ПРОСТО … ЖИВЕЕМ ВЪВ ВАРНА. КОЕТО НИ ПРАВИ МАЛКО НЕОБИКНОВЕНИ

Честит празник на тези от нас, които носят в сърцето си онова неутолимо и неизтребимо усещане, че са варненци. Където и да са по света. Ще спестя клишетата, от рода, че всичко, което не е на море е провинция… Или, че пък градът ни напоследък заприлича на позавяхнала красавица, изкарала лятото на плажа, ама нещо дошъл септември и блясъкът не е тъй пленяващ…

Впрочем, клишетата са клишета, защото са верни.
Ние сме обикновени българи. Необикновените нещо не ги виждам напоследък.
С всичката приказност и проклетия на това понятие.
Просто… живеем във Варна. Което ни прави малко необикновени…
Духът на една общност е това, което я прави необикновена.
Варна е и ще си остане морската столица на Родината, своенравното и неразбрано от нито едно правителство дете на България, европейският поглед и усещане за живота. Другото са илюзии и временни явления!
Както е казал Чърчил :“Не може да ти стои добре фрак, ако дядо ти не е носил“
На по-новите ни съграждани ще кажа, че наистина морето не е до колене. Огледайте се, ослушайте се, чуйте щепота на дърветата в Морската и крясъка на гларусите, чуйте съветите на морския бриз. Те ще ви разкажат историята на един град, който живее по собствената си логика. И който не я разбере – ще си остане гостенин. В което няма нищо лошо, разбира се – квартири още се дават под наем за лятото!
Честит празник, мои изстрадали празника си тази година съграждани. Бог да пази нас, децата ни и нашият град!

Неделчо Михайлов