато няма да го има самото човечество.

– Как виждате 2017 година? Кой би бил според вас най-добрият вариант? А най-лошият?

– Много трудни въпроси, но ми се струва, че се разминахме с най-лошия вариант, тъй като Хилъри Клинтън загуби президентските избори в САЩ. Най-добрият и заедно с това очакван вариант е нормализирането на отношенията между САЩ и Русия, и нормализирането на взаимодействията между Русия и европейските страни. Дано това бъде основата за реализацията на старата идея, че всъщност европейското пространство е от Ла Манша до Владивосток. Тази реализация минава през президентските избори във Франция и парламентарните в Германия и Италия. Убеден съм, че още един атентат като този преди дни в Берлин ще означава край на политическата кариера на Ангела Меркел, докато почти еднаквите позиции на Франсоа Фийон и на Марин льо Пен във Франция ще означа драматично преобразуване на френската политика.

Що се отнася до България, искрено се надявам, както казах и в едно интервю два дни след избора му, че генерал Румен Радев може да се превърне в българския генерал Шарл де Гол. Бъдещето на България не са НАТО и Европейският съюз, които драматично се разпадат пред очите ни, но това бъдеще не е и Евразийският съюз. Бъдещето на България е в нейното ситуиране като свободна, независима и неутрална държава, чрез което българският народ и българските политици най-после да осъзнаят своята собствена отговорност за собствената си държава, а не непрекъснато да я пришиват към силните на деня външни фактори. Докато това не се разбере, няма как да има национален просперитет, национално достойнство и национално самочувствие.

Рени Нешкова

www.transmedia.bg