ПРОТЕСТЪТ БЕШЕ ТОЧНО ДОЗИРАН, КАТО ВОЕННА ПОДГОТОВКА. ПОДЛАТА ДУШИЧКА НА БОРИСОВ ПРОЛИЧА. НИКОЙ ОТ 1000-ТА ПРОТЕСТИРАЩИ НЕ СПОМЕНА ИМЕТО МУ.

Не вярвам, че Борисов вижда Пеевски в огледалото. Той вижда само и единствено себе си. Той гледа Пеевски, Прокопиев, Христо Иванов, Сотир Цацаров и вижда само и единствено себе си. Той ги смята за „маймунски лапи“, с които вади горещите кестени, когато му се наложи. Подлата му душица, низостта му проличаха във вчерашните протести „Марш за европейско правосъдие“.

От новите му стари храненици прозвучаха призиви срещу Цецка Цачева (като че ли не й стигаше кандидат-президентското унижение), срещу президента (който има нечуваното нахалство да го бие на избори, Него!!!), срещу Цацаров (който иначе му е полезен в борбата срещу контрабандата).

Но никой от 1000-та протестиращи не спомена името Му. Затова е била и срещата между Харизанов и Христо Иванов. Затова и Христо Иванов не дойде на протеста, нищо, че се пише пръв европеец, още по-пръв НАТО-вец, а най-пръв – антицацаровец.

А ЦУМ-гейт е раздуван до безкрай по една много проста причина – в него участник НЕ Е Пеевски. Ако Пеевски участваше директно или индиректно в тази среща, ударът изобщо нямаше да резонира толкова дълго.

Бойко Борисов безпроблемно и безнаказано се освободи от всички, които по някакви причини не го кефеха – Фидосова, Емо Фаса, Миро Найденов, Алкесей Петров, Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Радан Кънев, Петър Москов, Атанас Атанасов, Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Росен Плевнелиев, Кокинов, Царя, Румен Петков, Георги Първанов – сигурно все някой пропускам.

Никой не успя да свали фалшивия му ореол.

Преекспонираната му харизма се оказа тенеке над темето. И не защото историята не познава феномени като Бойко, а защото той разчиташе на чуждестранните си връзки.

Само че – нито Русия, нито САЩ са канили наскоро Бойко, а европейските му приятели от миналото постепенно сдават постове и губят позиции.

Душана Здравкова не знам защо е била днес на протеста, сигурен съм, че не е била от някакъв минал пресантиман към Алексей Петров. Може пък Бойко да й е обещал някакво обществено възкресение, знам ли – например място в политическата квота на новото ВСС.

Но от това, което видях по телевизиите и в интернет – това беше военна подготовка. Имаше хора със светлоотразителни жилетки, те си бъбреха приятелски с полицаите (не че трябва да се бият, пази, Боже!).

Този протест беше много точно дозиран – 1000 човека, ни повече, ни по-малко. Тоест, недостатъчно, за да предизвикат трус, но достатъчно, за да покажат сила, да заплашат.

Хубави, млади лица на смислени, образовани хора. Те даже не си дават сметка, че лидерите им са оплетени в организации и НПО-та, и са ги продали. Продали са вярата им, невинността им, непознатостта им.

Говорят за съдебна реформа – чудесно! И аз я искам!!! Много я искам! Искам бърз и справедлив процес, искам съдията да отсъжда според доказателствата, а ВКС да не връща знакови дела или да оправдава видни подсъдими по политическа или друга – Боже, опази! – целесъобразност.

Искам нещо много простичко – съдебната справедливост да е поне приблизително равна на житейската. Ако прокурорът е допуснал грешка, нека съдията да му го каже в зала. Ако съдията е допуснал грешка, нека негови колеги посочат грешката му, а горните инстанции да я отменят.

Аз така си представям съдебната реформа. Не знам как я виждат умни, красиви, леви, десни. Има справедливост и липса на справедливост. И фокусирането върху прокуратурата няма да възстанови липсата на редност.

Редното и нередното си остават константни величини.

Не винаги става така, както трябва да стане това, което искаме от прокуратурата. Но ако престане и да се опитва тази прокуратура да прави това, което трябва, няма нужда да разсъждаваме дали сме застрашени от тероризъм. Той просто е дошъл.

Стефан Христов