Проф. Кръстьо Петков : Банкерите са глутница вълци!

– Проф. Петков, в специален анализ, който ни изпратихте от Брюксел, алармирате, че ако не се промени банковия сектор у нас има вероятност Китай да закупи гръцките банки, чийто клонове са преобладаващи у нас…

– Аз сложих в скоби тази алтернатива. Просто, като повод за размисъл и като предупредителен сигнал към българските държавници. При моите срещи в Брюксел и в Берлин, в това число и с хора от финансовите кръгове, стана ясно, че Китай се активизира изключително много на европейския континент. Кое кара Китай да прави това – отслабената европейска икономика, тресящата се европейска валутна и финансова система , както и динамиката на чисто китайските интереси. Освен това три от петте най-големи банки в света са китайски. Китай държи доста от дълговите инструменти, които засягат европейските страни. От надеждни източници се съобщава, че Китай проучва и възможността да придобие собственост в европейски, в т.ч. и гръцки банки.

Трябва ли българската държава да обсъжда подобно развитие, или тази опция спада към категорията на грижливо пазените тайни? Не виждам каква особена тайна може да бъде това, при положение, че излязоха наяве такива невероятни измами, свързани с бюджета, дълга и финансовите транзакции на Гърция, с участие на световно известни корпорации. Китай си гони интереса, в момента има предостатъчен паричен ресурс, постига висок икономически растеж и нищо не пречи да направи финансова и инвестиционна експанзия в закъсалите страни и субрегиони на Европа. При това по открит начин, не със спекулативни сделки.

– Виждате ли опасност за България от тази азиатска експанзия?

– И какво да направим?! Да алармираме: пазете се, идва азиатска опасност! Съжалявам, но ние от десетилетия живеем в един глобален свят – който има акъл и пари, прозорливи държавници и действа с кураж, той печели. А това, че в България сме се затворили в нашата си крепост, дори в тясно националните си окопи и някои властници не допускат дори публично да се коментират банките – това е вътрешен проблем. Само че той засяга няколко стотици хиляди кредитополучатели и вложители. В крайна сметка начинът, по който работи банковия сектор у нас се отразява на цялата българска национална икономика, засяга съдбата на държавата. Бих казал нещо повече – паричната и кредитната политика в някои отношения е по-важна за излизането ни от кризата от проблемите, които днес наблюдаваме с бюджета на републиката. Защото при споровете за бюджетната политика има публичност, законодателен надзор, възможност за промени \какъвто е случаят с актуализацията на бюджет 2010\. Докато банковия сектор е закрит, непрозрачен, непринадлежащ на държавата България, неподаващ се на атникризисни политики. Стигна се до там – премиерът на една суверенна държава, каквато е България, да се моли на банкерите да свалят лихвите. А те на свой ред да отговарят: “Тъй като премиерът е готин човек, може би ще преразгледаме своите позиции”. До подобни унизителни диалози са опрели нещата.

– Значи да поверим парите си на азиатските банки, да се ориентираме към Китай?

– Бих казал: и към Китай! Защо не? Днес всеки се бори да получи китайски капитал, китайски пари. Всички от САЩ до икономически развити европейски държави държат да имат нормални, бих казал префериницални отношения с Китай. Защото там има растеж, там има наличност на паричен ресурс, там са съсредоточени високите технологии , там има сравнително евтина и невероятно мотивирана и дисциплинирана работна ръка. Пазарът е огромен, практически неизчерпаем! Ние, българите, не би трябвало да си подбираме партньорите по цвят и религия. Трябва да бъдем много внимателни и когато казваме, че с някои от съседите ще бъдем в по-специални отношения / в смисъл, да им осигуряваме преференции при закупуване на български предприятия, даване на лиценз, възлагане на публични поръчки и т.н./. Нито пък трябва да се страхуваме, че с промени в законите, целящи по-добра защита на българските интереси, може да ги разсърдим . Защото ми е трудно да определя приятелски настроена, активно и безкористно помагаща на България съседна страна. Всичко опира до интереса – ако за нас е по-изгодно като държава, като икономика, като банкова система да партнираме с държави от Източна Азия, нека да го правим. Ние сме реализирали подобни стратегии в миналото, но се отказахме да бъдем активни по целия свят, търсейки технологии, финансов ресурс, възможности за съвместни предприятия. Определихме всичко наследено за комунистическо и вредно. А се оказа, че на наше място са отишли други, които работят по изпитаното правило – парите не миришат.

– Има ли клон на Българска банка в чужбина и то със стабилно присъствие?

– В съседна Македония – да. В миналото сме имали специализирани банки за външнотърговски операции и това е отразено в доклада “Добрев” /визирам например ролята на Външнотърговска банка, на Тексим банк/. При целия спор, в това число и по повод на изпомпването на ресурса на тези банки след промяната през 1989 г., решението България да присъства активно на световните капиталови, оръжейни, икономически пазари е било правилно.

Оказа се обаче, че докато тук, на местна почва едни са се занимавали със спорове кой е комунист, кой дисидент и антикомунист, осведомени люде, и полукриминални корпоративни мрежи са свършили своето. Българската банкова система беше приватизирана, източена веднъж /до 1996 г./, после понапомпана и оставена като плячка за нови хищници. А условия за банкови печалби има- дори след хиперинфлационната криза от 1997 г. България го доказва със своя 37 милиарден депозитен ресурс, концентриран главно в чуждестранни банки .

– Защо да си банкер днес не е престижно и безопасно занятие?

– Поради няколко причини :Първо – в началото на кризата милиони банкови чиновници в света бяха изхвърлени, и то без всякакво колебание, от своите работодатели. Банковият сегмент на заетостта вече не е стабилен. Преди кризата казваха : започни работа в банка и там ще изкараш до пенсия. Сега, специално в България, животът на обикновените банкови чиновници е несигурен, а работата-нископлатена, в сравнение с огромните заплати /надхвърлящи в някои случаи 20 хиляди евро месечно/, които получават топ-мениджърите, наместниците на чуждестранните банкови собственици. Имам вече писма от уволнени банкови служители, изхвърлени заради инакомислие. Питат ме-има ли профсъюзи да ги защитят! Второ – огромни измами, спекули и пробойни се откриха в банковата система / от френската Сосиете Женерал до хедж-фонда на мистър Бърнард Мадов в САЩ/. Вместо да пазят и умножават парите на клиентите, банкери и финансисти откраднаха от тях стотици милиарди долари. Общата сума на отписаните лоши кредити в Европа ще надхвърли 600 милиарда долара! А в световен мащаб е над един трилион долара! Това постави срамно петно върху цялата банкова гилдия. По-рано се смяташе, че само почтени, консервативни хора /без пристрастие към авантюрите/ се занимават с банкиране. Сега се оказа, че в редица банки и небанкови финансови институции е било пълно със спекуланти и измамници.

И трето – случаят с Голдмън Сакс и цялата кохорта от Уолстрийт /един европейски финансов министър ги определи като вълча глутница/! Тези финансови вълци групово, съзнателно са мамели международната финансова общност, своите държави \визирам не само Гърция\.Банките в 21 век са различни и по-лоши, по ненадеждни от тези през 18, 19 и 20 век. Такава е горчивата истина. Затова Г-20 търси решение на въпроса за радикална реформа – в посока на засилена ругулация от страна на държавата и международните институции върху дейността на банките, без да се пречи на пазарните отношения. Това е пътят към новата нормалност. По новому нормални трябва да са и банките в България! Много ми е любопитно, че към днешна дата няма единна и ясна позиция на Асоциацията на Банките в България /АББ/. Говорят отделни банкери, които са си присвоили ролята на гурута на цялата българска и чуждестранна банкова система. Около тях кръжат 5-6 политици, група пазарни фундаменталисти и поръчкови експерти. Ето тази лобистка мрежа, служеща на чуждестранни финансови и банкови интереси, трябва да бъде отстранена от авансцената на законовите и политическите решения; да бъде принудена да се върне към рутинно, почтено, легитимно банкиране.

– Определихте България като колониална страна по отношение на банковия сектор?!

– Не случайно използвах това определение, защото имам аргументи и доказателства. Първото доказателство, че България е икономически не-суверенна държава е фактът, че БНБ е с орязани функции. Този нов, осакатен статут е следствие на въвеждането със закон на Валутен борд през 2007 г. Как се интерпретира законовата уредба за Борда, прилагат ли се духа и буквата на специалния закон за БНБ от г-н Искров и неговия екип – по това трябва да се произнесат специалистите. На второ място – България е страна, която лекомислено допусна преди 11-12 години да започне процес на колониално настаняване на външни банкови институции. И до днес няма български, местен законов и институционален механизъм, който да им се противопостави, когато започнат да налагат свои, колониални правила на банкиране. Рядкото позоваване на бившата Насърчителна банка от страна на последните две правителства, показва колко несериозна и слаба е националната ни позиция. И то в условия на тежка финансово-икономическа криза! И на трето място – колонизаторите си имат наместници; това са топ-мениджърите, които управляват от името на чуждестранна финансова власт; те определят и тълкуват правилата на играта – досущ като в колониите. Практически няма ефективни български правоохранителни и правозащитни органи и институции, които да работят в полза на клиентите /банките са 30, а клиентите-милиони!/; поръчките и посланията, които изработват представителите на гръцки, италиански, австрийски и други чуждестранни банки са императив и за политиците, и за населението у нас. Повтарям – не всички банки са такива, което обаче не променя генералната картина.Само че днес живеем в един отворен за информационен обмен финансов и икономически свят. Проверките които правим напоследък показват, че банките майки се въздържат официално да изпращат директиви – вдигнете лихвите и таксите; променяйте условията на договорите пост-фактум и пр. Българи кредитополучатели , които са отправили директни запитвания до централите на банковия клон, който едностранно променя правилата за обслужване на отпуснати кредити, са получили отговор: нареждането не е от нас-това е въпрос на местна юристдикция. Щом е така, държавата да се намеси и да направи колониално-балканската практика европейска! Ако не го стори, има съдилища-български и европейски…

– Може ли да се каже, че към днешна дата България е гръцка банкова колония?!

– България в момента е нещо катопротекторат на едно банково мини-ООН. Доста държави са изпратили корпуси на наша земя. Само че не с миротворческа, а с финансова завоевателна мисия. Разбира се, водещи, активни и дотук доста печеливши, са били гръцките банки. Иначе букетът е пъстър-имаме си италиански, унгарски, австрийски, белгийски, американски и други чуждестранни банкови клонове. Но нямаме собствени- патриотични и отговорни \в икономически смисъл\ -български банки. Които биха действали ан блок така, както действат сега германските и френските банки, когато им бяха засегнати интересите в Гърция.На коя банка да разчитат сега, в кризата, премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков, бизнесът и самозаетите? По-скоро става обратното-банките използват властта, за да печелят депозитната война , да купуват медии и чрез тях-властово влияние /визирам случая с Корпоративна банка/.

– Как да се ограничи тази власт? Законовата или административната регулация не са ли намеса в една суверенна пазарна ниша?

– Не става дума за самоцелна намеса, а за връщане към нормалността, за налагане на игра по правилата , утвърдени от традицията и закона. Банките трябва да спазват: първо, европейските директиви, защото България е член на ЕС и тези директиви имат върховенство по отношение на българските закони; второ, правилата на доброто банкиране, на бизнес етиката /което предполага да не поставят в неравностойно положение своите клиенти при сключване или промяна на договорите/; трето, правилата за прозрачност, за достъпност на информацията.Нито едно от трите изисквания за пазарно, легитимно, почтено банкиране не се спазват стриктно от повечето банки у нас. Ако държавата застане на мястото си, за броени месеци ситуацията ще се промени в полза на клиентите и държавната хазна. И никой в ЕС или международния банков свят няма да ни упрекне. Вземете например предложението на Любомир Христов за референтния лихвен процент. Има такава международна практика, при това, работеща добре. Налице е и механизъм, заложен в друг закон-за платежните услуги и платежните системи.Нито едното, нито другото се взема предвид при последните промени в Закона за потребителските кредити. Вместо това, по инициатива на двама депутати от ГЕРБ и Синята коалиция, (Димитров-Мавродиев, бел.автора) се внасят поправки, които дават право на всяка банка едностранно, по нейно усмотрение да определя и променя лихвените проценти по кредитите. На кого служат въпросните „народни” представители? Очевидно не на гражданите избиратели, а на гастролиращите банкови институции.

– Банкови лобисти ви опонират, че не може да се променя банковия сектор, защото пормените ще засегнат стабилността на валутния борд!

– Рано или късно реформата \най-напред законодателна, а след това институционална\ на банковия сектор ще оопре до въпроса за Валутния борд. Естествено, че може да се потърсят по-различни решения на сегашната конструкция на Валутния борд. Самата идея-макар и незряла- за влизане на България в еврозоната, е подобен вариант за промяна. Така че аз не гледам на Борда като на плашило, нито като на свещена крава. Още повече, че днес заплахата за Валутния борд идва от съвсем друга посока- авантюристичното решение на правителството да се преполови фискалния резерв, с надеждата, че до края на годината ще компенсират изхарчените пари чрез рязко повишени приходи. Де да беше така!Но да се върна на въпроса. Проблемът с банковата реформа е неотложен и той изисква реформи в три посоки:Първо, промяна в Закона за БНБ, който да разшири правомощията на тази институция и на МФ за надзор върху дейността на търговските банки, реална подотчетност на БНБ пред държавните институции и достъп на гражданите-потребители до интересуващата ги банкова информация; Второ, разширяване на българския сегмент в банковия сектор. Как точно- е въпрос на дискусия и намиране на работещ вариант /като част от антикризисната стратегия/; Трето, въвеждане на референтен лихвен процент /например, по алгоритъма, предложен от Любомир Христов/.

Едно интервю на Мария Друмева

В. „Над 55”