Продължават да обричат болните. Твоите министри, Бойко
[Здравният министър]: …са много хубави и с много добра цена пътеките [клиничните – уточнение на автора]
[Въпрос] ..Показахме преди време и с участието на шефа на бърза помощ ситуация, в която пациент чака няколко часа за линейка. Обяснението на бърза помощ, на Спешна помощ беше, че имат много малко екипи, много малко линейки, с предимство обслужват малките деца и така, и работят в много непривлекателни условия, ниско заплащане, затова спешната помощ понякога я чакаш 4-5 часа.
[Същият министър]: …за да има повече линейки, ето точно това, което казахме, и на д-р Гелев сме го предложили, и трябва да стане от следващата година.
Упссс! Бате здравен министър, бате Константинов, тези, които преебавате с липсата на адекватен транспорт – а повечето от тях са основно от малки градове и села и повечето са бедни, а там, където живеят, няма апарати за хемодиализа – преебавате ги с идиотската ви система от министерството за хемодиализата, а сега още повече я затягаш – за тях какво какво ще кажеш?
Източник: Интервю на здравния министър Стефан Константинов пред "Дарик радио"
Няма да сквернословя, само въпрос мой:
Абе, бат`Бойков министре – защо продължаваш делото на двата предходни кабинета? Даже ги затягаш още (лимитът на направления и прегледи)
Пояснявам, че у нас няма клинична пътека за лечение и рехабилитация след инсулт – и близките шарят яко пари – ако имат – обаче в повечето случаи си струва, защото при добро медикаментозно лечение, съпроводено с добра рехабилитация, немалък брой се възстановяват до степен на възстановен интелект, да говорят, да ходят, да се самообслужват, даже някои – Йоско Сърчаджиев и един мой далечен роднина в някаква степен опитват да вършат професионалната си работа – не с предишното качество и интензивност, разбира се.
Също няма клинична пътека за деменциите. Близо 60% процента от хората над 65-70 години страдат от деменция и при много е в начален стадий. Не знаете, че при навременна диагностика и адекватно лечение при значим брой от тях процесът се забавя до степен да не са 24-часово зависими от близките си.
Съпоставка: в Австрия се отделят около 30-35 млн. евро за страдащите от деменция. А тук ако близките имат – яко пачки на докторите.
За децата с детска церебрална парализа (ДЦП) родната държава също не дава лев. А при тях е особено важно – защото при подходящо лечение голям брой се възстановят дотам, че (почти) не се различават от здравите. Не знаете и че голям от децата с ДЦП имат съвършено нормален интелект, само тялото им е увредено и то – обратимо.
Не знаете, че страдащите от хидроцефалия трябва да бъдат оперирани, за да се имплантира в мозъка шънт (нещо като клапа), който отвежда излишната цереброспинална течност от мозъка в стомаха, така че натискът й върху мозъка да спре и те да се развият като здрави деица. Без шънт се развиват (разговорно казано) слабоумни. Да, държавата поема операцията, но не и цената на шънта, която е 1000 евро.
Знам във всички детайли проблема с хидроцефалият не само заради мама, а защото наскоро я установиха, (и понеже съм медицински маниак изучих повече от психиатъра й и от невролога й. Знам по-малко от неврохирурга (щото той слага шънтовете и е наясно с практиката – за разлика от мен). Неврологът, при който я прати джипито й, каза каквото и да е, освен, че има начална деменция. Психиатърът, който аз намерих установи начална мозъчно-съдова деменция (просто казано – артериите, които снабдяват мозъка с кислород, са стеснени от холестерол и мозъкът страда). Почнах да плащам (тестът при психолог за установяване степента на увреждане на мозъка = 40 лв.) установи, че деменцията е в съвсем начален стадий. Той не поиска нищо, щото е верен приятел. Праща я на на скенер, от който се установява не деменция от мозъчно-съдова болест, а хидроцефалия със съпътстващите я нарушения (тежка депресия, проблеми в паметта, в ходенето – бавно ходене с малки стъпки, влачейки краката по пода, стигащи до често падане, проблеми със задръжката на тазовите резервоари (т.е., понякога изпускане по малка и голяма нужда). Шънтът ще реши почти всичко – за около 7-8 години (после трябва нов шънт, но голямата част не преживяват тези години, поради други старчески заболявания). Майка е на 77. Кръвното й е овладяно с подходящи медикаменти, исхемичната болест на сърцето – също. Защо да не получи още 7-8?
Немалко възрастни (над 10% от близо 60%-те, диагностицирани като съдова деменция всъщност имат хидроцефалия.. Причината не е както при децата с ДЦП /сериозни усложнения при раждането/, а, общо казано, възрастови изменения). И при тях в около 80% шънтът помага.
Но!!!! Касата покрива стойността на операцията, не и цената на шънта – 1000 евро. Същото е положението със замяната на абсолютно износена тазобедрена става (която прави болния инвалид) – операцията се плаща, новата става- не. И там цената е от сходен порядък. Сигурна съм, че има немалко подобни случаи при други сериозни заболявания.
Да коментирам? Да изразя чувствата си – което не мога без сквернословия? Няма смисъл. Тези, които правят тези неща, не четат блога ми. И да го четат – пука им.
А другите, непричастните към жестокостта и неизбежната присъда на болните – сърцето и умът им коментират. Със сквернословия – мисля.
Невена Гюрова
http://semkiibonbonki.blogspot.com