ПРОТЕСТЪТ НА МЪРТВИТЕ

За мен има нещо силно символично във факта, че десетки талантливи хора от едно отдавна изгубено, но прекрасно време, решиха да си тръгнат именно през последната една година.

Хора големи, родени под свободно небе, а не в утробата на прогнило от порочни страсти чекмедже. Хора, дъбове, а не талашит. Майстори шивачи, които случайните улични калфи всячески се опитваха да пришият с евтин конец, към жалката си биография на посредствени кандидат кърпачи.

Повечето от тях си тръгнаха тихо и безмълвно, като че добрият вкус им шепнеше да потеглят облечени в сиво, в пълен противовес на безкултурния кич, който неотменно марширува от екрана пред нас.

Аз ще ги помня. Ще ги помня, като онези, които тихо поведоха протеста. Протестът на мъртвите.

Васил Петев