Проблемният конверсионен заем прекършва политическата кариера на Константин Стоилов

Тъжен е краят на един от най-видните ни политици и държавници д-р Константин Стоилов. След като е бил секретар на княз Александър Батенберг, депутат, външен и правосъден министър, премиер – 28 юни – 20 август 1887 г., след като е създал Народната партия на 3 юни 1984 г.и нейния меродавен орган ”Мир” на 22 септември 1894 г.и в края на един сравнително успешен мандат като министър-председател между 18 май 1894 и 18 януари 1899 г.

Това е времето, в което България възстановява дипломатическите си отношения с Русия на 2 февруари 1896 г., получава три берата от султан Абдул Хамид Втори за екзархийски митрополити в Дебър, Битоля и Струмица на 26 октомври 1897 г., сключва търговска спогодба с Австро-Унгария на 27 април 1895 г., с която внисните мита се покачват с 14 % върху стойнодстта на стоките и се приема Закона за насърчаване на местната промишленост на 20 декември 1894 г.

Стоилов има нещастието да се провали като политик през 1898 г.при осъществяване на иначе благородната си амбиция да развие родната жп инфраструктура и да конвертира старите български заеми от 1889 и 1892 г.

По време на управлението му най-големи трудности той среща при строежа на линията Саранбей-Пловдив-Чирпан-Нова Загора, включена в железопътната програма на кабинета в края на 1894 г.Тя се явява паралелна на отсечката Пловдив-Ямбол, експлоатирана от Компанията на Източните железници (КИЖ), трябва да се свърже с отсечката Ямбол-Бургас и да отклони търговския трафик на Южна България от Дедеагач към Бургас.

При строежа на линията кабинетът среща силната съпротива на Дойче банк и Лендер-банк, свързани с КИЖ и явяващи се същевременно кредиторки на България.

Тези банки знаят, че без външно финансиране княжеското правителство не може да построи линията и затова в началото на  1897 г.Лендербанк отказва да приведе закъснелите опции на заема от 1892 г.

Стоилов е заплашен да спре всички започнати жп строежи, а също така да загуби и линиите Ямбол-Бургас и Цариброд-Вакарел, с които се гарантират погасяванията на заема от 1889 г.

Докато текат мъчителните преговори и консултации с банките, сред обществеността се разгарят дискусии за необходимостта от строежа на паралелната жп линия.

Има и министри от кабинета на Стоилов, които смятат изграждането  й за излишен лукс на държавата.

Линията Саранбей-Пловдив-Чирпан-Нова Загора се защитава най-пламенно от южнобългарските депутати.След разгорещени дебати договорът за отдаването й на предприемач е утвърден в началото на 1897 г., но същевременно е внесен законопроект за търга на Презбалканската линия Русе-Търново-Хаинбоаз-Нова Загора.

Така се задоволяват претенциите на депутатите от Северна България, а върху  страната се стоварват тегобите по строежа на две линии и то при условие, че тя няма средства за изграждането и на една!

За да преодолее противоречивите искания на своите депутати правителството решава да конвертира държавния дълг и да сключи нов заем.

Преговорите се водят през цялата 1897 и следващата 1898 г., като Константин Стоилов трябва да лавира между натиска на Франция и Германия и стоящите зад тях банки от една страна, оспорващи своето надмощие у нас и претенциите на КИЖ.

 В тези разговори активно се включва самият премиер.На 26 май 1898 г.в Карлсбад той започва тайни преговори с германските банки за сключването на конверсията.Чрез посредничеството на Круповия представител в София Паул Кауфман Стоилов влиза във връзка с Ханс Йенке, таен съветник в Търговско-политическия отдел на германското външно министерство, Георг Сименс от Дойче банк и Хуго Ландау, директор на клона на Берлинер Дисконто банк в Амстердам.

България спешно се нуждае от пари, за да плати на 1 юли 1898 г на Дойче банк и Дрезденер банк съкровищен бон на Круп за военните доставки.

Затова съвсем правилно Стоилов съсредоточава усилията си не към конверсия на Берлинската борса, а към получаване на краткосрочен аванс от 5 милиона франка.

Той разчита на съперничеството между френския и немски финансов капитал, но същевременно се и тревожи, тъй като страната ни не разполага със свободни облигации за гаранция на искания заем.

На 12 юни Константин Стилов след големи усилия сполучва.На 18 юни 1898 г.в София е подписан окончателния договор за аванс от   3 689 700 франка от Бреслауер Дисконто банк.

Така правителството за момента запушва една финансова пробойна и съсредоточава усилията си за уреждане на конфликта с КИЖ и за сключване на конверсията, тъй като държавното съкровище е отново затруднено.

Парижките финансови среди са готови на отстъпки-през юли правителството получава 10 милиона франка аванс от Банк Ентернасионал дьо Пари и Банк дьо Пари е де Паи Ба с устното задължение френската индустрия да се предпочита за военните доставки.

Остава изглаждане на отношенията с КИЖ.На 5 юли Стоилов придружава Фердинад при посещението му в Петербург, тъй като е необходима  руската подкрепа за конверсионния договор.

На 13 юли князът и Стоилов са в Берлин.Премиерът ни се среща с Йенке, Кауфман и с директорите на Дойче банк д-р Сименс и д-р Шрадер.Разговорите основно се въртят около споразумението с КИЖ.Симес и Шрадер съветват българския премиер да  спре строежа на паралелната линия като необходима стъпка за конверсията на държавните ни дългове.

След 20 дневна почивка в Рилския манастир в края на август 1898 г.Стоилов се завръща в София и отново се залавя с преговорите с КИЖ.Лично си кореспондира с генералния директор на Дойче банк Георг Сименс, пред коготно излага българския проект за спогодба.През октомври и ноември пряко участва в съвещанията с пристигналия в София специален делегат на компанията.Непоколебимо отстоява исканията на държавата и не се огъва дори пред заплахата от прекъсване на преговорите.

Основната му цел е България да придобие експлоатацията на Източните железници и да се ликвидира дейността на чуждата компания на българска територия.

Преговорите се водят в сложна вътрешна обстановка.Опозицията знае за тежкото финансово положение на страната и атакува премиера за водената от него политика, а княз Фердинанд недоволства, че не е запознат в детайли с водените разговори.

След поредица от инсинуации и предизвиканата под натиск  оставка на търговския министър Константин Величков,Стоилов подава оставка на кабинета на 13 октомври, два дни преди откриване сесията на парламента.

На 14 октомври е на аудиенция при княза.Фердинанд изглажда противоречията.Формулата удовлетворява и двете страни-“ще управляваме, догдето се изкаже чрез избори народът против нас.”

Започват неизбежните парламентарни дебати за проектодоговора за конверсията на българския дълг.

На 30 октомври 1898 г.на трибуната премиерът защитава по своему убедително следваната от него политика и завършва речта си с думите:”Ако българският народ е изменил мнението си върху правителството, ние една минута няма да стоим на власт.”

Най-сетне на 16 ноември е подписана конвенцията между КИЖ и българското правителство за откупуване правото на експлоатация на частта от Източните железници, намиращи се на българска територия.

В края на месеца е подписан договор с 6 големи банки, между които Лендербанк, Банк дьо Пари е де Пеи Ба и Банк Ентерсионал дьо Пари за държавен заем от 290 милиона лева при лихва от 5% и 88 ½ емисия, платим за 59 години.

С този заем се конвертират стартите държавни заеми от 1889 и 1892 г., откупува се правото на експлоатация от Източните железници, правото на 1/3 от наема на линията Белово-Вакарел, правото на собственост вурху движимото имущество, инвентара и машините на станциите по тези линии, всичко на общата сума 24 850 530 лева.

Компанията следва да удържи тази сума от заема, като от своя страна се задължава да изплати на предприемачите на трасето Саранбей-Пловдив 400 000 лева обезщетение за извършените дейности.

Заемът се гарантира с общите държавни приходи и с доходите от жп линиите и пристанищата.Спогодбата трябва да се гласува от парламента и да влезе в сила на 20 януари 1899 г.

Тя е внесена в Народното събрание на 7 декември 1898 г.Предизвиква бурни и ожесточени дебати.

Опозицията обявява договорите за унизителни, а против са и някои министри като вече подалия на 23 ноември оставка търговски министър Величков, който е несъгласен със спогодбата.На 8 декември либералите и стамболовистите организират протестен митинг, който завършва пред двореца.По заповед на вътрешния министър Найден Бенев полицията се намесва и разгонва тълпата.

В същия ден Стоилов говори в парламента в подкрепа на финансовия министър Теодор Теодоров, за когото опозицията твърди, че е взел 30% комисионна за сключване на спогодбата.

Премиерът с гордост заявява:”Самият факт, че ние ставаме господари в нашата страна на железниците, които бяха на една чужда компания, и че тези чужденци не ще имат право да боравят у нас, аз считам за достатъчно сериозна полза”.

Договорът е приет след скандални сблъсъци с опозицията и при съмнително мнозинство.

Остава утвърждаването от Фердинанд и съгласието на Високата порта да се прехвърли правото на експлоатация на Източните железници върху България.

Князът обаче бави решението си и дори не бърза да закрие парламентарната сесия на 19 декември, а натоварва с тази задача министър-председателя.

На 22 декември той пише на Стоилов:”Ще го подпиша веднага, ако в замяна на това ми подадете оставката си.”

На 26 декември Фердинанд утвърждава контракта.

Стоилов е наясно с по-нататъшната си съдба.На 6 януари 1899 г. кабинетът решава да подаде оставка, преди да е отстранен от княза.Всеки от министрите трябва да приключи ангажиментите си до 20 януари, когато договорът влиза в сила, за да може новото правителство да ги приеме или отхвърли.

На 14 януари Стоилов връчва оставката на правителството на княза, а на 19 януари е сменен от Димитър Греков.

На 25 април 1899 г.на парламентарните избори Народната партия получава едва 13 мандата.Един от тях-свищовският-е на Стоилов.

Като депутат Стоилов преживява унижението да бъде разследван от парламента на 28 юни 1899 г., за това , че като външен министър и противозаконно-т.е.след като е решил да подава оставка – е изтеглил и похарчил за двете първи седмици на януари 74 500 лева от предвидената бюджетна сума от 80 000 лева от т.н.безусловен фонд.

Тъй като изразходването на част от парите -10 000 лева , предназначени за централното ръководство на Македоно-одринския комитет, представлява държавна тайна и след остро конфиденциално писмо от 2 септември, което той лично пише на Греков, обвинението срещу него е прекратено.

На 24 юни 1899г. правителството на Димитър  Греков отказва официално строежа на паралелната жп линия Саранбей-Пловдив-Чирпан-Нова Загора.

На 28 януари 1901 г.отново се провеждат парламентарни избори.Ако и да е издигнат в Дупница и Търново, Константин Стоилов не е избран за депутат, като при предизборната му обиколка в Ловеч е ударен в главата с камък.

На 18 февруари 1901 г. Фердинанд отказва на Иван Евстратиев Гешов Стоилов да оглави новото коалиционно правителство, а премиер още същият ден става Петко Каравелов.

Това е вече твърде много за  К. Стоилов.На 23 март , ненавършил 48 години-роден е на 23 септември 1853 г.,  издъхва в столицата.

Той остава единственият ни държавник, на чието погребение Фердинанд не взема никакво участие…

Борислав Гърдев