„ПРОСТО НАСКО“ – КАРИКАТУРА ВМЕСТО КУЛТУРА

Уважаеми дейци на културата,

Уважаеми сънародници,

Преди седмица прочетох, че „министърът на културата“ показал „забележителна неосведоменост“ по повдигнатите културни въпроси на своята първа пресконференция – според мнението на присъстващите на нея журналисти. Научих също за гафа, който новият министър допуснал, представяйки като свой подписания от неговия предшественик документ.

А вие какво си въобразявахте, че ще се случва ?

Какво можем да очакваме от подобен човек, освен гаф след гаф и пълна неосведоменост във всички културни сфери?

Атанас Атанасов е хубаво момче. Костюмчето му стои добре. И ТОЛКОВА!

Това е начинаещ актьор от Хасково и нищо друго. Няма творчески актив. Напълно неизвестен е за културните среди в страната. Той също не знае нищо за тях. Не знае дори как да се държи с техните представители. Големият му творчески багаж е читалищната постановка „в селото на баба и дядо“, а политическият – познанството със земляка му Асен Василев. А, двамата са пели в училищния хор – как можах да пропусна такъв важен творчески факт!

И подобен човек бива назначен за министър на културата в момент, когато българската държава има съдбовна необходимост от доказана, национално мислеща личност с неоспорим творчески принос, която да сложи поне отчасти ред в пълния хаос и безпътицата в културната сфера в България. Както писах неотдавна, първото задължение на тази личност е да направи опис на културно-историческото наследство на българите и да спре неговото унищожение, подмяна и разграбване. Можем ли да очакваме такава титанична работа от трийсетгодишното актьорче, което дори не е завършило пълния курс на обучение в своята специалност?

Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

Нека момчето е живо и здраво, но то е в самото начало на своя творчески и житейски път. Рано му е замисли за министерско кресло и да сяда в него. Ако беше разумен, „просто Наско“  никога не би се съгласил да заеме този министерски пост – така изключително важен и толкова подценяван от варварските български правителства.

Посланието с неговото назначение е ясно: на България не й е нужна култура, ето защо културен министър може да бъде всеки фигурант.

Много грешите, кукловоди от Козяк!

Призовавам за незабавна смяна на настоящия т. нар. „културен министър“. Ако тази промяна не се извърши сега, тя ще се наложи в близко бъдеще – но след множество по-срамни гафове.

Милена Върбанова