При Кирил Йорданов имах страх от сняг, при Портних ще ме е страх от дъжд!
Видях потопа със собствените си очи, покрай него и невероятната простотия на обърканите институции, които не са научени да действат в подобна ситгуция. Водата заля бащината ми къща, в която живеят сестра ми със семейството си и майка ми. Няколко часа не знаех дали слухът, че има удавен, не е информация за собствената смърт на родната ми майка. Няма кой да ти каже. Няма Виваком, не работи. Няма кризисен щаб, който научи няколко часа по-късно от сестра ми, бедсдтваща във воден капан заедно с непълнолетната си дъщеря в един автобус на градски транспорт. Какво се случи няколко часа по-късно ли?
Всичките ми близки са живи, сестра ми и непълнотелната й дъщеря едва не настъпват мъртвец, удавен до собствената му кола, на фона на един син буркан на гражданска защита на кола, застанала в епицентъра на водовъртежа, където се сливат пороите от „Народни будители“ и „Горна студена“, за да прелеят във водовъртеж върху петнадесетината къщи на „Белгород“, където е бащината ми къща.
Както се случи след още няколко часа по-късно? Няма Виваком, защото няма ток, батериите на мобилния са изтощени, мрак, и три мои родни души бедстват, не отговарят, за да пестят единствения мобилен, от който имат връзка със света. И после… едно неадекватно изявление на кмета, който изглежда все едно неговата бащина къща е залята в тридесетина сантиметра в кал, няма Виваком, а последният му мобилен е скапан. И – о, ужас, никой в държавата не му вдига телефон. А кой да ми вдигне на мен, докато търся неистивото дежурен по община да размърда колата на гражданска с включен син буркан и толкова. В този морски нащ роден град се оказа, че няма торби с пясък – дефицитен е, няма чакъл, няма нищо, освен страдащи и бедстващи души, всяка по своему. Не ми говорете за бедствието във варна, не ми говорете на тъпите милиционерски номера. какво имам предвид ли? Колите минават по Аспарухов мост, за да бъдат спрени в неговия край с изрична забрана, че не може да се влиза в квартала – проказа, чума, не просто управленска немощ, управленска геронтология на едни момчета, които дори не са в подстъпите намъжката критическа. Удавени – не знаят колко, ток няма, магазините са наводнени, а хората с лопати ринат калта, избълвана от тоалетните чинии и сифоните в тоалетните им. Това знаете ли го? Няма кой да ви го каже, освен затъналите в 30 см кал домове на улицата от дтството ми, попаднала в новините не с друго, а с калта от циганската махала Розова долина“. Някога мръстоята влизаше в един канал, който изчедна след новия път, свързващ квартала, с новия – вече стар, Аспарухов мост. На сутринта след незаспалите очи на майка ми и сестра ми пред моята улица на детството се е изсипал целият елит в оставка на държвата, който не видя калта в хола и спалнята на майка ми, в банята и коридора й, нито някога ще ги види, защото нито един тв репортаж не надниква в дома на злощастниците. Това е положението, приятели, забравих само да кажа, че и покривът протече. Моите близки вече са при мен. Действам по-безотказно и ефикасно от целия елит в оставка, отструпаните тв камери и министри с малко дъждовни капки по якетата под чадърите на макове. Действам бързо, по-бързо от гражданска защита – всъщност кои бяха пък тези, от пожарната, от разни дежурни по ведомства, от тел. 112 и всички, които да вървят по дяволите. Имаш ли нужда от дрехи?- пита невинно някой. Абе, я си таковайте майката. Ние не сме клошари. Нямаме нужда от дрехи, а от няколко мъжки ръце да изринат калта от двора, бълнат от канализацията, ало – ВиК, при това срещу заплащане. Петима мъже, дошли да помагат на съсед, не харесват 20 лева надник за изриването на пет кубика кал – вземали били по 2000 лева заплати. И те да си таковат майката! Ало, кметът! Местна власт ли си или безвластие! колко са удавените, толко са щетите, дори и когато Вивакомът на държавните мъже е спрял като на цялото Аспарухово. Дори и когато мобилните са се скапали, а няма ток да бъдат заредени. Всъщнот, приятели, трагедията е за управниците, ние ще изринем петте кубика кал в къщата на майка ми. Но пет кубика кал ще хвърлим върху леко намокрените им костюмчета. Мокрите им перчемчета, тъпите им обяснения за изсечени гори, сякаш вчера е станало това, малко преди да ни удавят литрите варненски дъжд.Скрийте се, че в такова дъждовно време адски личи личнатави безпомощност.
Нищо не се е променило от времето на героите на Илф и Петров. При Кирил Йорданов имах страх от сняг, при Портних ще ме е страх от дъжд. А, казват, че слънцето било вредно. Да се страхуваме! Да се страхуваме от четирите сезона управленска немощ.