Прокуратурата пак обърка хипотезите с доказателствата
МВР и прокуратурата пак забъркаха една голяма каша от действия и изявления, които се опитват да представят желаното за действително и кризисните PR акции за решителна борба с престъпността. Вероятно стреснати от масираната медийна реакция спрямо убийството на Боби Цанков (случило се тъкмо в момента, в който триумфално се опитваха да покажат как с операцията срещу „наглите” са „смачкали” престъпния свят), те демонстрираха едно истинско ноу-хау в прокурорската и следователската практика, като повдигнаха обвинение за подбутителство срещу големия Маргин и за помагачество срещу малкия му брат, без изобщо да са идентифицирани изпълнителите на дръзкото покушение.
Няма друг подобен прецедент в българската съдебна и полицейска практика от последните десетитетия.
Няма и как да има, защото такава практика всъщност няма. Има над 150 поръчкови убийства от 2001 г. насам (това впрочем е един период, съвпадащ с възхода на Бойко Борисов – от главен секретар на МВР да премиер на България) – но почти няма идентифицирани и осъдени убийци – да не говорим пък за поръчители. И изведнъж сега, в рамките само на 24 часа, е идентифициран, обвинен и опандизен поръчителят – големият Маргин, като прокурори, следователи и ченгета един през друг твърдят, че за въпросното поръчителство било имало достатъчно доказателства.
Дали? И дали зад оправданието, че същите са служебна тайна, не се крие всъщност поредния медиен балон, целящ да тушира негативните ефекти от първото поръчково убийство в мандата на настоящия кабинет? И на какво се дължи странното разминаване в публичните съобщения по случая, създаващо впечатлението, че някой се опитва да напасне действителността спрямо собствената си версия, лавирайски с противоречиви съобщения пред медиите?
Да вземем например самия арест: първо уж бяха арестувани и двамата Маргини; после се оказа, че бил опандизен само единият, а другият се издирвал; после пък, че малкият Маргин също бил спипан, ама го пуснали, щото не били още решили може ли да бъде обвинен или не (?!); после пък че да, наистина се издирвал, ама някак си частно, не бил обявен за национално издирване…
Или пък версиите за съпричастността на покойния Боби Цанков: бил защитен свидетел по делото за пране на пари срещу Маргините, след това: не, не бил защитен свидетел.
Бил таен агент на МВР – не, всъщност не бил. Предлагал услугите си на разни прокурори, и те надлежно уведомявали за това прокуратурата (?!) – но иначе официално показания не бил давал.
Маргините го били нарочили – твърдят без всякави конкретни аргументи от прокуратурата – нищо, че и той, и Маргините, ползвали услугите на едни и същи доверители. Странно. Казаното от него било някаква каша от истина и лъжа, но на тази каша някой недоразвит престъпник можел да се върже и да го гръмне (една версия, която някак си припомня думите на някогашния Кръстник, Иво Карамански, който за такива като Маргините казваше, че били само малко по-интелигентни от растенията).
Но нека оставим настрана противоречията в прокурорските и полицейски сюжети, нека се спрем на основанията и доказателствата, които позволяват големия Маргин да бъде нарочен за поръчител на убийството. Това, че същите са следствена тайна, не пречи никому да гради хипотези относно това какви биха могли да бъдат те.
Големият проблем е, че изпреварващото опандизване на големия Маргин в качеството му на подбудител за едно още неразкрито убийство противоречи както на родната, така и на световната практика.
Обикновено до подбудителя се стига, след като бъдат разкрити изпълнителите на едно убийство – като най-често именно техните показания са основни (не не единствени!) прокурорски аргументи срещу евентуалния подбудител при съдебния процес.
Тук се прави обратното. Няма изпълнители, но пък има подбудител. Какви биха могли да бъдат доказателствата на МВР и прокуратурата срещу него? Възможни са само две версии – или някой е бил свидетел на договарянето между Маргините и килърите – и съответно ги е изтропал; или самите килъри са се почувствали по някакъв начин излъгани – и са предали анонимно работодателите си. Трета възможност няма. Третата възможност е големият Маргин да се е разкаял и да е отишъл сам да се предаде, обещавайки за в бъдеще да бъде добро момче.
Съзнавате добре колко нелепо звучи, нали? Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но първите две версии са не по-малко нелепи. Когато „поръчваш” някого, първо не го правиш пред свидетели – и второ не го правиш ти; прави го доверено лице, като връзката му с теб не може да бъде проследена. Никой не си позволява да лъже килърите (които освен всичко друго в 99% от случаите не знаят за кого точно работят) – защото първо в България „поръчката” е по финансовите възможности на всеки мафиот, и второ – защото е опасно. Ако случаят е прекалено важен и деликатен, просто пост скриптум гръмват и тях – или ги „изчезват”. А на самите килъри им се живее – и затова не си позволяват да предават своите работодатели – особено когато става дума за фигури от ранга на братя Маргини.
Дори и наистина да са само малко по-интелигентни от тревата, Маргините са от достатъчно дълго време в престъпния бизнес, за да знаят и да спазват тези правила. Тези, които не знаят правилата на играта, в случая са по-скоро стражарите, а не апашите.
Първият ход при разследване на едно убийство е свързан с въпроса „кой има интерес” – и въз основа на него се градят разните работни хипотези на следствието и наблюдаващата го прокуратура. Твърде многото недомлъвки за това, че доказателствата срещу Маргините били достатъчни за 72 часов арест – и казването под сурдиника, че същите доказателства няма да издържат в съда, ако не бъдат разкрити реалните извършители, говорят доста ясно за възможността МВР и прокуратурата да са си създали свое балканско ноу-хау, приемайки хипотезата за доказателство. Иначе казано: интерес да го няма Боби Цанков са имали (може би!) Маргините – ерго, те са поръчителите. И – праас! – в кауша, а по-късно ще открием и доказателствата (ако не друго, някоя наша къртица ще се разприказва).
На какво разчита тази стратегия? За съжаление отговорът е – на психологически нагласи и медийни покрития.
Маргините не са симпатични хора – и мястото им отдавна (още от гангстерската война през 1994 г.) е зад решетките. Това, че не са попаднали там, си е чист провал на все по-несъществуващата ни съдебна система, включително и на балоновите PR-акции от рода на настоящата.
В случая обаче с един куршум се удрят два заека – първо се замазва страннната неспособност на съда и прокуратурата цели три години да доведат тяхното дело до някакъв резултат поне на първа инстанция – и второ, закърпва се пораздърпаното от убийството реноме на хероите, дето смазаха „наглите”. Тъй де – големия Маргин в ареста ли е? В ареста – за радост на всички, дето виеха от негодование пред медицинските му циркове. И друго си е някак си да вземеш след цялата верига от 150 неразкрити убийства, само за едно денонощие да арестуваш поръчителя на 151-то. Звучи престижно. Като едно „нова начало” едва ли не.
А ако работата се запече и провали, както вероятно и ще стане – има резервен вариант: ареста е бил в рамките на онова митично изясняване на „цялостната картина на престъпния контингент”, протичащо от септември насам – за което говори главния прокурор. Иначе казано: ако пробием с тази хипотези пред съда, виновният си е виновен (нещо като „бития си е бит…”), а ако не пробием, го обявяваме за „периферия”, а ареста му – за рутинно мероприятие, служещо за набиране на информация и преоценка.
В краен случай можеш да повториш и абсурдните аргументи на Цеко Йорданов, който опандизи по погрешка едни апаши вместо други – и сетне Никола Филчев го оправдаваше с думите, че бил имал „голяма увереност”, че точно тези били престъпниците. Увереност! (Един въпрос към Борис Велчев: към този ли модел е тръгнала – отново – българската прокуратура?)
И един последен любопитен въпрос: дали прокурорите четат отвреме навреме собствения си Наказателен кодекс? Дали случайно си спомнят, че там има едни такива параграфи за набедяване, по които – ако не успеят да докажат вината на Маргина, той спокойно може да заведе дела срещу самите тях?
Едвин Сугарев