« Върни се назад Публикувано на 23.04.2024 / 13:07

ПРИ ТЕБ, КОЛЕГА, НЕЩАТА БЯХА ТВЪРДЕ НЕПРЕДВИДИМИ И МНОГО ОТ ДУШМАНИТЕ ТИ ЗНАЕХА ТОВА, ПОСЪРНАЛИ НЕ ТОЛКОВА В СМИРЕНИЕ, А В БОЛЕЗНЕНИ СТРАХОВЕ. СТРАХОВЕ, В КОИТО СЕГА ПРЕСМЕТЛИВО СЕ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ СА СИ ОТИШЛИ С ТЕБ В ОТВЪДНОТО

23.04.1962 година – Днес честваше Рождения си ден, колега…

Мир на душата ти, Алексей!

За греховете всеки един от нас си плаща.

Няма неплатени сметки…

Живеещите в немощието си твърдо смятаме, че сметките си ги плащаме единствено тук, защото омазненото малодушие е вечно заето с пъстротата на суетните амбиции и доволно, вечно необуздано в алчността си, дори не си помисля, че има и Там…

На колко ли твои близки, познати, приятели, искаш да кажеш нещо от …Там… където е душата ти сега.

Бог да я прости…

Никой от нас не е светец.

Греховни сме не само в делата, а и в дъното на помислите си, където непрестанно ни изкушават бесовете на времето.

Но има и неща, в които човек устоява…за благото на рода и за славата на Бога.

А Господ гледа грижливо всеки, къде е устоявал, благоугодно Нему… и несъмнено е подкрепял и теб, за да устояваш.

В очите на много хора си демон.

И дано хулите им сега ти помогнат

в изкупуването на греховете.

А на други, още повече си помогнал.

Голяма част от тях преглътнаха и удобно забравиха твоята помощ.

Какво по-хубаво от това в духовната бран? – да забравят помощта ти.

Слава Богу – Спасителят нищо не забравя, от най-парадното тщеславие, до най-тихото благородно и състрадателно дихание.

Колкото и човек да се самозабравя във величието си, идва онзи миг, в който светската интрига и човешкият закон остават неми, капитулират, а Бог отсъжда…

Казват, че хулите на човешките съдници  измиват част от греховете.

Дай Боже да е така!

А на съвсем самозабравилите се,

бих казал следното:

– Лесно е да обиждаш живите.

Те не винаги могат да се защитят.

При теб, колега, нещата бяха твърде непредвидими и много от душманите ти знаеха това, посърнали не толкова в смирение, а в болезнени страхове.

Страхове, в които сега пресметливо и успокоително се убеждават, че са си отишли с теб в отвъдното.

Но за съжаление, страхливият вечно е страхлив, независимо от това колко е чуван,  глезен или пазен.

И най-бързо забравя повелята на мъдреците:

– Внимавай като обиждаш мъртвите,

защото тях ги пази Бог!

Почивай в мир…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

….

Бележка на Веселина Томова: На тази дата, миналата година, към обяд Алексей ми звънна:

-Тука съм в една кръчма и ям по една супа с брат ми… И звучи чалга, а аз не обичам чалга, и това ме дразни много, обичам народна музика. Искам да знам ти какво би направила на мое място?

-Уффф, бе, Алексей…

-Какво би направила ти?

-Ами даваш 100 лева на тоя, дето пуска музиката и я сменя…. – разсмях се.

– А! И ела с един час по-късно, че закъснявам малко…

-Виж сега, ако не е удобно, кажи! – прекъсвам го.

-Влизаш изправена! – заповедно отсече Алексей и затвори.

Два часа по-късно, докато пиехме вино, и докато пъхаше в джоба на ризата си малка икона на Света Богородица, поискана от него, за да я носи в себе си, /подарих му Богородица Седмострелна, малка и голяма – „Голямата ще я сложа на бюрото си!“/, ми каза: „Толкова ми е писнало от всичко, че съм решил с теб да си говоря каквото ми дойде на устата… И ти казах – малка иконка, тая как ще влезе в джоба ми?!“

Влезе. В джоба на ризата му.

-Че той куража винаги е сам! – погледна му учудено, когато му говорех за книгата на Роберто Савиано „Куражът винаги е сам“ и го провокирах да напишем книга двамата, ама без тинтири-минтири и бъра-бъра -два чадъра, брутална книга да напишем, но веднага отсякох: „Ама ние ще се изтрепем докато я пишем кой кой ще изподнадредактира другия…“.

Смя се дълго и внезапно ме погледна косо и тъжно:

-Сам… Винаги е сам.

Куражът.

Сам.

Винаги.

Страхливците предатели са на рояци.

«