ПРОДАЖНОСТ, ПОБЕСНЯЛА МЕРКАНТИЛНОСТ, ДОЛНОПРОБНА ПОЛИТИЧЕСКА ПОХОТ. НЯМА И БЕЛЕГ ОТ ЧЕСТ ИЛИ ПЪК ЧОВЕЩИНА
„Во секо нещо требва да има чест и човещина.“
Това са думи на Димитър Талев.
Сухи и безнадеждни са опитите на продънени във времето партийни структури да съставят правителство с незнаен пол.
Обличайки амбициите си в какви ли не високопарни обяснения, зад цялата им прогнила външност наднича единствено долнопробна емоция, продажност, самозвание, побесняла меркантилност и… още по-долнопробна политическа похот.
Няма и белег от чест или пък човещина.
Виждаш само алчни за власт субекти, които манипулират обществеността с понятия като национален суверенитет и национална сигурност, а болезнена истината е, че мнозина от тях отдавна са предали суверенитета на собственото си съзнание.
Ще попитате – на кого?
– Дали пък не е на една бляскава илюзия, превръщаща се все повече в евроатлантическа празнота на добродетелта, облечена в незнайни за никого ценности.
– На тези, които правят всичко възможно да учат децата на България сами да се определят като пол.
– На разни третополови модерни субекти, които носят нов морал и наказват всеки, който не е съгласен с „причудливите“ им иновации.
Точно такъв, нов политически шедьовър, сега има натиск да се пръкне.
Ни мъжки, ни женски.
Модерен, с нов, сюрреалистичен социален порядък от 21-ви век, с нова естетика в своята чувствителна многополовост.
Затова най-важно е да бъде националноотговорен и верен на евроатлантическия идеал, който никой, независимо от лудостта на еуфорията, не може да каже с какво е изпълнен.
Казват му ценност и всеки трябва да го приеме като такава, без значение какво измамно изчадие може да е скрито в него.
Да се смееш ли, да плачеш ли с модерното полово самоопределяне, което явно оказва влияние и на партийната насоченост у нас, засилила се да роди правителство в актуалния дух (да не кажа извратения) на евроатлантическото съзидание.
Няма ли кой да внесе светлина в безпринципните кроежи и амбиции на някои дами и господа, че всеки опит за подобни третополови заигравания, в това число и в политиката, води до разруха.
Две са началата – мъжко и женско.
Каквото и да си въобразява налудничавостта им, когато се стигне до болница, има две възможности:
– гинекология или урология – за дамите и за мъжете.
Трета няма.
Което сега се представя като грандиозно творение на мисълта, е единствено подигравка, достигаща границата на унижението.
Загубата на суверенитета на съзнанието, когато е целенасочена, а и угодна на чужди сили, може да доведе до печалба на определени хора и организации.
Но като цяло, с времето, тя води до разслабване в социалните отношения и до още по-тежко последствие – до равнодушие.
Това е желано състояние за мнозина вътрешни и външни фактори, с потайни перспективи, които правят всичко възможно духовното разслабване да се превърне в навик.
А навикът е втора природа.
С навика към разслабване никога не се придобива строгост.
Той винаги гради и разрушава, греши и се разкайва.
Въпреки, че у нас разкаянието е табу, тъй като всеки от добралите се до власт, е всесилен.
Затова се сещам за мъдрите слова на един светец:
– „Ако привикнеш, възлюбени, да се разслабваш, когато те нападнат; надписът в твоето ръкописание във вечни векове ще бъде: „разкаяние“.“
Така че, по-внимателно сега с тези „преговарящи“, които под чужд инструктаж или самоволно, влизат в ролята на „разслабващи“.
И тъй, като започнах с Димитър Талев (светла му памет), нека завърша с думите му:
– „Като е чужд пастирът, той ще откара стадото в чужда кошара и ще го мълзи, ще го стриже без милост.“
Народът ни е „разслабван“ от кой ли не в многовековната си история.
Какви ли не „пастири“ са се пробвали да го стрижат.
Богатеели са на негов гръб, но винаги са понасяли и сметките си пред Бога – кой с позора си, кой с човещината си.
Така ще е и сега…
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС