Пришълец ли е Аспарух на Балканите

Официалната историческа наука до днес поддържа внушението, че българите са узурпирали Балканския полуостров едва през втората половина на VII век като някаква азиатска орда, насилили дошлите преди тях славяни и основали българската държава. После се претопили в славянското море и останало само името им. Целта на това твърдение е да се внуши недвусмислено, че българите са чергарско племе, дошло от незнайни диви места на Изток; че са пришълци в собствената си земя; а после изчезнали като народ сред славяните, които днес живеят предимно в могъща Русия.
Няколко пъти през последните векове са изказани мнения, че българите са местно население на Балканите, поне по времето на Аспарух. Тези твърдения са отхвърлени като изцяло наивни и погрешни, като доказателствата им не са оборени чрез научна полемика, а са просто декларативно игнорирани. Затова те стоят като минирано поле, което скоро ще избухне.
Специалистите сигурно знаят, че в много средновековни и антични хроники се говори за българско присъствие и прояви на Балканския полуостров от времето преди Исперих. Напр., че в преписа от 334г. На анонимния латински хронограф пише „Ziezi ex quo Vulgares” (Зиези, от който са българите).
Българи участвали в Троянската война. Така йоан Малала и Йоан Екзарх пишат, че Ахил и воините му мирмидони били българи; поп Филип в бележка към Манасиевата хроника го потвърждава.
Паисий и отец Спиридон говорят за паметната битка край Одрин в 378г., където заедно с хуните българите начело с кан Алип-би разбили 80000 византийска армия и император Валент, който отказал да се предаде.
Марк Аврелий Касиодор (468 – 575г.) (чрез Мавро Орбини) свидетелства, че българите, живеещи около Дунав, в 450 г. разбили лангобардите;
Латинският писател Енодий Тицински (473-524г.) говори, че преди Теодорих Велики да ги разбие (към 490.), българите били непобедими и владеели всичко, включително Среден и Долен Дунав и Черноморските пространства.
Касиодор завещал и още два документаот канцеларията на крал Атамарик (внук на Теодорих), с които кралят награждава свои бойци за геройства при войни срещу българите в минало време.
През 375г. остготите били разбити от хуните и изтласкани от причерноморските степи в Панония. През следващия век там се разположили и войските на Атила. За да се освободят от желязната му власт, остготите използвали поражението му при Каталунските полета(451г.) и започнали война срещу неговите наследници – българите. Тя продължила около три десетилетия, при което остготите напускали Панония и се заселили като федерати във Византия, но скоро създали проблеми и византийският император, както ще видим, потърсил помощ от българите. За тези именно борби става въпрос по-горе.
Историческите свидетелства могат да изпишат много страници показващи както българско присъствие на Балканите и в Европа, така и фалшивата „начална дата на българската държава” – 681г.
Договорът, позорен за Византия е подписан в 680г. Той показва края на една война, а не някакво начало. Кан Аспарух се е качил на трона на Дунавска България три десетилетия по-рано. Според Димитър Съслов и Росен Минев точната дата е 22.12.643г. При това, според Именника на българските канове, съставен ок. 765г. преди аспарух са царували поне пет български князе на Дунав („об ону страну Дунаiа”) в продължение на 515г. Тогава за какво „начало” ни се внушава?
Но, нека започнем с показанията на така обичаните от нашите историци византийски автори. Византийската империя, с която гърсите смехотворно се кичат, е създадена от българина Костадин, родом от Ниш. Тя е съставена от смес на няколко народа, с преобладаване на македонски и тракийски българи, като за столица е избрано благоприятното разположение на древното тракийско селище Византион. Това става на 11 май 330г. – близо два века след създаването на българската държава според Именника на българските канове.. Македония е тогава римска провинция и управлението на империята следва римския прицнип „Правото на силния”, като прекроява историята в услуга на властта.
Като най-близко стояща пречка и съперница на византийската инвазия в Европа, България се явява и най-потърпевша. Знаем как на бившия Аспарухов пленник Велизарий се изгарят листите с хубави думи за българите и му се нарежда да ги пренапише отново.
–   Но, аз казах истината! – протестира нещастникът.
–   Истина е само това, което помага на Империята!
Оттам и понятието „византийщина” – символ на фалшификати и тенденциозенподбор на факти. Имперски принцип. Кога ли не е бил валиден?
Поради факта, че нашата богата стара книжнина е неколкократно изгаряна от гърците, ние сме принудени да четем техните цензурирани версии. Трябва да помним, че там няма да има добро и хвала за нас и зад казаното да мислим за премълчаното.
Според Йоан Антиохийски, в 482 г. византийският император Зенон се обърнал за помощ към „тъй наречените българи” против остготите. Къде ли са живели тези българи?
В учебниците се дават смътни указания, че те пребивавали някъде североизточно от Кавказ. Здравият разум обаче протестира: Нима е възможно Византия да търси помощ от толкова далечна страна срещу остготите при р. Морава?
Явно, нещо не е наред. Това е погрешно фиксиране на мястото на българите. Според историкът на готите Йордан, след разпадането на Атиловата държава наследниците му са се пръснали, заемайки днешна Сърбия и Западна България, Мизия и Скития(Добруджа).
„Ирнак си избра за селище на своите най-крайната част на Малка Скития. Неговите братовчеди Емендзар и Узиндур се установиха в брегова Дакия и завладяха Ут(Осъм), Хикс(Искър) и Алм(Лом). Много хуни се стичаха тук и получаваха селища в Ромъния.”
Защо точно тук? Европейското средище на Атиловата армия било в Римските провинции Мизия и Панония. През 442г. в Одесос император Теодосий II с големи откупи и подаръци е успял да спре Атила. Към края на V в. Обаче хунобългарите се върнали и заели страната.
Илирийците, както траките, принадлежали към западната група на индоевропейските народи. Първоначалната им родина била Панония (дн. зап. Унгария). Заселили се през XIII в.пр.Хр. в западната част на Балканите, образувайки с траките смесена етнокултурна среда по долината на р. Аксий (Вардар). Атила твърдял, че носи меча на тракийския бог Марс (Арес). Затова след разпадането на хунската държава българите, които се отделяли от нея, са все по-често в Илирия, Мизия и Скития.
В преписка към Манасиевата хроника българският летописец отбелязал, че „в това време българите започват да завладяват свойта си земя.”
„Старопланинските българи после смъртта Атилова съставиха тутакси едно велико и силно царство и Атиловите наследници не са друго освен българските царе Боян, Забереган, Кубрат, Крум и прочие” – ще поясни по-късно Раковски.
Атила означава „Баща на народи”, а Ирник – „Утринен победител”.
Бл. Клайнер пише, че в 504 г. великият български предводител Реан завзел България и Унгария със Сирмиум (Срем).
Писателят Константин Порфирогенет нарича скитите българи. Поради партизанските нападения на скитите (хуните – самите българи), император Константин Велики (306-337г.) създал от Тракия особена тема за защитата на Цариград. Ясно е, че тогава българите за живели наблизо, т.е. в Мизия и Тракия.
На картата на Блажени Иероним от IV век, издадена от Конрад Милер в 1895г., върху Македония има надпис:
    „Mesia hes et Vulgaria” –  „Мизия, т.е. България”!
   В „История на гетите” Йордан пише(551г.): "Разпростират се на Черно море земите на българите”.
   Той ги идентифицира с гетите, т.е. траките(гети) са българи.
   В т.н. от него Равенски козмограф(IV в.) е отбелязано, че „в Долна Мизия, Тракия и Македония само българи живеят.”
   До днес „водещи” историци поддържат тезата, че траките били „изчезнали” преди идването на българите, поради което не могат да бъдат техни наследници. Сеченето на тракийския ни корен идва от гръцка страна, за да се скрие основополагащата тракийска роля за тяхната цивилизация и да се изтъкне нейната уникалност.
   Наистина е необяснима мистерия изчезването на траките, според Херодот:
   „Най-многобройният народ в света след индийците”;
   „Най-смелият народ, заедно с илирийците,….”
   Тракийските граници са се простирали от Черно до Адриатическо морета, вкл. дн. България, Румъния, Европейска Турция и част от Гърция.
   Къде изчезнаха траките? Аз пък ще питам за комунистите. Идеята за комуни е дадена от Христос, а властимащите (както винаги), използваха вярата на лековерните и я опорочиха. Сега комунизмът го няма, но изчезнаха ли комунистите? Не, смениха им табелата. Също като при траките. Пък и тази табела е гръцка, показваща високомерно гръцко отношение към нискокултурни. Все едно да приемем, че през XV-XIX в. на Балканите не е имало българи, а гяури, само защото в турските тефтери пише така. Римляни и гърци наричат траките „волгаре” (българи). Клевета е, че били необразовани. Имали са свой характерен и звучен език, в пълен аналог със средновековния и отчасти с днешния български; азбука; наука и космогония, според която са строили могилите си по модели на съзвездията; изящно изкуство, все още неразбрано; технология за обработка на злато, на камък; сложна митология, по-късно опростена и гръцизирана…Държа да подчертая, че нищо лошо не казвам нито за Христос, нито за комунизма, само правя паралел, за да покажа, че траките са българи.
   Дори и проф. Златарски, привърженик на теорията за чуждия произход на българите, базирайки се на Енодий, Йордан, Марцелин и др. заключва, че през втората половина на V век, от своите черноморски живелища, българите започват да играят ръководна роля в областта на Средния и Долния Дунав и били толкова силни, че съвременниците им ги смятали за непобедими.
   Мисля, че това са сериозни свидетелства. Но те са вадени и по-рано. Защо не са убедили историците? Дали защото не пасват с други документи, свидетелстващи за версията за „пришълците”? Или по други причини, целя щи да се дискриминира българската позиция на Балканите и Европа?

Христо Маджаров – „Златна България”