Пропагандата, глупако, пропагандата!
„Пропагандата ни помогна да завземем властта. Пропагандата ни помага да удържим властта. Пропагандата ще ни помогне да завземем целия свят!” (Йозеф Гьобелс пред конгреса на Националсоциалистическата партия – септември 1935 г. Той е д-р по филология на Хайделбергския университет. По негова идея веднага след идването на Хитлер на власт на 30 януари 1933 г. Министерството на просвещението е реорганизирано в Министерство на науката, образованието и културата и е създадено за първи път в света Министерство на националната просвета и пропагандата, оглавено от 33-годишния Гьобелс.)
Пропагандата (от латински език – пропагаре – разпространявам) е откритие на древните общества. Всички религии се стремят да завладеят душата и най-вече тялото на верующите. В първобитните народи многобожието е рожба на страха от природните стихии и от неизвестното. Шамани и жреци се самопоставят в ролята на посредници в общуването с боговете и са в основата на религиозните институции. На върха на обществената пирамида монархът се обожествява. Религиозната пропаганда вече е част от стълбовете на системата. А в най-високо развитите цивилизации .- Древна Гърция и Древния Рим, любопитството към „живота” на боговете измества страхопочитанието – на боговете се приписват чисто човешки качества в отношенията им, дори и еротични отсенки. Религиозната пропаганда е привилегия на прорицатели, предсказващи щастие, любов, власт и беди.
В световните религии като християнството и исляма пропагандата на еднобожието достига до насилия срещу „езичници” или друговерци. Образци на канонизираната писмена религиозна пропаганда са Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, и Корана. Подобна литература изисква страхопочитание и вяра във всесилието на боговете. Отново мотивите – страх от вечните мъки и пътят към спасението, път към Рая, се използват от всемогъщите институции, при които висшия клир оспорва властта на крале и императори над хората. А висшият духовник в източните религии е и глава на държавата.
За първи път терминът „религиозна пропаганда” се появява при католицизма. Папа Григорий ХV (1621-1623) създава „Конгрегация за пропаганда на вярата”. Вярата се съюзява с властта и оръжието. Резултатите са унищожаване на цивилизациите в Америка, Инквизицията и насилственото покръстване, ислямизацията и разгром на цивилизации в Азия, достигнали в някои отношения „надевропейско” равнище. Религиозната пропаганда е част от политиката за владеене на масите, част от националната пропаганда за политическо, военно и културно превъзходство на един народ спрямо други – съседни или по-далечни.
Националната пропаганда, доведена до националистическа, е най-резултатна чрез военните победи. Победените народи се тероризират, посяга се върху историята и културата им, дори се асимилират. Войните – краткосрочни или десетилетни, опустошаващи Европа, и пропагандата им пораждат и антивоенна пропаганда. За спасението от войната „бащи на идеята за Обединена Европа” предлагат проекти, някои от които дори са използвани от „бащите” на Европейския съюз.
Един от върховете на най-циничната религиозна пропаганда в услуга на военщината е достигнат с Първата световна война. От двете страни на фронта свещеници в името на един Бог благославят оръжието за унищожаване на вярващите от „неприятелските” държави. А вероятно „връх на върховете” постига Кайзер Вилхелм ІІ, който в началото на Първата световна война през 1914 г. твърди: „Аз съм Божи инструмент. Аз съм негов меч и негов представител. Нека загинат всички врагове на германския народ! Бог изисква тяхното унищожение!” Един от резултатите на политиката „Убивай без милост врага!” е геноцидът – изтребване на цели народи. Началото е поставено от Османската империя с геноцид срещу българите в Източна Тракия, срещу гърци в Мала Азия и най-вече срещу арменци по време на Първата световна война.
Но най-невероятен, най-чудовищен геноцид срещу собствените си народи се осъществява в името на създаването на пропаганда на най-висша цивилизация от болшевизма в Русия и националсоциализма в Германия. За образец на марксистка пропаганда е обявен написаният от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през 1847 г. „Манифест на комунистическата партия”. Образец на националсоциалистическа пропаганда е писаната през 1923-1925 г. от Адолф Хитлер „Моята борба”, обявена през 1933 г. за „Библия на германския народ”.
Болшевишката пропаганда, припявана и в детайлите от появилите се през 1919 г. комунистически партии, поставя на преден план „мита Маркс”, за да узакони „мита Ленин и мита марксизъм-ленинизъм”. Целта е операция „размножаване” на „митологични” същества от рода на Сталин. Известният френски философ и социолог Реймон Арон с основание пише, че марксизмът е „християнска ерес”, която предвижда Царството Божие на земята след „оплодителна катастрофа”, „Апокалипсис”, поглъщащ „Стария свят”. Според Арон подобна идеология, която обявява днешните жертви на капитализма за утрешни победители, не е предназначена за употреба от философи, тя е насочена към простолюдието с три основни теми: „християнската” – за реванш на унижените и оскърбените; „прометеевската” – за победа на откриващия законите на природата човек, създаващ „царството на изобилието”; „рационалистическата” – за човекът, откриващ законите на историята и съзнателно използващ ги за създаване на „ново, хуманно общество”.
Хитлер, също като Ленин, влиза в ролята на „спасител”, на Месия, на набелязана от Бога личност. На конгреса на нацистката партия през 1933 г. фюрерът твърди, че неговото движение е поставило „интелектуалните основи на една от най-големите трансформации”, които е „виждала световната история и които ще види един ден”. След 4 години Хитлер обявява „националсоциалистическата революция”. За Ленин и за Хитлер „революциите” им се осъществяват чрез тотален терор и ежедневна, тотална пропаганда – две страни на една и съща монета – тоталитарната система.
Пропагандата, пише Хитлер, трябва да достигне до масите. Фюрерът е чел внимателно знаменитото съчинение на Густав Льо Бон „Психология на тълпите”, появила на френски език през 1895 г., преведена веднага на немски език (и на български език в няколко издания). За Хитлер етиката не е критерият, по който се съди за пропагандата, а само по нейния успех. Пропагандата може да бъде груба, брутална, дори неблагоприлична. В „Моята борба” сочи „правила” за успешна пропаганда: Първо – тя трябва да се ограничава до няколко цели и да ги повтаря постоянно ( през 1928 г. Гьобелс пуска в обръщение, че „най-голямата лъжа, повтаряна непрекъснато, става истина”!). Второ – „отправя се единствено към масите”, а не към „интелектуалците!” ”Колкото повече научното й съдържание е скромно, колкото повече се обръща изключително към чувствата на тълпата, толкова повече нейният успех ще бъде решителен”. Трето – тя трябва да си служи с „живото слово”, тя е „дело не на писатели и журналисти, а на оратори”. Сред масите трябва да се хвърли живото слово, а не „лимонадените струи на естетстващи литератори или салонни лъвове”. Пропагандата трябва да си служи с „думи, които като с удари на чук отварят портите към сърцето на един народ”. Четвърто – „тя трябва да си служи само с два цвята – бяло и черно”. Всичко, което е вън от нацизма, е черно и всичко, което е от „нацизма, е бяло, пропито с най-чист идеализъм, то е свято и чисто”.
Бъдещето на едно движение, според Хитлер, е обусловено от фанатизма и бруталността на последователите му, които го приемат за единствено правилното. Тълпата трябва да види своя водач отблизо, да го докосне, за да може после всеки да каже: „ Аз видях Хитлер!” И най-малките деца, наред с „мама и татко”, да викат: „Да живее Хитлер!”
Двадесетият век изпрати болшевизма, фашизма и националсоциализма в Архив, но техните принципи и практики, включително и в пропагандата, са прехвърлени дори и в Двадесет и първия век, дори и в България!
Мили ми „глупако”, чети и сравнявай, ще направиш открития и във вчерашни и днешни писания и слова от предизборни „битки”. Пропагандата, „глупако”, е „вечно млада”, тя си е завоювала терен и от теб зависи – „чети, слушай и не вярвай за втори път, ако вече са те излъгали веднъж”. А историята е „учителка на народите”, ако „учителите” отстраняват „слабите ученици”, продажните слуги на властващи мафии. „Учениците-интелектуалци”, ще ги откриете във всяка българска, а и не само българска, партия – или поне – опитай се, мисли избирателю, да ги откриеш! Не се подавай на предизборни, изборни и следизборни съблазни, поднесени и от най-захаросаната пропаганда – „пропаганда” – в лошия смисъл. А в добрия – дано я намериш! По темата „пропаганда” вече са изписани хиляди книги.
Професор Милен Семков