ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: БОРИСОВ И ПЪРВАНОВ СИ ПРИЛИЧАТ ПО ТОВА, ЧЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СЛАГАТ СВОЙ ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ ИМ ПАЗИ СТОЛА, И КОГАТО РЕШАТ, ЩЕ МОГАТ ДА СЕ ВЪРНАТ.
По време на първия мандат официално ДПС подкрепяше Петър Стоянов, но Ахмед Доган пусна заповед по структурите да се осигурят поне 100 000 гласа на Първанов. С тези гласове той отиде на балотаж и после стана президент на България първия път. Тук, разбира се, не трябва да забравяме и ролята на Симеон Сакскобургготски, който официално подкрепяше Петър Стоянов, но после каза, че няма да гласува. Така че поддръжниците на НДСВ бяха призовани да гласуват по съвест. Това означаваше, че Петър Стоянов е загубил. На втория мандат нещата се повториха, но далеч по-очевадно. Първанов получи 500 000 гласа от ДПС и лицемерието идва от там, че два пъти става президент с помощта на ДПС, а сега говори, че правителството било под диктата на ДПС. Има нещо нечистоплътно в цялата история.
– Проф. Георгиев, преди седмица комисията по досиетата публикува свое решение, от което става ясно, че в кабинета „Орешарски“ няма нито един агент на ДС. Този факт бе подминат от медиите, дали умишлено, дали пък поради ниската степен на обществена значимост?
– Според мен е умишлено. В цялата ченгесарска кампания, водена срещу кабинета „Орешарски“, очевидно няма как медиите да коментират надълго и нашироко, че няма нито един агент на ДС в българско правителство за пръв път от 25 години. Като казвам „кампания“, имам предвид всичко от протестите насам, включително през окупацията на Софийския университет, в това число и проекта Първанов, който е акция на старите кръгове „Монтерей“ и „Банкя“.
– Това е лицемерно, не мислите ли?
– Лицемерието е типична черта на бившите служби, на олигархичните кръгове и на свързаните с тях медии.
– Дори неправителствените организации, които иначе ратуват за лустрация на агентите на ДС, сега нищо не казаха.
– Неправителствените организации са естествени проводници на определени партийни интереси. Фундаментална заблуда е да смятаме, че те обслужват гражданското общество.
– Тези дни имаме заявка от един нов, но в действителност стар „играч“ за участие на политическата сцена. Беше ексхумиран проектът АБВ на президента Първанов.
– Въпросът ви има много аспекти. Аз продължавам да смятам, че онова, което направи БСП след 1989 г. под влияние на Александър Лилов, беше грешка, а именно да се удържи единството на партията на всяка цена. Навсякъде в бившия съветски блок комунистическите партии се разделиха вътрешно поне на две формации – комунистическа и социалдемократическа. Тези две линии нямаше как да съжителстват заедно. През изминалите 25 г. политическото пространство в България страда точно от това. Отсъства радикална лява формация, която да отстоява друга позиция в политическия живот. Опитът на БСП да съвместява много позиции очевидно не е успешен. Но парадоксалното в случая с АБВ се свежда до това, че е налице идея, претенция да се социалдемократизира и поевропейчи една формация, която има за председател президента на Партията на европейските социалисти. Това е фундаментално заблуждение, което издава истината за АБВ, а тя е обикновена борба за власт.
Аз смятам, че идеята за отделни листи за предстоящите европейски избори всъщност е подготовка за една по-далечна игра – бъдещите местни избори догодина и парламентарните избори, когато и да се случат те.
– Да, президентът Първанов обяви, че АБВ е готова да участва в избори 2 в 1, ако има такива през май.
– Желанието на Първанов издава един много провинциален манталитет, който е характерен за българските президенти. Говоря и за Жельо Желев, и за Петър Стоянов, които така и не можаха да разберат, че когато си бил президент, когато си бил национален глава, да слезеш на нивото на партийните противопоставяния след това е смешно. От друга страна обаче Първанов си дава сметка, предполагам и хората около него, че АБВ, каквото и да направи, няма да има сериозно участие в политическия живот на страната. Очевидна е идеята да се търси широка коалиция с ГЕРБ в следващия парламент, в следващото управление, за да се реализира една стара идея на олигархията, а и на тях двамата – на Борисов и Първанов.
– Но те отричат подобни намерения. И Първанов, и Калфин. А и Борисов. Нямаме никакви уговорки – казват.
– В психологически порядък тъкмо тези реакции са твърде показателни. Показателно беше как и Борисов, и Първанов като опарени казаха, че те не са се срещали, а ако са се срещали, то било по друг повод, говоря за заплахата от появата на тази флашка със записи. Те започнаха да се оправдават по начин, в който един психолог може да прозре лъжата в оправданията и истината, че действително има уговорка. Но пак казвам, че това е стара идея още от 2007-2008 г., когато се оказа, че проектът ГЕРБ може да работи. Това е идея на Първанов и Борисов за съвместно управление между ГЕРБ и БСП, и то по един много драматичен начин. След като изтече президентският мандат на Първанов при евентуално коалиционно управление, той да стане министър-председател, а Б. Борисов – президент. Само че нещата се объркаха, не от друго, а защото Борисов в този момент евентуално е преценил, че може да бъде десетина мандата премиер.
– Десетина мандата?
– Да, той живееше с такова убеждение. Но се объркаха нещата и сметките на олигархията, която стои зад тях. Те сами не могат да играят тази игра, без да имат солидна подкрепа на тези отзад – кръговете, които вече споменах.
Още по-лицемерно е поведението на Първанов, когато обвинява това правителство, че видите ли, ДПС управлява. Това да го каже човек, който вероятно е забравил как стана президент първия мандат и втория, издава най-малкото лош вкус. Не е коректно. По време на първия мандат официално ДПС подкрепяше Петър Стоянов, но Ахмед Доган пусна заповед по структурите да се осигурят поне 100 000 гласа на Първанов. С тези гласове той отиде на балотаж и после стана президент на България първия път. Тук, разбира се, не трябва да забравяме и ролята на Симеон Сакскобургготски, който официално подкрепяше Петър Стоянов, но после каза, че няма да гласува. Така че поддръжниците на НДСВ бяха призовани да гласуват по съвест. Това означаваше, че Петър Стоянов е загубил. На втория мандат нещата се повториха, но далеч по-очевадно. Първанов получи 500 000 гласа от ДПС и лицемерието идва от там, че два пъти става президент с помощта на ДПС, а сега говори, че правителството било под диктата на ДПС. Има нещо нечистоплътно в цялата история.
– В този контекст не е ли странен поривът му да атакува председателя на партията, когото сам посочи за свой наследник?
– Ето по какво още си приличат Борисов и Първанов. Те си мислят, че слагат свой човек, който ще им пази стола, и когато те решат, ще могат да се върнат. Първанов по отношение на Станишев, а Борисов прави същото с Плевнелиев. Това са смешни неща, но те имат своето обяснение в селския произход и на двамата – и на Първанов, и на Борисов. Това са момчета, които безкомпромисно са пробивали и са търсили своето място под слънцето. Разбира се, в тази борба с лакти те са ползвали и двуличието, и лицемерието, и предателствата. Непрекъснато.
– Нещото, което не може да се отрече, макар да не се признава сега публично, е, че Станишев отстрани Борисов.
– Това е огромна историческа заслуга на Сергей Станишев. Но не само това. Забележете, че той е първият български политик от европейски мащаб. Всички – опонентите и дори привържениците, пропускат този фундаментален факт. Каквото и да си говорим, Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, която очевидно ще спечели предстоящите евроизбори. Тук става дума за съвършено различни нива. Вероятно в чисто балкански български порядък това му носи негативи – имам предвид типично нашенската завист, егоизма.
– Към него имаше обвинения, че едва ли не си е купил поста на председател на ПЕС, помните ли?
– Понеже това обвинение дойде от Б. Борисов, аз само ще призова хората да си помислят като как така председателят на Европейската комисия Ж. Барозу дойде в София при Борисов да открие някаква си спирка на метрото.
– Лицеприятното обяснение е, че метрото е европейски проект.
– Не, не, вижте. Това са смешни неща. Все едно да открие гара някъде в Португалия. Това е абсурд.
– Предстоящите евроизбори наши проблеми ли ще решат?
– От една страна – да. Ще видим какво е състоянието на силите и евентуално дали ще има предсрочни парламентарни избори или не. Но от друга – става въпрос за българския комплекс по отношение на това, нацията да възпроизвежда собствената си държава. През последните 135 години, откакто има самостоятелна българска държава, обикновено тя търси външни гаранции за своето съществуване. Поради тази причина за българския политически елит е невъзможно да промисли реалните проблеми, които стоят пред Европа. За нашия елит Европа се свежда до това – на мен ми дадоха фондовете, на другите им ги спряха. Това говори за дълбок провинциализъм, от една страна, а от друга – за неспособност да се мисли за държавата. Не може да се разглежда ЕС само и единствено като донор. Аз не очаквам в предстоящата кампания да се говори по сериозните проблеми на Европа. А те наистина са сериозни. Аз очаквам новият Европейски парламент да отговори на фундаменталния въпрос ще има ли ЕС или не и накъде ще върви той. Ще има ли европейска държава – нещо като съединени щати, или Европа ще си остане с националните държави, която идея има много повече привърженици в момента.
– Каква е българската позиция по този въпрос, вие знаете ли?
– Нашата позиция е, че нямаме позиция. Не само у нас, а и в другите европейски страни реакциите срещу превръщането на Европа в една държава се нарича обикновено евроскептицизъм. Европейската общност преди 1989 г. и ЕС след 1989 г. са продукти на американското разбиране за държава. Американската нация се ситуира на базата на юридическата принадлежност към гражданството. Аз съм американски гражданин, независимо от моя културен, етнически и прочие произход. В същото време обаче европейските нации се ситуират като държави на база на техните културни традиции, историята, литературата, философията. Имаме налице съвършено различни исторически традиции на образуване на нациите. Когато се прави опит да се реализира американски модел на европейска почва, се получават противоречията. В този аспект настояването за национален суверенитет на отделните държави в рамките на ЕС не е евроскептицизъм.
Ако ДПС развие идеята на Ахмед Доган от неговия доклад от миналата година, в която се казва, че Брюксел трябва да общува директно с малцинствата, това означава, че присъства намерението за превръщане на Европа в държава от типа на Европейски съединени щати. Сега е интересно дали Местан няма да омекоти тази тенденция. Очевидно Волен Сидеров ще защитава онази линия, която се нарича националистическа и евроскептична. Каква позиция ще заемат БСП, ГЕРБ и Реформаторският блок, предстои да видим.
– Като споменахте Реформаторския блок, направи ли ви впечатление, че те видимо се оживиха след реанимирането на АБВ?
– Десните се възхищават от това, че един агент на ДС като Първанов ще направи сега това, което те не можаха да направят седем месеца с техните измислени протести. Смешно е. И трагично. Още повече, че тяхната листа за европарламента ще бъде водена от М. Кунева, а знаем чия снаха е тя. Това също е показателно. Струва ми се, че към този проект между Първанов и Борисов, понеже няма да им стигнат силите да управляват заедно, в един момент ще се присъединят реформаторите. Това ще е най-голямата гротеска – те в ролята на евентуален трети коалиционен партньор на двама агенти на ДС. Това ще е и върхът на реформизма в България.
Светла Василева
В. Дума