ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: БОРИСОВ ЩЕ ЖЕРТВА ВСИЧКО И ВСЕКИ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ. ДНЕШНИТЕ „КОТАРАЦИ“ НА БОРИСОВ КАКВО СА – ОБРЪЧИ ИЛИ КВАДРАТИ?

От години твърдя, че върхът на политическата шизофрения в България е едноличната диктатура на Бойко Методиев Борисов, лице, което съгласно изтеклите в Уикилийкс грами на посланика на САЩ в България е дефинирано като бандит, свързан със силовите групировки в страната от 90-те години на ХХ век, по-конкретно със СИК.

Едно лице, което янките определят като твърде склонно да сътрудничи безпрекословно, тоест да предава националните интереси на България с оглед личното си физическо оцеляване. Искам да кажа, че днешните политически процеси в страната минават единствено през мисленето на Борисов, което е свързано само с неговото индивидуално бъдеще, а то няма нищо общо със стратегическите интереси на държавата. В този смисъл Борисов може да бламира онова недоразумение, наречено не знам защо „президент“ на страната, само и само да запази политическата власт, без която Бате Бойко е твърде уязвим както от бившите му приятели от ъндърграунда, така и от редица политически фактори както в България, така и отвън. Що се отнася до сравнението „стабилност – блато“, то мога да кажа, че стабилността на днешното българско политическо блато се свежда до това, че и камък да хвърлиш в него, то нищо няма да се разпръска.

Тези въпроси са следствие от уникално глупавия начин, по който разсъждават т.нар. „български политици“, които уникално простите български журналисти възпроизвеждат без да се замислят върху реалността.

Първо, самото народонаселение в България, а и онези глупаци от т.нар. „политически елит“, не са наясно какво е това нещо „българска нация“. Самият факт, че дори за българските граждани се говори като за българи, издава трогателното невежество и на политиците, и на журналистите. Извинявайте, но български граждани, а не българи, са представители на няколко етнически общности, които населяват тази територия, не държава. Второ, ако сме наясно с първото, то би трябвало да се попитаме кои български граждани – живеещи в страната или извън нея, би трябвало да участват в политическия процес тук. Очевидно е, че „политическият елит“ се страхува от българските граждани в Турция, които не са етнически българи, а са етнически турци, но пък приема, че българските граждани, живеещи на запад, които са и етнически българи, трябва да гласуват. Впрочем, цялата тази българска идиотия е следствие както от факта, че няма разбиране за измеренията на българската нация, така и от мисленето на партиите, за които хоризонтът е единствено до следващите избори – поради това те не могат да формулират нито стратегически български интерес, нито адекватно политическо поведение.

Политиците, и журналистите, и анализаторите тотално не са наясно за какво става дума и зомбират народонаселението.

Вижте какво, от 1990 год. следя изборния процес и дори съм участвал като имиджмейкър в 16 предизборни кампании, и мога да ви кажа, че с всички гласове от чужбина – от Турция, от Европа, САЩ и т.н., в парламента на България са влизали от 4 до 6 депутати – хубаво е, че преди няколко дни и колегата от Университета доц. Димитър Димитров направи тази справка в една блестяща статия в „24 часа“. Вие представяте ли си – от 4 до 6 депутати във всеки един български парламент с гласовете на избирателите-български граждани от чужбина, извън страната?! Ами това е ала-бала, тоест с гласовете на българските граждани извън страната не се решава нищо и по никакъв начин за политическата ситуация в страната. Ето защо, за мен единствено правилното решение е на избори да могат да гласуват само български граждани, живеещи на територията на Република България и никакви изборни секции в чужбина. Такава е практиката в Германия, например, а аз не знам някой да оспори демокрацията в Германия. Нали ви казвам – българските партии целят не националния интерес, а ако могат да спечелят някой и друг глас повече за предстоящите избори. Проблемът е, че цялата тази глупост се маскира зад мантрата „демокрация“, а иначе реалността е твърде гнусна.

„Патриотичният фронт“ е едно политическо недоносче, което целеше единствено пребиваването на негови хора в българския парламент.

Питам ги – ако са толкова големи патриоти, защо не бяха истински такива, предлагайки това, което казах – никакво гласуване на български граждани, които не живеят на територията на Република България? Както всеки български гражданин, живеещ тук, аз също имам много роднини и приятели, които живеят в чужбина – моите са най-вече в Канада. Но те са откровени и ми казват, че самите те не се чувстват комфортно и не гласуват на български избори, защото не искат да влияят на процесите в страната, тъй като не ги познават така, както ги чувстват нашите хора тук, в държавата. Ето това е честната позиция, а не глупавите дебати за уж нарушени демократични права.

Не ГЕРБ, а лицето Бойко Методиев Борисов – той може да направи всякакви салтоморталета, за да си осигури личното оцеляване. И аз се питам – толкова безмозъчни хора ли са всички в ГЕРБ, за да не прозрят простата истина, че Царят им е гол, че Борисов ще жертва всичко и всеки, за да оцелее? И тъкмо поради тази логика на съществуване на ГЕРБ, преди време предрекох политическия край на Бойко Борисов – просто не можеш да съществуваш толкова дълго време в политиката, ако единствената ти цел е да се спасиш било от Сретан Йосич, било от Делян Пеевски или всеки един или друг, когото в годините си предавал. В крайна сметка след като си предавал, значи и ти ще бъдеш предаден!

Просто в т.нар. „демокрация“ олигархичните кръгове са тези, които реално управляват, но за да не общуват пряко с народа, те си създават т.нар. „партийни елити“, тоест партиите в „демокрацията“ обслужват преди всичко интересите на един или друг олигархичен кръг, прословутите „обръчи от фирми“, за които каза Ахмед Доган преди 11 години, но цялата българска простотия се съсредоточи върху обръчите на ДПС. Ами, да питам, днешните „Котараци“ на Бойко Методиев Борисов какво са – обръчи или квадрати? Ами приятелските кръгове около БСП? Ами Военно-промишленият комплекс на САЩ какво е – обръчи или квадрати? Истината е, че мантрите около „демокрацията“ целят да прикрият действителността, факта, че тези олигархични кръгове нямат спирка пред стремежите си за повече и повече печалби, докато в същото време огромните маси от хора са принудени да се грижат единствено за собственото си оцеляване. Това навремето се наричаше капитализъм и експлоатация, които са по-точните термини, а не масовата фантазия, наречена „демокрация“.

Нормално е първата политическа сила, в случая ГЕРБ, да обяви първа своята кандидатура за президент. Впрочем, това не се случва, защото все още Бойко Методиев Борисов се двоуми какво да прави, пак с оглед собственото му оцеляване.

Иначе е вярно това, че тези президентски избори ще са решаващи за почти всички днешни партийни играчи, а в известен смисъл и за бъдещето на страната. Лично аз се надявам, че ще има обединение на всички нормални хора в България, които ще имат възможност да гласуват за един нормален кандидат за президент, кандидат, който ще държи на една външно-политическа равнопоставеност, която задължително трябва да включва Русия като български стратегически партньор. Тук противопоставянето „русофили-русофоби“ няма абсолютно никакъв смисъл, защото става дума за бъдещето на България. Нека да се опитаме да си представим едно бъдеще след няколко години при евентуален разпад на Европейския съюз и НАТО – какво ще прави България в такава ситуация? Разбирам, че този мой въпрос може да предизвика усмивки, но по същия начин никой не си е представял разпада на Римската империя, на Германия на Хитлер и на Съветския блок – всички са си мислели, че те са вечни. Но животът ни учи, че вечни неща няма – смъртта е факт както в индивидуалния живот, така и в историята на империите.

Възможно е Бойко Борисов особено с оглед на неговата лична мотивация за участие в политиката – собственото му лично оцеляване. Още повече, че вече е ясно, че той говори едно сутринта, друго по обяд и твърде различно нещо вечерта.

Радан Кънев не стреля срещу държавния глава, а изпълнява американска поръчка, тъй като янките нервничат за това, че Бойко Методиев Борисов все още не издига тяхната кандидатура – на онзи политически лилипут Росен Плевнелиев. А Борисов не прави това, защото за първи път не е сигурен, че ще спечели тези избори, независимо дали той или Плевнелиев ще бъдат кандидатите на ГЕРБ за президент. Нали разбирате, че ако ГЕРБ загуби предстоящите президентски избори, то цялата тази измислена мутренско-милиционерска конструкция ще се срути, подобно на Кулите-Близнаци в Ню-Йорк на 11.09. – просто ще изчезнат като партия, а по места хората ще започнат лични саморазправи с всеки един управленец от ГЕРБ. От „Осанна“ до „Разпни го“ крачката е много лесна, особено в българската културна традиция.

Референдумите нищо няма да спасят, защото те няма да събудят българския народ. Извинете, но народ, който 500 години не е успял сам да си извоюва държавността, народ, който след това се е кланял последователно на Германия, на Съветския съюз, а сега на Брюксел и на Вашингтон, няма как да бъде друг, освен предателски, тоест народ, който нищо не е направил сам за собствената си история, настояще и бъдеще.

Иначе за депутатите е ясно – те и техните партии имат една-единствена цел – собственото си оцеляване, стратегия, която има основанията си в особеностите на българската национална психика. Основното в тази стратегия е личното оцеляване и никаква промисъл за общност и държава – тъкмо таза характеристика на българската национална психика е благодатната почва, върху която виреят всички партийни и политически идиоти не само през последните 26 години, но и в цялата история на България.

Проф. Людмил Георгиев