Професор Димитър Иванов: Обратното броене започна!

ДВЕ ГОДИНИ ОТ ИДВАНЕТО НА ПП ГЕРБ НА ВЛАСТ И
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ

Преди две години, българският избирател даде своето доверие на ПП ГЕРБ и най-вече на нейния неоспорим основател и лидер Бойко Борисов. Хората постигнаха „промяната”. Освободиха се от перверзно създадената и от никого не гласуваната формула на Тройната Коалиция. Обърна се една страница от съвременната ни история.Такива са фактите. Те не могат да бъдат игнорирани. Изборът на хората е нашият закон. 
ГЕРБ възникна като гражданско движение.
Ние искахме да вярваме отначало в ГЕРБ, не го крием. Те решиха една важна политическа задача. 
Но, още от началото на управлението им сме ясна опозиция, и на управляващата партия ГЕРБ, и на премиера Бойко Борисов, както по отношение на реализираната от тях концепция за властта, нарушаваща републиканския модел, така и за тоталната им и опасна импотентност в областта на икономиката, в най-сложния, за България, исторически период, след 9 септември 1944 г.
Днес, политическият момент е обективно подбран, за да може да се даде една комплексна оценка на правителството и неговото управление на България, от началото на юли 2009 г. досега. 
Управляващата партия ГЕРБ имаше достатъчно време да започне да реализира това, което гражданите на България очакваха да бъде направено, както и да започнат да правят това, което бяха обещали. 
Преминат беше, също така, и възможният етап на абсолютните извинения и обвинения, чрез които партията на Бойко Борисов можеше да отбегне някои критики: миналото, наследството от Тройната коалиция, направените грешки, времето – всичко беше използвано многократно. 
Твърде скоро, след победата на ГЕРБ, стъпка по стъпка, българските граждани започнаха да опознават бодливите и странни аспекти на новото управление на страната: авантюристичните опити за безразборно затягане на коланите и за политическа чистка в държавната администрация; навлизането в бюджетно неравновесие, анархичното и неумело развитие на социални и финансови трансфери, от една каса и фонд към други; нарастващото неглижиране на публичния сектор, на сектора наука и образование и т.н. 

Треската от победата на ГЕРБ бързо отстъпи място на безпокойството. 

Безпокойство, родено най-вече, както от отрезвяващите ги реалности у нас, така и от факта, че България остана единствената страна в ЕС без истинска, приета с национален консенсус, открита и контролируема от Парламента, антикризисна програма. Вместо това, управляващите предложиха три пакета от взаимно отричащи се мерки, които никой, и до ден днешен, в държавата не знае кои от тях се изпълняват, кои не; кои са се изпълнили и какъв е ефектът от това.
Българският избирател не беше гласувал за подобно безотговорно поведение и за подобна липса на политика. 
Да, гражданите на България знаеха през юни 2009 г. каква политика и кого отхвърлят. 
Това, което не знаеха, бе – какво всъщност избират?
Концептуално-идеологически​ят терен, върху който се основава политиката на създаването и развитието на ГЕРБ, представлява една реална „пустиня” – няма програми, няма платформи, няма концепции, няма речи, няма никаква сериозна икономическа програма за последните две години, няма даже и програма, която да бъде показана на чуждите инвеститори, за да се каже накъде, според ГЕРБ, върви България. 
Стратегическите документи изисквани от ЕС са също отчайващо бедни от страна на ясни цели, задачи, ограничения и предпочитани политики.

Управлението на ГЕРБ е всъщност „ментален затворник” на вербалните приумици на техния лидер, двойнствени, конфликтни и представляващи един, чиста проба, балкански вариант, на евтин макиавелизъм.

Речникът е беден, а следваните ден за ден тези и концепции, още повече. 
И всичко това за сметка на една безпрецедентна претенция за монопол върху истината. 
За ГЕРБ – бъдещето пред българските граждани е едно депо за непрекъснати илюзии, за съжаление лошо координирани, взаимно пресичащи се и изключващи се, без да се срещнат; депо за утопии и разочарования. 
Непрекъснатата манипулация на истината е основният инструмент за корекции между реалната действителност и каноните на държането на властта, от страна на ГЕРБ. 

Днес, след две години, равносметката е твърде мрачна. 

Основните икономически и социални равновесия в страната са на път да се срутят под тежестта на едно авантюристично, ден за ден, икономическо управление. 
Трудностите, които посрещат ежедневно българските граждани – високата безработица, нарастващата инфлация, намаляването на покупателната способност, липсата на ефективен публичен сектор – се завоалирват постоянно от повърхностна административно-политическ​а и статистическа „заря” и по директно казано, от силно партизираната официална пропагандна машина. 
Изолирана и манипулирана е и истината и за това, което се случва около нас, в света, в Европа, при нашите съседи. 
Правителството на ГЕРБ не си дава сметка за съдбоносния процес на обедняване у нас. България е вече в голяма опасност. 
Една страна, едно общество, което обеднява от месец на месец и не се вижда никаква конструктивна политика на спиране на този процес – е общество, което върви към краха на своя досегашен социален модел. 
А той вече не може да бъде защитен с нищо – нито от пенсионната система, нито от здравната система. 
Задлъжнялостта, като паяжина, е обхванала фирми, домакинства, отделни граждани, младите хора. Заплатите ще спрат да бъдат индексирани с ръста на инфлацията, съобразно изискванията на Пакта за стабилност „Евро+”.

Всички, които имат очи, виждат какво се случва – медиците – лекари, сестри, среден медицински персонал; инженери, преподаватели, учители и други – масово напускат майка България. Това е капитал, който никога няма да се върне. 

Изправени в началото на второто десетилетие на 21-я век, най-бедни в Европа, с липса на развита система на социална солидарност, продължаващи да губят своето благоденствие и покупателна способност – днес българските граждани са изоставени и в плен на невероятния, мамещ и манипулиращ, популизъм на политици, партии и медии.
Кризата в света, след един кратък и временен етап на затишие, отново се засили. Вече откровенно се заговори за завръщането й, от типа, с „двойно дъно на рецесия”.
А на нас отново, и отново ни се казва от най-виско равнище: „Икономическите ни показатели са оптимистични”! 
Кои икономически показатели са оптимистични?
Даже и портретът на здравето на националната ни икономика, даден от най-официалната специализирана институция в България, Националният Статистически Институт, не може да потули истината. Въпреки добавянето на допълнително "заети", въпреки „изгонването” на младите от страната (което всъщност намалява безработицата); въпреки манипулираната статистика и лъжливата комуникация, днес е вече трудно за правителството на ГЕРБ да скрива реалността за безработицата в страната. Нейната човешка и икономическа цена става драматично тежка. Сериозно намалява покупателната способност. Основните публични сектори са в колапс. Ние нямаме официален дефицит, но всеки един сектор, прецизно погледнато, е в огромен, закъснял, с много години, скрит, но за всички ясен, дефицит.

Фалират ежедневно фирми, домакинства, вътрешната реална икономика е „замръзнала”. 

Налице е дефицит в бюджета; дефицит в системата на социалното осигуряване; дефицит в Здравната каса; дефицит в пенсионните фондове; дефицит в бюджетите на общините. Тези дефицити са толкова драматично големи, че всякакво българско „съучастие” в спасяването на еврото, ще ни доближи още по-бързо до колапса на собствената ни икономика. 
Но най-важното е наличието на огромен дефицит на компетентност и експертиза в управлението на ГЕРБ.
Правителството самО залъгва себе си, като надценява капацитета на българската икономика за растеж, в една силно депресирана европейска и световна обкръжаваща среда, на фона на почти замръзнала реална икономика. Продължава да се игнорира и силно да се подценява ролята на възвръщането на суверенитета на българската национална валута, за една отворена към световната конкуренция, икономика, каквато е България.
От гледна точка на бъдещето на икономиката на България – най-голяма тревога предизвиква деградацията на българската индустрия. От страна на държавата е налице една политика на откровена индиферентност към проблемите на фирмите, към тяхното модернизиране и конкурентоспособност, в международен план. Българската индустрия се нуждае да бъде защитена и подкрепена, модернизирана и подготвена за международната конкуренция. Необходима е цялостна, нова политика за реиндустриализзация на България. 
Тези констатации, въпреки че са свръх тревожни, представят само една макроикономическа реалност отдалечена от индивидуалните реалности на множество български граждани, домакинства и фирми. Според равнището на доходите, възрастта, местоживеенето, структурата на потреблението и задлъжнялостта – ситуацията на много места е убиствено тежка и драматична. 

България постепенно, но сигурно, се превъща в страна на бедността, в нация без хоризонти и без ценности, в общество, в което нито младите, нито старите генерации виждат някаква надежда.

Застрашителният цикъл на обедняването започна. Цикъл, който ще има огромни последствия върху поколения български граждани.
Продължава срутването на икономическото здраве на общините и като цяло на българската провинция. Домакинският дълг се увеличава.
Размерът на лошите кредити нараства.
Всяко трето-четвърто българско дете се развива на границата на бедността. 
Няма как да не изречем, че за всичко това, цената ще платят гражданите на България.

И на този фон, да заявиш на българските граждани, че си „спасил България от варианта Гърция, Португалия и всички остнали…” (5 юли 2011 г.) е доказателство за икономическа некомпететност, безотговорност и безкрупулна политическа претенциозност.

Това показва и дълбоко неразбиране на характера и природата на българската икономическа, финансова и социална криза, която е различна от характера на дълговите кризи в еврозоната. 
Не случайно Евростат алармира нееднократно, че дистанцията ни като последни в икономическата и социална листа на 27-те страни-членки на Европейския Съюз – от тези преди нас се увеличава. Рангът на една страна в международен план не е фетиш за евтин патриотизъм. Това е един инструмент за измерване, създаден да ситуира един народ сред останалите народи, и да сравни резултатите, респективно заслугите на използваните политики. И така, ние виждаме, ден след ден как България стояща все на последно място, все повече изостава от тези пред нас, във всички възможни специфични икономико-социални категории. 
За всички разумни хора е ясно, че корабът на България, под рулирането на ГЕРБ, днес е един лутащ се кораб, пропускащ вода отвсякъде, а спасителните лодки няма да стигнат до никъде. 
Няма друго излизане от този цикъл на обедняване и предотвратяване на огромна национална социална и хуманитарна катастрофа – освен радикалното повишаване на доходите на българските граждани до равнища съизмерими със стандартите за цивилизованост в Европа. Всичко това, изисква друга мъдра, смела, консенсусна социална, финансова, фискална и индустриална политика.
Не политика, затворена в експериментите на поредния министър, мислещ се за илюзионист; или в идеологическите и партизански щампи на една партия. 

Ето защо, всяка декларация, повик, комюнике, посветени днес на България, придобиват стойността на един тревожен апел.

Апел, който е адресиран към всички социални организми у нас, както и към всички граждани, внимателни наблюдатели, често пъти изненадани, почти винаги мълчащи – към едно политическо управление, което след като ги забавляваше в началото, сега ги безпокои.
Апел – към всички българи, които сякаш не искат да забележат, че основите на тяхното благосъстояние се срутват под комбинирания ефект на икономическата криза и липсата на адекватна икономическа политика от страна на ГЕРБ.
Апел – към тези българи, които в края на юни 2009 г. повярваха на едно бъдеще, което не си бяха представяли въобще, само и само, за да избягат от едно настояще, което ги отвращаваше. 
Големите, същностни въпроси, които днес парализират България – не могат да бъдат решени, ако останем на евтината плоскост: лява срещу дясна политика или карикатура на политика. Истинските жертви на кризата – българските граждани, днес вече не вярват нито на леви, нито на десни решения на кризата, нито на фасадния, фалшив патриотизъм на Атака.
Българските граждани са обезнадеждени, деполитизирани и те искат да видят реални, практически решения за тяхното днес и бъдеще.
Тази ситуация не може да продължава повече; тя следва да бъде час по-скоро спряна и да се търси радикална, качествена промяна.

Но, днес, нито една политическа партия не казва, че може да ни извади, вече, от кризата.

Социалистите не могат да претендират, че биха могли да излекуват болестите на българската икономика, когато същите те, когато бяха на власт, тотално игнорираха причините за възникването на тези болести. Редица от останалите партии останаха раздвоени между принципите си и флиртуването си с ГЕРБ, в очакването на химерни управленски позиции. Тяхната политическа легитимност днес е силно разстроена. 

Кой да ни извади тогава?

Изпуснахме години, и години, и десетилетия, вярвайки на случайни идоли и на хора, идващи да се "учат" на гърба на България.
Необходимо е едно съвършено друго политическо пространство, което стои изцяло неизползвано, захвърлено, неглижирано, изтикано в ъгъла – и това е българското гражданско общество – да в цялото му многообразие, но и неизкушеност от пороците на властта.
Българското активно и просветено гражданство, националният интелектуален потенциал на страната не могат, в период на такава съдбоносна за съществуването на България криза, да стоят неизползвани, отхвърлени и настрани.

Днес, следва да разберем, че спасението и възходът на България зависят не от един политически проект, а от един широк национален граждански проект за промяна!

Политическата битка, която, буквално, започва пред очите ни, няма да бъде нито кратка, нито проста.
Тя ще може да бъде спечелена само и единствено от хора, решени да направят съюз с времето и с принципите си, за да победят серията от митове, оплели в паяжината си България, за последните години. 
Пред очите ни, хоризонтът, не само пред ГЕРБ, но и пред България, се наклонява опасно.
Друг избор не съществува, освен гражданското общество да поеме, като изцяло своя кауза, спасението на България.
Нашата Декларация-Апел е адресирана към всички тези, чиято компететност, професия, гражданско чувство – им дават силите да могат да влияят със своите схващания;
към всички тези, чието разбиране на политическата, икономическата и социална ситуация им дава куража да тръгнат по един друг път, напред към бъдещето, без да се страхуват че ще трябва да прекосят сложния път на илюзиите и този на мрачните и опасни останки на настоящето. 
Преди да могат да се ангажират политически отново, хората следва да осъзнаят, как се стигна до тук!
И това, което един многократно пъти разочарован народ следва да разбере, е самото разочарование: той следва да открие неговия произход и да разбере неговата природа. 

Обратното броене започна! 

За Национален Съюз за Нова България
Проф. Димитър М. Иванов – председател